Международният ден на жената вдъхнови темата ни днес - ще ви разкажем за седем талантливи съвременни гръцки писателки и поетеси.
Чрез тази нова рубрика искам да продължим традицията да споделяме с вас интересна информация, свързана с Гърция, гръцкия език и култура.
Всяка седмица ще споделяме по 7 интересни думи, снимки, израза, факта, истории и пр., от които се надяваме да научите много нови неща за любимита ни Гърция и гръцкия език.
Защо точно седем ли?
Защото тази година Център за гръцки език и култура АРИСТЕА навърши 7 години!
Първите седем са изключително важни, затова багодарим от сърце на всички вас, които ги споделихте с нас.
Благодарим за вдъхновението и всички прекрасни моменти, в които взаимно сме се учили и ще продължаваме да го правим... с любов и много женска енергия!
1. Κική Δημουλά
Кикѝ (Василики) Димула е родена на 6 юни 1931г в Атина.
Цели 25 години тя работи като банков служител в Централната банка на Гърция, а осем години е част от редакторския екип на списание Киклос (Κύκλος), издавано от банката.
През 1952г излиза първата ѝ стихосбирка „Стихотворения” (Ποιήματα), но скоро след това я изтегля от продажба. Оттогава има издадени над 14 стихосбирки, сред които отличените с награди Το λίγο του κόσμου (1971), Χαίρε ποτέ (1988), Η εφηβεία της λήθης (1994) – Младостта на забравата. През 2001 г.получава наградата на Атинската академия за цялостно творчество. Удостоена е с Европейската награда за литература (2009) и голямата държавна награда на Гърция (2010) за цялостно творчество. Нейни стихове са преведени на английски, френски, испански, италиански, полски, български, немски, шведски и др. Кики Димула почина наскоро - на 22 февруари 2020г.
Нашата колега - поетеса Айлин Топлева преведе две от стихотворенията ѝ:
ТЪРСЕНЕ
Кики Димула
Тръгвам.
За къде няма да ти кажа.
Така ще се престоря,
че някаква тайна имам от теб.
Скришно ще погледна в дълбините,
ще сключа мир с морето
като му поверя бурите си,
ще разбъркам звездите с височината си,
ще отместя с молитвите си
целостта на небето,
може би сред всичко това
е скрита мисията ти:
дали си дошъл, за да отвориш цветовете
и да събориш зимите
или за да завъртиш на минус
ключа на мисълта ми
като разпилееш напускането си.
И когато я намеря и е обляна в слънце,
ще изтичам пурпурна и безкрайна
да я прочета отново в очите ти.
Ако пък се е крила в бури и виелици
ще се престоря, че не съм я прочела.
И ако пък напразно съм търсила,
ще притисна гърдите ти с търпението си
докато сам не я издадеш.
превод: Айлин Топлева
***
Αναζήτησις
Κική Δημουλά
Φεύγω.
Για πού δεν θα σου πω.
Έτσι θα καμωθώ
πως κάποιο μυστικό έχω από σένα.
Θα κρυφοκοιτάξω τους βυθούς,
θα συμφιλιωθώ με τη θάλασσα
εμπιστεύοντάς της την αντάρα μου,
θ’ ανακατέψω τ’ άστρα με το ύψος μου,
θα παραμερίσω με τις προσευχές μου
το ενιαίο του ουρανού,
μήπως και μέσα σ’ όλα αυτά
είναι κρυμμένη η αποστολή σου:
αν ήρθες για να ξανοίξεις τα χρώματα
και τους χειμώνες να καθαιρέσεις,
ή για να στρίψεις αρνητικά
τους διακόπτες του λογισμού μου
σκορπίζοντας τη φυγή σου.
Σαν θα τη βρω και είν’ ηλιόλουστη,
θα τρέξω ολοπόρφυρη κι απέραντη
να την ξαναδιαβάσω στα μάτια σου.
Αν πάλι μέσα στην κακοκαιρία κρύβεται
θα προσποιηθώ πως δεν τη διάβασα.
Κι αν μάταια πάλι έψαξα,
θα πιέσω με την καρτερία μου το στήθος σου
ώσπου μονάχος σου να την προδώσεις.
Снимка 1948
Сякаш държа цвете.
Странно.
Изглежда през живота ми
някога е минала градина.
В другата ръка
държа камък.
Прелестно и надменно.
Никаква догадка,
че е предупреждение за промени,
предвкусване на отбрана.
Изглежда през живота ми
някога е минало незнание.
Усмихвам се.
Кривата на усмивката,
вдлъбнатината на това настроение,
прилича на добре опънат лък,
в готовност.
Изглежда през живота ми
някога е минала цел.
И склонност към победа.
Погледът - потопен
в първородния грях:
вкусва от забранения плод
на очакването.
Изглежда през живота ми
някога е минала вяра.
Сянката ми - само игра на слънцето.
Носи премяна на колебание.
Още не е успяла да стане
мой другар или доносник.
Изглежда през живота ми
някога е минала самодостатъчност.
Ти не се виждаш.
Но щом има пропаст в пейзажа,
щом съм застанала на ръба ѝ
държаща цвете
и усмихвайки се,
значи всеки момент ще дойдеш.
Изглежда през живота ми
някога е минал живот.
превод: Айлин Топлева
***
ΦΩΤΟΓΡΑΦΙΑ 1948
Κρατῶ λουλοῦδι μᾶλλον.
Παράξενο.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε κῆπος κάποτε.
Στὸ ἄλλο χέρι
κρατῶ πέτρα.
Μὲ χάρη καὶ ἔπαρση.
Ὑπόνοια καμιὰ
ὅτι προειδοποιοῦμαι γι᾿ ἀλλοιώσεις,
προγεύομαι ἄμυνες.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε ἄγνοια κάποτε.
Χαμογελῶ.
Ἡ καμπύλη του χαμόγελου,
τὸ κοῖλο αὐτῆς τῆς διαθέσεως,
μοιάζει μὲ τόξο καλὰ τεντωμένο,
ἕτοιμο.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε στόχος κάποτε.
Καὶ προδιάθεση νίκης.
Τὸ βλέμμα βυθισμένο
στὸ προπατορικὸ ἁμάρτημα:
τὸν ἀπαγορευμένο καρπὸ
τῆς προσδοκίας γεύεται.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε πίστη κάποτε.
Ἡ σκιά μου, παιχνίδι τοῦ ἥλιου μόνο.
Φοράει στολὴ δισταγμοῦ.
Δὲν ἔχει ἀκόμα προφθάσει νὰ εἶναι
σύντροφός μου ἢ καταδότης.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασ᾿ ἐπάρκεια κάποτε.
Σὺ δὲν φαίνεσαι.
Ὅμως γιὰ νὰ ὑπάρχει γκρεμὸς στὸ τοπίο,
γιὰ νά ῾χω σταθεῖ στὴν ἄκρη του
κρατώντας λουλούδι
καὶ χαμογελώντας,
θὰ πεῖ πὼς ὅπου νά ῾ναι ἔρχεσαι.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
ζωὴ πέρασες κάποτε.
Тук можете да прочетете още от нейните творби в превод на български език:
Страстната седмица
Диалог между мене и мене
2. Ευγενία Φακίνου
Евгения Факину е родена през 1945г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975г. създава „тенекиеният град” – авангарден куклен театър за деца, в който като реквизит се използват само изхвърлени на боклука вещи, главно тенекиени кутии. Театърът бързо печели популярност и съществува до днес. Пише и илюстрира 17 детски книги. През 1982г.създава първият си роман „Астрадени”, забелязан веднага от критиката и читателите. Следват романите: „Седмата одежда” Το έβδομο ρούχο (1983), „Зелена безбрежност” (Η μεγάλη πράσινη), Γάτα με πέταλα, Ζάχαρη στην άκρη, Έρως, θέρος, πόλεμος и др. Няколко нейни романа можете да намерите и в библиотеката на Аристеа. Романът „Зелената безбрежност” е отличен със специална награда на Панаира на книгата във Франкфурт през 2001г., а разказите й са удостоени с Държавната награда за литература през 2008. Днес имаме удоволствието да ви предствим откъс от романа „Зелената безбрежност” в превод на колегата ни Марина Деливлаева.
Очакваме с нетърпение книгата да излезе на българския пазар, за да можем да направим официално представяне на целия превод на Марина и в Аристеа!
Евгения Факину
“Зелена безбрежност”
роман
(откъс)
Йоанна напусна къщата си в Кипсели един вторник. Бе сигурно, че се е случило точно тогава – във вторник – защото тъкмо се бе върнала от седмичния пазар и бе стоварила плодовете и зеленчуците на пода в кухнята. Помисли си, че сега трябва да пристъпи към едно много разумно подреждане, за да побере всичко това в малкия си хладилник. Изглежда, че това усилие – на подреждането, на реда, на разума, малкият хладилник, малката кухня, уязвиха и без туй крехката устойчивост на Йоанна и я притиснаха повече, отколкото можеше да понесе в този момент.
Защото през целия си живот Йоанна бе притискана.
Като малка бе тихо и вечно замечтано момиченце, което обичаше по цели часове да си говори само, да измисля истории, да влиза в тях и да се губи. Ала разумът на майка ѝ, неумолим и хладен, винаги връщаше към реалността.
Подготвяше дъщеря си за живот, досущ като нейния, в който ползата и изгодата погребват всяка мечта и утопия. Манията на майка ѝ бе независимостта, която само добрата професия е способна да даде. Реалистка и самата тя изтерзана жена, за дъщеря си искаше сигурно бъдеще. А стабилността не идва с брака. Защото любовта заслепява и е лош водач, а ако нямаш професия и независимост, как ще се справяш с някой хрантутник за съпруг?... Ето така, с две-три ключови фрази, бе убедила малката Йоанна, че любовта, да, може и да съществува, но винаги на втори план.
Момиченцето, разбира се, не се интересуваше нито от любовта, въпреки че постоянно се чувстваше влюбено, нито от сигурността. Единственото, което го вълнуваше бе да не изгуби обичта на майка си, да не я разочарова. А да бъде низвергната от така свидното място в майчиното сърце, бе за Йоанна най-страшният кошмар. Ни баща имаше, ни братя и сестри, които да заменят изгубения рай.
Йоанна израсна невероятно разумно и послушно дете, и не защото бе такава по природа, а от страх. От страх и от любов. От страх да не изгуби любовта. Ето така любовта се превърна в страх.
Превод: Марина Деливлаева
Тук можете да прочетете откъса на гръцки език.
3. Ιωάννα Καρυστιάνη
Йоанна Каристиани е родена на 8 септември 1952г. в град Ханя на о.Крит в многодетно семейство на бежанци от Малоазийската катастрофа.
Докато следва право в Атина, взема дейно участие в борбата срещу диктаторския режим, заради което е подложена на мъчения по време на Хунтата.
След дипломирането си започва работа като илюстратор в гръцки и чужди списания (под името Йоанна). В литературата се появява с разкази „Госпожа Катаки” (Η κυρία Κατάκη), три години по-късно публикува и първия си роман – „Малка Англия” (Μικρά Αγγλία), който веднага привлича вниманието на гръцката и чуждестранна критика и оттогава е преиздаван многократно. Той е един от четирите й романи, удостоени с престижни награди – „Микра Англия”, „Костюм в пръстта”, „Мъртво вълнение” и „Чувалите”.
Тя е авторка на сценария на филма „Микра Англия”,чийте режисъор е съпругът ѝ – Панделис Вулгарис.
Гледали сме го заедно с ученици в „На кинце с винце” в Аристеа и вероятно ще си го пуснем пак скоро.
4. Κατερίνα Αγγελάκη-Ρουκ
Катерина Ангелаки-Рук е родена през 1939 г. в Атина. Учи чужди езици и следва в специалност превод в Атинския и Женевския Университет. Кръщелница е на Никос Казандзакис и съвсем млада попада в кръга на големите поети от т.н. поколение на 30-те – Елитис, Сахтурис, Карузос. Първата ѝ стихосбирка излиза през 1963 г. и оттогава до днес е издала 14 книги с поезия, сред които “Магдалена, голямото млекопитаещо (1974 г.)”, “Пръснатите листове на Пенелопа” (1977 г.), “Триумфът на непрестанната загуба” (1978 г.), “Насрещна любов” (1982 г.), “Годениците” (1984 г.), “Послесловен вятър” (1992 г.), “Красива пустиня плътта” (1996 г.).
Известна е и с преводите си на поезия от английски, руски и френски език.
Носителка е на награди в Гърция и чужбина, превеждана е на над 20 езика.
Преведе на български едно от нейните прекрасни стихотворения поетесата на Аристеа - нашата колега Айлин Топлева. Насладете се:
ПРЕВЕЖДАЙКИ НА ЛЮБОВ КРАЯ НА ЖИВОТА
Катерина Ангелаки-Рук
Понеже със своя език
не мога да те докосна,
превеждам страстта си.
Не мога да те причестя,
затова те променям,
не мога да те съблека,
затова те обличам в чуждоезична фантазия.
Под крилете ти
не мога да се подслоня,
затова летя около теб
и обръщам страниците на речника ти.
Как се разголваш искам да науча,
как се откриваш,
затова в редовете ти
търся навици
плодовете, които обичаш,
аромати, които предпочиташ,
момичета, които прелистваш.
Белезите ти няма никога да видя оголени
затова се трудя усилено върху прилагателните ти,
за да ги рецитирам с глас на друговерец.
Остаря обаче моята история,
томът ми не украсява никой рафт
а теб сега си те представям подвързан
с рядка кожа в чужда библиотека.
Защото не трябваше никога
да се оставям на произвола на носталгията
и да пиша това стихотворение,
чета сивото небе
в огрян от слънце превод.
превод: Айлин Топлева
* * *
ΜΕΤΑΦΡΑΖΟΝΤΑΣ ΣΕ ΕΡΩΤΑ ΤΗΣ ΖΩΗΣ ΤΟ ΤΕΛΟΣ
Κατερίνα Αγγελάκη – Ρουκ
Επειδή με τη δική μου γλώσσα
δεν μπορώ να σ’ αγγίξω
μεταγλωττίζω το πάθος μου.
Δεν μπορώ να σε μεταλάβω
και σε μετουσιώνω,
δεν μπορώ να σε ξεντύσω
έτσι σε ντύνω μ’ αλλόφωνη φαντασία.
Στα φτερά σου από κάτω
δεν μπορώ να κουρνιάσω
γι’ αυτό γύρω σου πετάω
και του λεξικού σου γυρνάω τις σελίδες.
Πώς απογυμνώνεσαι θέλω να μάθω
πώς ξανοίγεσαι
γι’ αυτό μες στις γραμμές σου
ψάχνω συνήθειες
τα φρούτα π’ αγαπάς
μυρουδιές που προτιμάς
κορίτσια που ξεφυλλίζεις.
Τα σημάδια σου ποτέ μου δεν θα δω γυμνά
εργάζομαι λοιπόν σκληρά πάνω στα επίθετα σου
για να τ’ απαγγείλω σ’ αλλόθρησκη λαλιά.
Πάλιωσε όμως η δική μου ιστορία
κανένα ράφι δεν στολίζει ο τόμος μου
και τώρα εσένα φαντάζομαι με δέρμα σπάνιο
ολόδετο σε ξένη βιβλιοθήκη.
Επειδή δεν έπρεπε ποτέ
ν’ αφεθώ στην ασυδοσία της νοσταλγίας
και να γράψω αυτό το ποίημα
τον γκρίζο ουρανό διαβάζω
σε ηλιόλουστη μετάφραση.
превод: Айлин Топлева
5. Μαρία Πολυδούρη
Чрез тази нова рубрика искам да продължим традицията да споделяме с вас интересна информация, свързана с Гърция, гръцкия език и култура.
Всяка седмица ще споделяме по 7 интересни думи, снимки, израза, факта, истории и пр., от които се надяваме да научите много нови неща за любимита ни Гърция и гръцкия език.
Защо точно седем ли?
Защото тази година Център за гръцки език и култура АРИСТЕА навърши 7 години!
Първите седем са изключително важни, затова багодарим от сърце на всички вас, които ги споделихте с нас.
Благодарим за вдъхновението и всички прекрасни моменти, в които взаимно сме се учили и ще продължаваме да го правим... с любов и много женска енергия!
1. Κική Δημουλά
Кикѝ (Василики) Димула е родена на 6 юни 1931г в Атина.
Цели 25 години тя работи като банков служител в Централната банка на Гърция, а осем години е част от редакторския екип на списание Киклос (Κύκλος), издавано от банката.
През 1952г излиза първата ѝ стихосбирка „Стихотворения” (Ποιήματα), но скоро след това я изтегля от продажба. Оттогава има издадени над 14 стихосбирки, сред които отличените с награди Το λίγο του κόσμου (1971), Χαίρε ποτέ (1988), Η εφηβεία της λήθης (1994) – Младостта на забравата. През 2001 г.получава наградата на Атинската академия за цялостно творчество. Удостоена е с Европейската награда за литература (2009) и голямата държавна награда на Гърция (2010) за цялостно творчество. Нейни стихове са преведени на английски, френски, испански, италиански, полски, български, немски, шведски и др. Кики Димула почина наскоро - на 22 февруари 2020г.
Нашата колега - поетеса Айлин Топлева преведе две от стихотворенията ѝ:
ТЪРСЕНЕ
Кики Димула
Тръгвам.
За къде няма да ти кажа.
Така ще се престоря,
че някаква тайна имам от теб.
Скришно ще погледна в дълбините,
ще сключа мир с морето
като му поверя бурите си,
ще разбъркам звездите с височината си,
ще отместя с молитвите си
целостта на небето,
може би сред всичко това
е скрита мисията ти:
дали си дошъл, за да отвориш цветовете
и да събориш зимите
или за да завъртиш на минус
ключа на мисълта ми
като разпилееш напускането си.
И когато я намеря и е обляна в слънце,
ще изтичам пурпурна и безкрайна
да я прочета отново в очите ти.
Ако пък се е крила в бури и виелици
ще се престоря, че не съм я прочела.
И ако пък напразно съм търсила,
ще притисна гърдите ти с търпението си
докато сам не я издадеш.
превод: Айлин Топлева
***
Αναζήτησις
Κική Δημουλά
Φεύγω.
Για πού δεν θα σου πω.
Έτσι θα καμωθώ
πως κάποιο μυστικό έχω από σένα.
Θα κρυφοκοιτάξω τους βυθούς,
θα συμφιλιωθώ με τη θάλασσα
εμπιστεύοντάς της την αντάρα μου,
θ’ ανακατέψω τ’ άστρα με το ύψος μου,
θα παραμερίσω με τις προσευχές μου
το ενιαίο του ουρανού,
μήπως και μέσα σ’ όλα αυτά
είναι κρυμμένη η αποστολή σου:
αν ήρθες για να ξανοίξεις τα χρώματα
και τους χειμώνες να καθαιρέσεις,
ή για να στρίψεις αρνητικά
τους διακόπτες του λογισμού μου
σκορπίζοντας τη φυγή σου.
Σαν θα τη βρω και είν’ ηλιόλουστη,
θα τρέξω ολοπόρφυρη κι απέραντη
να την ξαναδιαβάσω στα μάτια σου.
Αν πάλι μέσα στην κακοκαιρία κρύβεται
θα προσποιηθώ πως δεν τη διάβασα.
Κι αν μάταια πάλι έψαξα,
θα πιέσω με την καρτερία μου το στήθος σου
ώσπου μονάχος σου να την προδώσεις.
Снимка 1948
Сякаш държа цвете.
Странно.
Изглежда през живота ми
някога е минала градина.
В другата ръка
държа камък.
Прелестно и надменно.
Никаква догадка,
че е предупреждение за промени,
предвкусване на отбрана.
Изглежда през живота ми
някога е минало незнание.
Усмихвам се.
Кривата на усмивката,
вдлъбнатината на това настроение,
прилича на добре опънат лък,
в готовност.
Изглежда през живота ми
някога е минала цел.
И склонност към победа.
Погледът - потопен
в първородния грях:
вкусва от забранения плод
на очакването.
Изглежда през живота ми
някога е минала вяра.
Сянката ми - само игра на слънцето.
Носи премяна на колебание.
Още не е успяла да стане
мой другар или доносник.
Изглежда през живота ми
някога е минала самодостатъчност.
Ти не се виждаш.
Но щом има пропаст в пейзажа,
щом съм застанала на ръба ѝ
държаща цвете
и усмихвайки се,
значи всеки момент ще дойдеш.
Изглежда през живота ми
някога е минал живот.
превод: Айлин Топлева
***
ΦΩΤΟΓΡΑΦΙΑ 1948
Κρατῶ λουλοῦδι μᾶλλον.
Παράξενο.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε κῆπος κάποτε.
Στὸ ἄλλο χέρι
κρατῶ πέτρα.
Μὲ χάρη καὶ ἔπαρση.
Ὑπόνοια καμιὰ
ὅτι προειδοποιοῦμαι γι᾿ ἀλλοιώσεις,
προγεύομαι ἄμυνες.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε ἄγνοια κάποτε.
Χαμογελῶ.
Ἡ καμπύλη του χαμόγελου,
τὸ κοῖλο αὐτῆς τῆς διαθέσεως,
μοιάζει μὲ τόξο καλὰ τεντωμένο,
ἕτοιμο.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε στόχος κάποτε.
Καὶ προδιάθεση νίκης.
Τὸ βλέμμα βυθισμένο
στὸ προπατορικὸ ἁμάρτημα:
τὸν ἀπαγορευμένο καρπὸ
τῆς προσδοκίας γεύεται.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασε πίστη κάποτε.
Ἡ σκιά μου, παιχνίδι τοῦ ἥλιου μόνο.
Φοράει στολὴ δισταγμοῦ.
Δὲν ἔχει ἀκόμα προφθάσει νὰ εἶναι
σύντροφός μου ἢ καταδότης.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
πέρασ᾿ ἐπάρκεια κάποτε.
Σὺ δὲν φαίνεσαι.
Ὅμως γιὰ νὰ ὑπάρχει γκρεμὸς στὸ τοπίο,
γιὰ νά ῾χω σταθεῖ στὴν ἄκρη του
κρατώντας λουλούδι
καὶ χαμογελώντας,
θὰ πεῖ πὼς ὅπου νά ῾ναι ἔρχεσαι.
Φαίνετ᾿ ἀπ᾿ τὴ ζωή μου
ζωὴ πέρασες κάποτε.
Тук можете да прочетете още от нейните творби в превод на български език:
Страстната седмица
Диалог между мене и мене
2. Ευγενία Φακίνου
Евгения Факину е родена през 1945г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975г. създава „тенекиеният град” – авангарден куклен театър за деца, в който като реквизит се използват само изхвърлени на боклука вещи, главно тенекиени кутии. Театърът бързо печели популярност и съществува до днес. Пише и илюстрира 17 детски книги. През 1982г.създава първият си роман „Астрадени”, забелязан веднага от критиката и читателите. Следват романите: „Седмата одежда” Το έβδομο ρούχο (1983), „Зелена безбрежност” (Η μεγάλη πράσινη), Γάτα με πέταλα, Ζάχαρη στην άκρη, Έρως, θέρος, πόλεμος и др. Няколко нейни романа можете да намерите и в библиотеката на Аристеа. Романът „Зелената безбрежност” е отличен със специална награда на Панаира на книгата във Франкфурт през 2001г., а разказите й са удостоени с Държавната награда за литература през 2008. Днес имаме удоволствието да ви предствим откъс от романа „Зелената безбрежност” в превод на колегата ни Марина Деливлаева.
Очакваме с нетърпение книгата да излезе на българския пазар, за да можем да направим официално представяне на целия превод на Марина и в Аристеа!
Евгения Факину
“Зелена безбрежност”
роман
(откъс)
Йоанна напусна къщата си в Кипсели един вторник. Бе сигурно, че се е случило точно тогава – във вторник – защото тъкмо се бе върнала от седмичния пазар и бе стоварила плодовете и зеленчуците на пода в кухнята. Помисли си, че сега трябва да пристъпи към едно много разумно подреждане, за да побере всичко това в малкия си хладилник. Изглежда, че това усилие – на подреждането, на реда, на разума, малкият хладилник, малката кухня, уязвиха и без туй крехката устойчивост на Йоанна и я притиснаха повече, отколкото можеше да понесе в този момент.
Защото през целия си живот Йоанна бе притискана.
Като малка бе тихо и вечно замечтано момиченце, което обичаше по цели часове да си говори само, да измисля истории, да влиза в тях и да се губи. Ала разумът на майка ѝ, неумолим и хладен, винаги връщаше към реалността.
Подготвяше дъщеря си за живот, досущ като нейния, в който ползата и изгодата погребват всяка мечта и утопия. Манията на майка ѝ бе независимостта, която само добрата професия е способна да даде. Реалистка и самата тя изтерзана жена, за дъщеря си искаше сигурно бъдеще. А стабилността не идва с брака. Защото любовта заслепява и е лош водач, а ако нямаш професия и независимост, как ще се справяш с някой хрантутник за съпруг?... Ето така, с две-три ключови фрази, бе убедила малката Йоанна, че любовта, да, може и да съществува, но винаги на втори план.
Момиченцето, разбира се, не се интересуваше нито от любовта, въпреки че постоянно се чувстваше влюбено, нито от сигурността. Единственото, което го вълнуваше бе да не изгуби обичта на майка си, да не я разочарова. А да бъде низвергната от така свидното място в майчиното сърце, бе за Йоанна най-страшният кошмар. Ни баща имаше, ни братя и сестри, които да заменят изгубения рай.
Йоанна израсна невероятно разумно и послушно дете, и не защото бе такава по природа, а от страх. От страх и от любов. От страх да не изгуби любовта. Ето така любовта се превърна в страх.
Превод: Марина Деливлаева
Тук можете да прочетете откъса на гръцки език.
3. Ιωάννα Καρυστιάνη
Йоанна Каристиани е родена на 8 септември 1952г. в град Ханя на о.Крит в многодетно семейство на бежанци от Малоазийската катастрофа.
Докато следва право в Атина, взема дейно участие в борбата срещу диктаторския режим, заради което е подложена на мъчения по време на Хунтата.
След дипломирането си започва работа като илюстратор в гръцки и чужди списания (под името Йоанна). В литературата се появява с разкази „Госпожа Катаки” (Η κυρία Κατάκη), три години по-късно публикува и първия си роман – „Малка Англия” (Μικρά Αγγλία), който веднага привлича вниманието на гръцката и чуждестранна критика и оттогава е преиздаван многократно. Той е един от четирите й романи, удостоени с престижни награди – „Микра Англия”, „Костюм в пръстта”, „Мъртво вълнение” и „Чувалите”.
Тя е авторка на сценария на филма „Микра Англия”,чийте режисъор е съпругът ѝ – Панделис Вулгарис.
Гледали сме го заедно с ученици в „На кинце с винце” в Аристеа и вероятно ще си го пуснем пак скоро.
4. Κατερίνα Αγγελάκη-Ρουκ
Катерина Ангелаки-Рук е родена през 1939 г. в Атина. Учи чужди езици и следва в специалност превод в Атинския и Женевския Университет. Кръщелница е на Никос Казандзакис и съвсем млада попада в кръга на големите поети от т.н. поколение на 30-те – Елитис, Сахтурис, Карузос. Първата ѝ стихосбирка излиза през 1963 г. и оттогава до днес е издала 14 книги с поезия, сред които “Магдалена, голямото млекопитаещо (1974 г.)”, “Пръснатите листове на Пенелопа” (1977 г.), “Триумфът на непрестанната загуба” (1978 г.), “Насрещна любов” (1982 г.), “Годениците” (1984 г.), “Послесловен вятър” (1992 г.), “Красива пустиня плътта” (1996 г.).
Известна е и с преводите си на поезия от английски, руски и френски език.
Носителка е на награди в Гърция и чужбина, превеждана е на над 20 езика.
Преведе на български едно от нейните прекрасни стихотворения поетесата на Аристеа - нашата колега Айлин Топлева. Насладете се:
ПРЕВЕЖДАЙКИ НА ЛЮБОВ КРАЯ НА ЖИВОТА
Катерина Ангелаки-Рук
Понеже със своя език
не мога да те докосна,
превеждам страстта си.
Не мога да те причестя,
затова те променям,
не мога да те съблека,
затова те обличам в чуждоезична фантазия.
Под крилете ти
не мога да се подслоня,
затова летя около теб
и обръщам страниците на речника ти.
Как се разголваш искам да науча,
как се откриваш,
затова в редовете ти
търся навици
плодовете, които обичаш,
аромати, които предпочиташ,
момичета, които прелистваш.
Белезите ти няма никога да видя оголени
затова се трудя усилено върху прилагателните ти,
за да ги рецитирам с глас на друговерец.
Остаря обаче моята история,
томът ми не украсява никой рафт
а теб сега си те представям подвързан
с рядка кожа в чужда библиотека.
Защото не трябваше никога
да се оставям на произвола на носталгията
и да пиша това стихотворение,
чета сивото небе
в огрян от слънце превод.
превод: Айлин Топлева
* * *
ΜΕΤΑΦΡΑΖΟΝΤΑΣ ΣΕ ΕΡΩΤΑ ΤΗΣ ΖΩΗΣ ΤΟ ΤΕΛΟΣ
Κατερίνα Αγγελάκη – Ρουκ
Επειδή με τη δική μου γλώσσα
δεν μπορώ να σ’ αγγίξω
μεταγλωττίζω το πάθος μου.
Δεν μπορώ να σε μεταλάβω
και σε μετουσιώνω,
δεν μπορώ να σε ξεντύσω
έτσι σε ντύνω μ’ αλλόφωνη φαντασία.
Στα φτερά σου από κάτω
δεν μπορώ να κουρνιάσω
γι’ αυτό γύρω σου πετάω
και του λεξικού σου γυρνάω τις σελίδες.
Πώς απογυμνώνεσαι θέλω να μάθω
πώς ξανοίγεσαι
γι’ αυτό μες στις γραμμές σου
ψάχνω συνήθειες
τα φρούτα π’ αγαπάς
μυρουδιές που προτιμάς
κορίτσια που ξεφυλλίζεις.
Τα σημάδια σου ποτέ μου δεν θα δω γυμνά
εργάζομαι λοιπόν σκληρά πάνω στα επίθετα σου
για να τ’ απαγγείλω σ’ αλλόθρησκη λαλιά.
Πάλιωσε όμως η δική μου ιστορία
κανένα ράφι δεν στολίζει ο τόμος μου
και τώρα εσένα φαντάζομαι με δέρμα σπάνιο
ολόδετο σε ξένη βιβλιοθήκη.
Επειδή δεν έπρεπε ποτέ
ν’ αφεθώ στην ασυδοσία της νοσταλγίας
και να γράψω αυτό το ποίημα
τον γκρίζο ουρανό διαβάζω
σε ηλιόλουστη μετάφραση.
превод: Айлин Топлева
5. Μαρία Πολυδούρη
Мария Полидури e гръцка поетеса, родена на 1 април 1902 г. в Каламата.
През 1920 г. в продължение на четиридесет дни загубва и двамата си родители и остава сирак. Завършва гимназия и започва работа, като успоредно с това следва право в Атинския университет. По-късно заминава за Париж, където заболява от туберкулоза. Връща се в Гърция през 1928 г. Пише стихове от 14-годишна възраст, но за пръв път нейни произведения излизат през 1922 г. Авторка е на две стихосбирки - „Трели, които гаснат” (1928) и „Ехо в Хаоса” (1929). Останалите ѝ произведения са събрани и публикувани от писателката Лили Зографу в книгата „Отговарям” през 1960 г. Голямо влияние върху съдбата и поезията ѝ оказва нещастната ѝ любов с поета Костас Кариотакис. Умира в бедност от туберкулоза на 29.04.1930 г. в Атина само на 28 години.
ПРИ ТЕБЕ
До теб не вият ветровете диви,
до теб струи спокойна светлина
и розовата мисъл се навива
на златното вретено на ума.
Край тебе като смях е тишината,
смях от зеници нежни отразен,
и радостта, размахала крилата,
при всяка дума шушне покрай мен.
До теб скръбта отвяват ветровете
и леко я стопяват като дъх.
При теб е всичко нежно като цвете,
като роса и ласка, като мъх.
Превод: Михаил Маринов/ брой 110 октомври 2018 / Литературен свят
***
ΚΟΝΤΑ ΣΟΥ
Κοντά σου δεν αχούν άγρια οι ανέμοι.
Κοντά σου είνε η γαλήνη και το φως.
Στου νου μας τη χρυσόβεργην ανέμη
Ο ρόδινος τυλιέται στοχασμός.
Κοντά σου η σιγαλιά σα γέλιο μοιάζει
που αντιφεγγίζουν μάτια τρυφερά
κ’ αν κάποτε μιλάμε, αναφτεριάζει,
πλάι μας κάπου η άνεργη χαρά.
Κοντά σου η θλίψη ανθίζει σα λουλούδι
κι’ ανύποπτα περνά μέσ’ στη ζωή.
Κοντά σου όλα γλυκά κι’ όλα σα χνούδι,
σα χάδι, σα δροσούλα, σαν πνοή.
Поемата с музиката на Нотис Маврудис в изпълнение на София Босу можете да чуете тук.
6. Ρέα Γαλανάκη
Реа Галанаки е родена през 1947 г. в град Ираклион на о. Крит.
Завършва история и археология в Атина, но в продължение на много години живее в Патра.
Литературната ѝ кариера започва през 1957г.. когато излиза първата ѝ стихосбирка Πλην εύχαρις, съставена от кратки стихотворения – епиграми, писани по време на диктатурата. В същия стил е и втората стихосбирка Τα ορυκτά (1979) „Полезни изкопаеми”. Следват Кейкът «Το Κέικ» (1980) и „Къде живее вълкът?” «Πού ζει ο λύκος;» (1982) – сборници с кратки текстове в проза и поезия. Преходът от поезия към проза се осъществява чрез сборника „Концентрични разкази” (Ομόκεντρα διηγήματα) 1986.
През 1989г.се появява първият ѝ роман – „Житието на Исмаил Ферик паша” Ο ΒΙΟΣ ΤΟΥ ΙΣΜΑΗΛ ΦΕΡΙΚ ΠΑΣΑ . За написването му, както и при следващите си романи Реа Галанаки прави задълбочени проучвания на историческите архиви и извори. Преведен е на български език през 1998 г. (изд. "Лада"). Книгата е посветена на сложния свят на Османската империя, но поразява именно с факта, че отхвърля опростенческите националистически стереотипи от рода на "християни срещу мюсюлмани, гърци срещу турци". Реа Галанаки два пъти е удостоявана с престижната Държавна награда за литература (през 1999г. с романа „Елени или Никой” и през 2005г. за сборника „Една почти синя ръка”), както и с други отличия. Книгите ѝ са преведени на 15 езика.
Тук можете да прочетете откъс от "Житието на Исмаил Ферик паша"
7. Λένα Μαντά
Лена Манда е родена на 30 април 1964 г. в Истанбул, Турция.
Мести се в Атина с родителите си когато е на 12. Завършва детска педагогика, но не упражнява професията. В продължение на три години има собствена куклена трупа, за която пише пиеси. Публикува статии в местни вестници и в продължение на две години е програмен директор на радио станция.
Първият ѝ роман „Τη μέρα που σε γνώρισα“ ("Денят, в който те срещнах) излиза през 2001 г.,а вторият „Валс с дванайсет богове“ ("Βαλς με δώδεκα θεούς") е издаден през 2005 г. Пътен инцидент свързва съдбите на героите Костис, Марина, Елпида и Наталия, които през следващите 12 месеца преминават през враждебност, смях и приятелство, и нещо много повече. По романа е направен телевизионен сериал в Кипър и Гърция.
Можете да го гледате тук.
Лена Манда е отличена с наградата „Писател на годината“ за 2009 г. и 2011 г. от списание „Life & Style“.
Книгата "Валс с дванайсет богове" е преведена на български език от Здравка Михайлова, Светлана Дончева и Христина Янисова и се разпространява от изд. „Orange Books“, София (2015). Можете да я намерите и в библиотеката на АРИСТЕА.
Откъс от книгата на гръцки прочетете тук.
Източници:
"Избрани текстове от новогръцката литература" Мария Христова, изд."Фабер", 2018г.