През март 2018г като част от Културния бюлетин на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА нашата колега Ирина Ингилизова ни разказа за този уникален стил. В тази статия споделям част от изключително интересния разказ на Ирина за ребетикото, който няма как да пресъздам изцяло, още по-малко в писмен вид.
Все пак се надяваме, благодарение на написаното и на включените линкове към песни, всички онези, които не успяха да присъстват на лекцията тогава, да се докоснат до магията на гръцката музика и стила "ребетико".
Ребетикото има много изследователи, за него са писани статии, книги, правени са филми, театрални постановки и дори научни конференции. Ирина обаче споделя, че никога не е попадала на някой, който да обясни толкова добре този стил музика, както го прави гръцкият композитор Манос Хадзидакис в своята изключителна лекция за ребетикото през 1949г (тежък период за ребетикото – тогава стилът е цензуриран). Препоръчваме на всички да я прочетат. За съжаление не разполагаме с превод, но оригиналния текст ще открете тук.
Тъй като музикалният му гений позволява на М. Хадзидакис да схване този стил музика в голяма дълбочина, той го защитава по един уникален начин. В лекцията Хадзидакис сравнява сюжетите в ребетикото със старогръцката трагедия, от музикална гледна точка прави сравнение с музиката на Бах, като поезия - със стиховете на Лорка. Защо се е наложило този човек да защити този музикален стил с толкова силни думи ще научите по-нататък в статията.
Интересно е, че 68 години след речта на Манос Хадзидакис (декември 2017г) ребетикото е включено в Каталога за нематериално културно наследство на Юнеско.
За да разберем повече за този стил трябва да проследим неговата история.
Историята на ребетикото
Историята на ребетикото започва с историята на новата гръцка държава след освобождението - началото на 20век - и се развива до около 1955 г., когато лека полека започва да преминава в нещо друго. Музикалните му корени обаче са изключително интересни и, за да разбере човек същността на тази музика е добре да ги проследим:
Оказва се, че корените на ребетико водят до византийската музика, минават през т.нар δημοτικό τραγούδι, т.е. народната музика в Гърция, взимат островната музикална традиция на Егейските острови, прибавят ориенталската музика на гръцкото население в Мала Азия, т.е. това е стил, който съчетава несъчетаеми на пръв поглед елементи и все пак ги комбинира много умело.
Как се получава този толкова особен музикален микс?
В началото на 20ти век към Пиреас (Πειραιάς) – пристанището на Атина – започва една постепенна и засилваща се миграция. В началото прииждат гърци от островите, които търсят по-добър живот и работа. Има и много гърци от Египет, от населените с гърци територии на Северна Африка.. Постепенно в Пиреас започват да се струпват хора от различни места, всеки със своята музикална култура. Преломнта точка обаче е Малоазийската катастрофа.
Няма да се спираме на политическите причини, които водят до т.нар. Малоазийска катастрофа (Μικρασιατική καταστροφή) през 1922г, но в резултат от нея огромен брой гърци, които обитават градове в Мала Азия (Константинопол, Измир и др.), са насилствено изгонени и изпратени в Гърция. Можете да си представите какво се случва, когато в Атина (тогава гръцката столица е била като село, нищо общо със сгашния мегаполис), на пристанището изведнъж се струпват 1,5 млн бежанци. Нямало е къщи за тези хора и те дълги години са принудени да живеят в бараки. Това е изключителен шок за гръцката държава, голям удар за тези хора, много от които са тръгнали с една торба дрехи и трябва да започнат живота си наново в една непозната държава, въпреки че им е била родина.
Това е основната причина да възникне ребетикото - един музикален стил, който се ражда на градските пристанища. Започва от Измир, Константинопол, остров Сирос, Пиреас и стрига до Солун – все места, където има голямо пристанище и струпване на народ.
Разбира се, че това не се случва за пръв път в световната история, случвало се е и преди. По този начин се формира например блуса в Америка, самбата в Бразилия, регето в Ямайка.. чрез един вид насилствено струпване на бедно население – хора, които чрез музиката изразяват мъката си. Същото нещо се получава и при ребетикото.
Много хора казват, че ребетикото взима доста елементи от т.нар. δημοτικό τραγούδι (народната песен в Гърция) – да, има нещо вярно, но всъщност са много различни. В народната музика главният герой е земеделецът, това е музиката на селото, докато в ребетико главният герой е човекът от града, от пристанището, бедният човек, който не може да се включи пълноценно в обществото в този момент.
Други казват, че ребетикото изключително се базира на източните музикални мотиви. Да, и това е така, но всъщност тогава музиката, която е типично източна - ориенталска (говорим за гърците в Мала Азия) са т.нат. „аманета” (αμανέδες).. името идва от това, че в самото въведение на тази песен много пъти се повтаря думичката „аман”(Αμάν, αμάααν...) и след това се въвежда песента. Интересно е, че това, което за нас звучи по-скоро като музика с турски или арабски влияния, всъщност е мелодия, базирана на византийската музика.
За какво се пее в ребетикото?
Става въпрос на първо място за много любов, за мъката в душата на човек, който води мизерен живот в града, за липсата на пари, а по-късно, когато гърците започват да заминават за чужбина, и за раздялата с близките хора.
Самият термин „ребетис” (ρεμπέτης) – вероятно идва от турската дума „рембет” = човек, който не се подчинява. На сръбски „ребет” е човек, който възстава, подобно на итал. rebelo (корена "rebel").
Разбира се, гърците са си измислили друга версия и някои изследователи твърдят, че идва от старогръцкия глагол „ρέμβομαι” (ρεμβάζω, γυρίζω) = oбикалям, мечтая, мисля си разни неща, шляя се, мотая се..
С две думи още от самото началото „ребетис” е човек от по-нисша класа, който по някакъв начин оства извън обществото, маргинал. Може би и това е причината тази музика да е толкова отричана и преследвана през годините.
Tук е важно да направим едно уточнение: да, тези хора са пушили турски хашиш, да - употребявали са алкохол, но те не са т.нар. "ъндъргаунд", напротив! Това са били хора с професия и семейство, които просто попадат в една много тежка ситуация и търсят по някакъв начин да изразят себе си чрез музиката, с идеята, че трябва да започнат наново. Това не са престъпници, които крадат или извършват някаква контрабандна и нелегална дейност, а по-скоро самото общество с тези исторически събития, ги е изтикало навън.
Както казва Маркос Вамвакарис, за който ще стане дума след малко, за хората в текето (τεκές – мястото, където първите ребетес са се събирали, нещо като дупка, бърлога, приземно заведение, където пушат, свирят и пеят): „Всички си мислеха, че по тези места ходят някакви чудовища, а всъщност в текето идваха едни много кротки хора, които си сядаха на столчетата или на земята, пушеха хашиш, отпускаха се и слушаха музика”..
Представете си обстановката в тези ранни „текета”, хората сядат в кръг, а посредата е т.нар „компания” (κομπανία) – групата, която изпълнява ребетико - и както си слушат музика, изведнъж някой става, завърта няколко кръга от танца зейбекико (ζεϊμπέκικος), просто защото не издъжа да седи..
Истинският ребетис е този, който не може да слуша зейбекико, без това да го вдигне на крака
Той иска да го изтанцува, идва му отвъртре.. Сяда един, става друг, танцуват в една много спокойна атмосфера.. без някакви запои и ексцесии. Повечето хора са били семейни, занимавали са се с някаква черна и тежка работа, затова в края на деня имали нужда от одушник, нещо, което да помогне да се справят с трудностите в живота и това е била музиката.Как се танцува ребетико?
Автентичната ребетико песен се формира в Пиреас, на база на всичко, което раказахме, през 20те години на 20ти век.Пушели наргиле с турски хашиш, пеели са и са танцували.
Да кажем няколко думи за двата танца, които ребетикото предразполага да се танцува:
зейбекикос и хасапикос.
Зейбекикос (ζεϊμπέκικος χορός) е танц в размер 9/8 - военен танц на т.нар. зейбеки – военни племена в рамките на османската империя. Някои изследователи смятат, че това са ислямизирани гърци, други ги определят като племена от тракийски произход. Каквито и да са били зейбеките, те са дали началото на този танц в Мала Азия, затова носи тяхното име. В началото танцът се е танцувал от двама мъже един срещу друг и е базиран изцяло на импровизацията, няма стъпки. Бил е изключително мъжки танц (последните години танцуват и жени). Това го прави много труден за научаване танц.
Човек, за да танцува зейбекико, не е нужно да е голям танцъор, но е важно да има голям усет за музиката. Най-добрите танцъори усещат всяка нота в тялото си и правят съответната стъпка, те усещат песента и сякаш я изживяват с всяка част на тялото си... Τук можете да видите клипче.
Хасапикос (χασάπικος χορός), който е в такт 2/4 е бил танцът на т.нар „касапи” (χασάπηδες) в Константинопол – те са били професионално съсловие, известни като много диви хора.
Танцът се е танцувал от 2-3ма мъже, които се хващат през рамото и се изпълняват специфични стъпки с идеален синхрон. Става въпрос за нещо подобно на танца „сиртаки на Зорбас”. Вижте как изглежда тук.
Всъщност има още един танц, който се танцува на по-късен етап в текето – т.нар. "цифтетели" (τσιφτετέλι - кючек), идва от турското белиденс, но в гръцкия вариант е изключително изчистен танц и ръцете са тези, които танцуват. Ако видите как танцуват гъркините този танц, сигурно ще забалежите, че няма нищо пошло. Тогава са го танцували само дошлите от Мала Азия жени. Вижте клипче тук.
Тук да отворим една малка скоба за жените идващи от Мала Азия.* Жените от Константинопол и Измир нямат нищо общо с гъркинята в Гърция. Гъркинята през 20те години на 20век е типичната домакиня, която си стои вкъщи, гледа децата, не ходи по заведения и общо взето е стожерът на дома. Жените от Мала Азия пък са били много по-освободени. Именно те са били първите "ребетисес". В началото е било недопустимо една гъркиня да излезе в заведение и да пее ребетика.
Първите големи имена на жени изпълнителки са дошли от Мала Азия, но въпреки това няма нито една песен, в която да има някакво пошло отношение към жената. Има намек за еротика, разбира се, но е толкова дискретен, че най-много да кажат нещо за „бялото лице, черната коса.. и бенката на бузата” :) Което е много показателно,че тогава са гледали на жените с уважение. Няма нищо друго в тези песени освен „Много те обичам, излез на прозореца, хвърли ми един сладък поглед, излъжи майка ти и ела да се видим..” и пр.
* Повече за жените в ребетикото от разказа на Ирина Ингилизова ще споделим в отделна статия.
Самите текстове на ребетикото са петнадесетсрични двустишия, които завършват с рима, например:
„Όσες φορές τα μάτια μου σε σένα τα γυρίσω,
σε σένα τα γυρίσω αδύνατον o δυστυχής να μην δακρύσω».
Η ρεμπέτικη κομπανία - групата, изпълняваща ребетико, обикновено се състои от 2-3 бузукита, 1 багламас, китара, а по-късно и акордеон. Жената, която пее, обикновено държи дайре и често също става и да танцува. Докато пеят и свирят изпълнителите седят на столове. Много по-късно, след Цицанис и Хиотис се позволява на певицата да стане от мястото си.
Kато стана въпрос за бежанците, които идват в Пиреас, добре е да споменем, че заедно с тях идват и най-големите музиканти и композитори на музика от Мала Азия. Тези хора естествено след пристигането си в Гърция продължават да се занимават с музика и така тяхното творчество и това на местните композитори, които пишат песни, се свързват в едно, след като се озовават на една територия.
Разликата между първите ребетико песни, които се зараждат в Мала Азия и типичните за Гърция песни се крие в употребата на различни музикални инструменти. В Мала Азия са използвали най-напред цигулката основно, а след това и няколко типични малоазийски инструменти: ути (ούτι), канонаки (κανονάκι), сандури (σαντούρι), а по-късно и китара. Докато вече в Гърция ребетикото има основен инструмент – бузуки и багламас (малкото бузуки).
Как точно е съставена една песен?
В началото започва с едно дълго въведение, на гръцки „таксими” (ταξίμι), което представлява соло на бузуки. Точно това въведение се базира на византийската музика. С това соло музикантът въвежда слушателя в ритъма на песента, а после влизат инструментите, които акомпанират (в ребетикото е китара и акордеон), и певецът започва да пее. Цялата тази първа част е изключителна импровизация. Представете си колко трябва да е добър самият майстор на бузукито – надпреварвали са се кой ще изсвири по-добро соло, ето защо и песните са били доста дълги.В следващите редове ще се спрем на историята на един от най-добрите майстори на бузукито: Маркос Вамвакарис.
Маркос Вамвакарис
През лятото 34та година се появява на сцената ΜΑΡΚΟΣ ΒΑΜΒΑΚΑΡΗΣ – патриархът на ребетикото, без който едва ли тази музика щеше да съществува в този си вид.Маркос създава в Пиреас т.нар. Η Τετράς Η Ξακουστή Του Πειραιώς , неговата ребетики компания, в която влизат още Йоргос Батис, Анестис Делиас, Стратос Паюмдзис. Четиримата започват да свирят в т.нар. „пирейски стил” (πειραιώτικο στυλ).
Маркос Вамвакарис е роден на остров Сирос, през 1905г. Интересно е, че половината остров Σύρος е католически (под влияние на дългото венецианско владичество), а другата половината е православен. Маркос е роден в католическо семейство на много бедни родители. Баща му бил хамалин на пристанището. Маркос е първи син от 6 деца. Знае се, че дядо му е пишел песни. Той и баща му са ходели да пеят по местни събори, където малкият Маркос също е присъствал и така още от дете той има усет за островната музика.
Маркос напуска училище много малък, около 4 клас, заради липсата на финанси. Започва работа като вестникарче и е трябвало да става много рано, за да взима вестниците (към 3-4 часа). Така се получило, че водел един вид „нощен живот” и оттам първият му сблъсък с текето. Когато малкият Маркос чува бузуки за пръв път, остава толкова впечатлен, че по-късно разказва в биографията си, че си помислил „Аз в този живот може друго да не направя, но ще се науча да свиря на бузуки перфектно”.
Едва 12 годишен след една голяма глупост (хвърля камък в чужда къща и бяга от страх, че ще го хванат), той се качва на кораба и заминава за Пиреас. Малко след това семейството му също се мести в Пиреас.
Маркос започва работа като хамалин с баща си на пристанището. Когато бил на 20години, трябало да пренесе някакъв изключително тежък товар, който четирима души завързали към гърба му. Докато се качвал към склада с товара, по едно време усетил, че се задушава и започнал да крещи „Свалете го, свалете го” . Изпаднал в шок. След тази случка отишъл на скали край морето, където плакал като малко дете, мислейки си „Господи, такъв ли ще бъде животът ми?”
Това бил преломен момент в живота на Маркос Вамвакарис. Той никога повече не се връща да работи като хамалин. Намира си работа в касапница.. и започва сериозно да се занимава с музика. На 25 години излиза на музикалната сцена , за изключително кратко време с неговата "Четворка" (Η Τετράς του Πειραιά) стават супер популярни в Пиреас. Славата идва при него доста рано.
Най-известната ребетико песен
Най-известната песен на Маркос Вамвакарис се казва „Φραγκοσυριανή" - девойка от о.Сирос, която е католичка. Той разказва за тази песен, че през 1935г, когато се връща на о.Сирос, хората го посрещат като Бог. Сядат на площада и той започва да свири и да пее. Казва, че както си свирел солото, погледнал нагоре и видял една девойка, чиято красота го поразила (била с черни очи и черна коса). Той веднага свел поглед и до края на изпълнението си не посмял да погледне пак към нея. Като приключил със свиренето, извадил молив и листче и написал текста на песента, който започва така:
"Μία φούντωση, μια φλόγα
έχω μέσα στην καρδιά
λες και μάγια μου `χεις κάνει,
Φραγκοσυριανή γλυκιά"…
έχω μέσα στην καρδιά
λες και μάγια μου `χεις κάνει,
Φραγκοσυριανή γλυκιά"…
Οказва се, че най-изветсната ребетико песен е написана за девойка, която не подозира, че песента е написана за нея.
От 35та година насам много изпълнители са импровизирали с изпълнения на тази песен. В youtube канала на Аристеа можете да чуете както най-старата, така и съвременна версия на парчето, което е абсолютен хит!
На лекцията на Ирина в АРИСТЕА чухме оригиналната версия от 1935 година, когато е създадена песента. Докато слушаха гостите ни, като в едно истинско заведение - μαγαζί (тεκές), Ирина ги почерпи с автентично гръцки ципуро (τσίπουρο - ракия) и си казаха наздраве под звуците на бузукито на Маркос и припяването от страна на публиката.. (Ето такива моменти са ми най-любими!)
На 21 години Маркос Вамвакарис се жени за пръв път за Елени Мавроиди, по която той е бил буквално луд. Τази жена, която той нарича "Ζιγκοάλα" го е омагъосала и в последствие почти съсипала. Оказва се, че това е била жена с доста фриволно поведение. В някакъв момент става така, че целият град знае, че тя хойка насам-натам, освен самият Маркос, който я гледал като богиня. Един ден се случва τака, че брат му я хваща вкъщи "στα πράσα" както се казва на гръцки (или “в крачка” на български). Маркос не можел да повярва, че тя му изневерява и продължавал да я защитава, но брат му се изнервя толкова много, че вади нож, опира го в гърлото на Елени, и казва на Маркос „или се развеждаш, или ще я заколя”. Тогава Маркос отива при католическия свещеник и му казва, че иска развод, но свещеникът отговаря, че това е против правилата на католическата църква. Това води до големи проблеми за него и, когато се жени за втори път, католическата църква го отлъчва. Разбира се, през 60те години, когато той е отново на върха на славата си, църквата отменя отлъчването, но дълги години бил отлъчен, защото не е разведен по правилата. Много му е трудно да преживее историята с Елени, първо защото бил много влюбен в нея, второ, когато става известен, тя започва да го изнудва за пари. Иска да взима процент от записите му и той дори се принуждава да пише песни под псевдоним години наред.. По-късно се събира с втората си съпруга, с която имат 5 деца, но за съжаление само 3 от тях оцеляват. Имат трима сина – двама от тях са музиканти на ребетико, най-известен е Стелиос.
Животът на Маркос Вамвакатис върви паралелно с историята на ребетикото
През 1937 година Диктатурата на Метаксас се захваща доста сериозно с ребетикото – налага цензура в няколко направления:- Първо - по отношение на стиховете – всякакви думи, които имат връзка с Мала Азия, бежанци, хашиш, абсолютно всичко трябва да бъде премахнато. Така "χασίσι πίνω και μεθώ.." става на «ούζο πίνω και μεθώ».
Това нанася сериозен удар на ребетикото. Някои изключително находчиви изпълнители дори измислят свой кодиран жаргонен език. Изключително интересен пример за това е песента Έντε λα μαγκέτε Bοτανίκ, от която, дори и да знаете перфектен гръцки, не се знае дали и колко ще разберете. Чуйте я тук и пробвайте ;)
- Второ - по време на диктатурата премахват и т.нар. въведение (соло) и ограничават ребетико песните до 3 мин. Самите творци е трябвало да се съобразят с това, защото иначе не е можело да записват и разпространяват песни.
През 1933 година Маркос записва първата песен на плоча (със звукозаписната компанията "Колумбия" в Пиреас) и тогава му се наложило за пръв път и да пее, за да направи записите. Оттогав той пее, освен че свири.
По време на цензурата (диктатурата) популярността на Маркос расте. Има сведения, че е пял в Солун и на Бялата кула се събират 50 000 души.
Следва от тежък по-тежък период за Гърция – война , немска окупация, мизерия, страх, вече никой не пее и заводите за плочи са затворени.. Това е много тежък период за Маркос – от 1948 до 1955г. той е изтласкан от сцената. Тогава се разболява от артрит на пръстите и не може да свири. Отива тогава на о.Икария и о, чудо! След като се кисне една година в минералните извори там, той оздравява. Лошото е, че вече никой не го търси и той и синът му Стелиос се принуждават да обикалят селските събори и да пеят, за да оцелеят. Общо взето в този период стига до дъното, но животът му е подготвил още един възход...
Към края на 50те години Василис Цицанис решаша да запише всички стари ребетика песени на плочи и вика Маркос Вамвакарис да пее заедно със Сотирия Белу, Битикоцис и др.известни изпълнители. Изведнъж се оказва, че хората обичат и искат да слушат тези песни и само за година Маркос става отново изключително известен. Това е вторият голям възход в кариерата му.
Вамвакарис си отива от този свят през 1972 г. на 66 години, поради бъбречна недостатъчност в следвствие на диабет.
Синът му казва, че за погребението му е теглил кредит... Такъв е животът на музиканта.
Ако случайно се озовете на остров Сирос, не пропускайте да разгледате музея на Маркос Вамвакарис. Аз имах удоволствието лично да го посетя и чувството беше невероятно.
Василис Цицанис
Πрез 1937г на сцената се появява Василис Цицанис, до 1940 година в огромната атмосфера на критика и цензура, той записва над 100 песни. Влиза в ребетикото с много нови идеи, изключително продуктивен е и сменя посоката.Βασίλης Τσιτσάνης е роден в Трикала, следва в Атина, където веднага се завира по текетата и общува с много ребетес. Известно време е бил ученик на Вамвакарис. Μносо скоро обаче усеща, че пеенето за хашиш не е неговото амплоа и бързо сменя посоката. Успехът му е толкова голям, че всички след това следват неговия път.
Постепенно ребетикото започва да се организира по друг начин – създават се т.нар κέντρα διασκέδασης – заведения за жива музика. Появяват се големи имена на жени певици, като Сотирия Белу, Марика Нину, Роза Ескенази.
Нещо важно, което Цицанис постига – той променя класовия облик на хората, които слушат ребетико. Неговите песни стигат до много по-широк кръг хора все по-нагоре в обществената стълбица. После идва немската окупация.. един много тежък период. Голяма трагедия за Гърция, когато на никой не му е до музика..
Борбата срещу ребетикото
Годините след Окупацията имат сериозни последствия за ребетикото: умират най-големите композитори, започва огромна борба срещу ребетикото, където и Левицата се включва все едно дяволът се е вселил в тази музика. По време на гражданската война се пишат статии против ребетикото, че трябва да се забрани,че към османски корени и пр. Толкова голяма е атаката, че през януари 1949г. гръцкият композитор Манос Хадзидакис, млад мъж тогава, но вече многоуважаван и с огромна слава, излиза пред всички и държи своята реч, за която споменахме в началото. Той пуска на присъстващите само пет песни в стил ребетико и след това им разяснява каква огромна стойност има тази музика. Накратно: тя показва животът в най-плоския му смисъл, всичко е изключително просто, без нищо излишно, но с огромна вътрешна сила, която много често разтърсва човека. Нима не е това и най-важният елемент, който притежава гръцката душа?
Μного големи дейци подкрепят Хадзидакис – сред тях са композиторът Микис Теодоракис, художникът Янис Царухис, режисъорът Никос Кундурос и други интелектуалци застават зад него в тази битка да се оневини ребетикото. И така постепенно се стига до „края на войната с ребетикото”.
През 1960 година, когато М. Теодоракис написва музиката по творбата "Епитафиос" на поета Янис Рицос и включва бузуки и елементи от ребетикото, става ясно, че битката е загубена. Разбира се, всяко нещо си има две страни. За съжаление самата музика започва да губи своя автентичен вид. Един човек, който е задоволен материално и никой нищо не му забранява, вече не може да прави същата музика...логично е.
Как можем да кажем, че нещо е умряло, щом всички говорят за него?
Накрая се стига до т.нар αρχοντορεμπέτικα – късните ребетико песни, които постепенно правят прехода към т.нар λαϊκό τραγούδι (градската песен на народа). Появява се Григорис Битикоцис (Γρηγόρης Μπιθικώτσης), един от най-великите гласове за много гърци, изпява много ребетика.
Манолис Хиотис (Μανώλης Χιότης) пък слага на бузукито четвърта струна, κaто неговата идея е да могат да се свирят акорди и след тази променя навлизат много западни мотиви в музиката.
Много хора казват, че след 60та година ребетикото умира с архонторебетиката. Но както казват, че умира, така и се възражда, защото след това старото ребетико е обект на изследвания, започват да се пишат книги, статии, филми, театри, изучава се в университетите, правят се конференции... Дори в Аристеа сме гледали филма на Костас Ферис "Ребетикото" като част от мероприятията "На кинце с винце"
Как можем да кажем, че нещо е умряло, щом всички говорят за него, знаят песните на изуст и ги пеят?
Едва ли има грък, който не харесва ребетико! Пълно е със заведения в централни квартали на Арина (Плака, Монастираки, Екзархия), където тази музика се изпълнява на живо. Последните години се възражда пак и е във възход, защото много съвременни изпълнители и много големи гръцки музиканти и композитори са вдъхновени от ребетикото и го пресъздават в творбите си.
Ребетикото е едно истинско културно наследство, което пише история и остава в историята. Напълно заслужено!
Вие можете да се докоснете до него с нашата плейлиста "Ребетикото" в youtube канала на Аристеа или най-добре - разходете се направо до Солун или Атина някой уикенд и послушайте на живо. Усещането е несравнимо!
Още веднъж огромни благодарности на Ирина Ингилизова за чудесната музика, която подбра да сподели с нас (можете да чуете пълната плейлиста в нейния youtube канал) и за прекрасната лекция, която така и не успях да напиша тук цялата. На жените в ребетикото ще отделим специално време друг път в друга статия :)
А Вие, скъпи приятели, ако още не сте били част от културните мероприятия, които организираме, можете да се абонирате за Културния бюлетин на АРИСТЕА и да станете част от нашето голямо, влюбено в Гърция семейство.