В тази статия ще ви разкажем за най-популярния остров в Гърция – Санторини.
Едва ли има човек, който да не е чувал за него. Всяка година и по всяко време на годината до там се огранизират много екскурзии. Има чартърни полети, чрез които можете лесно и бързо да стигнете до острова, има и кораби, които тръгват ежедневно от атинското пристанище Пиреас.

Защо Санторини е толкова популярна дестинация?

Вероятно сте виждали поне една снимка или картичка от там.
Когато човек се разхожда из уличките на селцата му, има усещането, че се е озовал вътре в картичката!
На Санторини има много какво да се види: уникалната архитектура на Цикладите, невероятните цветове на къщите, обагрени от залязващото слънце, незабравимите гледки към морето и вулкана, несравнимото усещане да се намираш върху вулкан... и освен това прекрасна вкусна гръцка храна и качествени вина. Това са само част от причините да посетите Санторини, ако още не сте го направили. Заслужава си да се види!


Честно казано преди да отида на Санторини аз си мислех, че едно толкова комерсиално туристическо място в Гърция няма как да ме впечатли, но както споделя Ирина Ингилизова „островът не просто ме впечатли – направо ме втрещи”. Това е едно изключително място, което дори туризмът не може да опорочи.
Всъщност на Санторини има места, където повечето туристи не ходят, и доста интересни неща, които не се знаят за острова.
Нашата колега Ирина Ингилизова бе така добра да ги сподели с нашите курсисти и приятели на една от лекциите „Пътешествия из гръцките Циклади” в АРИСТЕА. Преди да продължим с разказа на Ирина за острова, искам да споделя тук интересна информация, която бе публикувана през лятото на 2015г в едно от безплатните списания, които се разпространяват на Санторини.

Санторини в цифри

  • 12 са различните имена, които островът е имал от древността до днес
  • 191 е мястото на Санторини по население (15,550) сред 325те общини на Гърция
  • 76 кв.км е площта на острова, а 69 км е дължината на бреговете
  • 2 000 000 туристи приблизително са посетили острова през 2014 г.
  • 512 е броят на круизните кораби, които са пуснали котва на Сандорини през 2014 г. с 742, 553 пътници на борда.
  • 70 000 е броят на леглата в хотелите и квартирите
  • 310 433 души са пристигнали със самолет на острова през 2014 г.
  • 3 минути продължава пътуването с въжения лифт от Фира до пристанището Атиниос (220м е разстоянието)
  • 1 066 106 билета за лифта са продадени през 2014 година
  • 40 години са били нужни, за да се възстанови красивият стенопис на „Берачките на минзухари” (Οι Κροκοσυλλέκτριες)
  • 77 вятърни мелници са работели на острова
  • 75 км е дълъг маршутът за пешеходни преходи на острова
  • 5 градуса по Целзий е разликата в температурата на морето и топлите гейзери на Палеа Камени (Παλαιά Καμένη)
  • 600 църкви и параклиси има на острова, 50 от тях носят името на Богородица
  • Със 150% се е увеличила обработваемата площ за отглеждане на фава от 2008 до 2013 г (от 96 на 250 хектара)
  • С 350% се е увеличил броят на производителите на домати (от 57 на 200)
  • 1,4 хектара от разкопките на Акротири са защитени със специален навес
  • 40 метра е максималната дълбочина на санторинската почва по платата
  • 70% от острова е покрит със слоеве вулканична пемза
  • 84,5 кв.км е площта на Калдерата
  • 400 метра е дълбочината на морето в североизточната част на кратера, образуван през минойската епоха
  • 3 часа са ви нужни, за да извървите пеша разстоянието от Фира до Имеровигли
След тази кратка статистическа информация е време да потеглим на виртуално пътешествие с разказа и снимките на нашия специалист на тема „гръцки острови” - Ирина Ингилизова smile



Малко за историята на Санторини

Днешното име на острова е Σαντορίνη („Сандорини” се произнася на гръцки, а „Санторини” е прието да се изписва на български), но от древността до сега е сменил 11 имена. Най-старото име по време на минойската епоха е Стронгили / Στρογγύλη (στρογγυλός – закръглен, кръгъл) и това не е случайно. Преди много много години Цикладите са съществували без Санторини, този остров не е съществувал. Изведнъж той излиза от морето, тъй като представлява вулканичен конус. Вулканът се появява с абсолютно кръгла форма и кратери в средата и дълго време островът остава в този си вид. Преди около 3000 години там се заражда първата цивилизация – това е една много спорна тема, по която различни учени имат различни мнения, но е факт, че преди 3000 г минойско население се заселва в Акротири (Ακρωτήρι), в южната част на острова. За времето, през което са живели, са успели да създадат град, който изумява днешните хора. Всичко това приключва с изригването на вулкана. Днешните учени добре датират изригването (въпреки че и това е спорна тема в продължение на дълги години), но са се спрели последно на 1613-1614г пр.Х. Изригването слага край на тази първа цивилизация на Санторини.


География

Островът е един от най-южните Циклади (заедно с о. Анафи). Разположен е на територия от 76 кв.км.
Както вече разбрахте Санторини е вулканичен остров, eдин от няколкото такива в Гърция. Последната вулканична дейност е регистрирана през 1950 г.
През годините е имало няколко „събуждания” на вулкана. При предпоследното, от 1939г,. кръглият остров престава да бъде кръгъл и 84 кв.км от острова заминават под водата. Всичко, което се вижда като море на снимката е бивш остров, който потъва. Остава тази част, която днес наричаме Санторини и двете малки вулканични кратерчета – Неа Камени (Νέα Καμένη) и Палеа Камени (Παλαιά Καμένη), и две малки острови – Тирасия (Θηρασία) и Аспрониси (Ασπρονήσι), другото са т.нар „скалички” – τα Χριστιανά νησιά  - дори ги няма на картата. Ασπρονήσι се оказва, че е частен остров, докато Θυρασία си има някакво постоянно население. (Някои от учениците ни може би си спомнят, че „На кинце с винце” в Аристеа сме гледали филма Μικρό έγκλημα, който е сниман там).
Тази форма, която виждаме днес, не се е получила изведнъж при първото изригване. Островът се е образувал в продължение на години до достигане на сегашния си вид. Малката част в средата – Палиа камени - изплува 46г след Христа от морето. Един от кратерите е все още активен – казва се Колумбо (Κολούμπο) и се намира под водата, не се вижда, но от него могат да се очакват евентуално изненади.
На острова има и една планина "Πророк Илиа" (Προφήτης Ηλίας) и е известна с това, че на нея е манастирът Профитис Илиас, на около 565 м надморска височина, който играе важна роля по време на турското робство и при борбата за освобождение. Построен е през 18 век и е мъжки манастир.


Името на острова

Гърците от класическата епоха кръщават острова Θύρα – на едноименния град, който те построяват. Градът се намира в средата на острова (η Αρχαία Θύρα) и целият остров започва да носи това име, наречен е на спартанец - герой , който пръв е колонизирал Тира и е сред първите, които отиват там да живеят.
Днешното име на Санторини от Санта Ирини и датира от времето на  кръстоносците. Когато франките кръстоносци (след 1204г) стъпват на острова, те са толкова впечатлени от църква на Св.Ирини (близо до Периса), че започват да наричат така целия остров. Въпреки че гърците дълги години се съпротивляват и го наричат по своему „Тира” (Θύρα), все пак франкското име се е наложило.


Какво му е уникалното на този остров?

Това, че Санторини е вулканичен остров е свързано с някои интересни особености, на които трябва да се спрем. Най-напред трябва да вземем предвид, че цялата територия на острова се състои или от лава или от вулканичен пясък, който засипва всичко и се превръща в пръст. Тази особеност води до спецификите в препитанието на хората от Санторини, а също оказва влияние на архитектурата.
Във вулканичната почва растат определени култури – основно се отглеждат няколко неща: грозде, доматки, фава и каперси.


Виното

Най-известни са санторинските лозя. Вулканичната почва ги прави много особени. Те представляват съвсем ниски насаждения. Можете ли да си представите, че на този малък остров се отглеждат 15 хил. декара лозя? Почти половината от тях в областта около Иа (Οία).
Сортът грозде, който се отглежда на Санторини, е изключително рядък и ценен и се казва aсиртико (ασύρτικο). Асиртико е вид бяло грозде, което получава много слънце и малко вода, следователно става много сладко на вкус. От него се прави едноименния сорт вино, което притежава изключителни  вкусови качества.
Има най-малко 5 различни изби, които произвеждат вино на Санторини. Според нашия виртуален екскурзовод Ирина „ най-малката от тях прави най-хубавото вино” – Карамоленгос (Καραμολέγκος). Другите са големи имена (Μπουτάρης, Γαβαλάς и т.н).

Винсанто (βινσάντο)  – Има един сорт червено грозде, който местните сушат на слънце и после правят от него сладко вино (ликъор), наречен винсанто. Това е напитката, която обичайно се предлага на гостите след хранене като комплимент от заведенията.

Доматите

Освен виното, гордостта на Санторини са доматите. Става въпрос за особен сорт, който изисква много по-малко вода („άνυδρα” ντοματάκια), те са малки и се събират изключително трудно. Уникални са за салата, но основно ги сушат на слънце и това е един любим продукт със запазена марка – сушени санторински домати.

Фава
 
Друга типична санторинска култура е фавата (φάβα) . Фавата е растение, което при нас няма аналог, прилича на сцепен по жълт грах. Санторинската фава се води за тази с най-добри качества. Тя е и патентован продукт за острова.

Каперси (κάπαρι) е още един продукт, който се отглежда там. Когато се събере реколтата от каперси, тя се сортира, като първо плодчетата се разделят на малки и големи – големите отиват за яхния, малките -  за мариноване. Също така голямо внимание се обръща на листата – те се мариноват и общо взето няма традиционна салата без листа от капари в нея.

Това са главните продукти, с които хората са изключително горди. И с право, защото на Санторини вода няма, има няколко изворчета, които са крайно недостатъчни и от древни времена се събира дъждовната вода в цистерни или се внася ежедневно с корабите.


Архитектурата

 Санторини е вулканичен остров. Логично на острова няма глина, няма дървета, няма вода, за да се направят тухли.  Възниква въпросът „Тогава как се строят къщите”? Как се използва тази вулканична пръст за строителство на острова?

Оказва се, че тази земя т.нар. θηραϊκή γη (ελαφρόπετρα – вид пемза) е специфичен и много особен вид почва, която има следното качество, използвано при строежите - изключително пластична е.
Ако се чудите защо в Ия няма един прав ъгъл в постройките и всичко е извито - така е, защото самата земя позволява да се строи по този начин.
Най-интересни и любопитни за туристите са т.нар. υπόσκαφα σπίτια (издълбани в скалата). Представете си – цялата Калдера представлява една отвесна, огромна скала от лава. Получава се едно преплитане на къщите, което хората са успели да запазят и до днес.
Тези уникални υπόσκαφα σπίτια представляват издълбани в скалата стаи (κάμαρες), а отпред има врата и две прозорчета отстрани. Над вратата е т.нар. φεγγίτης / αψίδα – прозорче с дупки, което служи за проветрение и осветление. Една къща се състои обикновено от две издълбани стаи, свързани в едно.
 

Защо жилищата изглеждат така?

Санторини през 19 век развива толкова сериозен флот и е имало много работници, които нямало къде да живеят и започнали да си дълбаят тези къщички в земята. Оказва се, че това, на което се възхищаваме днес е направено за най-най-бедното население тогава. За сравнение: днес, май месец, за да спи човек в такава къщичка на Калдерата, най-ниската цена, която можете да намери е 200 евро ( на вечер!). За най-високата няма нужда да споменаваме, ако има басейнче със сигурност - над 1000 евро. Така къщичките за работниците са се превърнали в най-скъпото място в Гърция. Гледката от прозорчетата сутрин е уникална, струва си парите. 

Акротири

Първите разкопки в областта Ακρωτήρι се извършват от френския вулканолог Фоке. Той открива, че отдолу има град и започва да копае там през 1870 г заедно с френското археологическо дружество. По неизвестни причини обаче се отказват от разкопките и мястот остава така дълги години.

През 1967г гръцкият професор Спиридонас Маринатос се захваща сериозно с Акротири, толкова сериозно, че хората му изкопават почти целия град (около 2/3 още не е изкопан).
Това място обезателно трябва да се посети! Направена е страхотна конструкция – отгоре с покрив, слизате под земята, вървите по улиците, виждате къщите. Къщите са били нещо невероятно, украсени със стенописи подобни на тези от минойската цивилизация на о.Крит. Запазени са много мебели – масички, съдове.. и, когато се разхождате там, си представяте, че вървите в град, който е унищожен преди 2400 г. през минойската епоха (около 3000 пр.Х. започва да се развива тази цивилизация и през 1613 пр.Х. вулканът я унищожава).

Проф. Маринатос се захванал с идеята да докаже  на света, че когато вулканът изригва, той унищожава всичко наоколо, не само Санторини, но и критско-минойската цивилизация. Тази теория е била водеща дълги години, но днешните учени я опровергават, защото с точното датиране на изригването се вижда, че критската цивилизция загива по-късно. Все пак се споменава за гиганско цунами, което е достигнало до о.Крит, или за страшен тътен, който е достигнал до Северна Европа и пр. Това изригване може да е оказало влияние върху упадъка на критската цивилизация, но в никакъв случай вулканът не е изригнал така, че да унищожи дворците в Кносос.

Прави впечатление, че тези къщи са били много удобни като архитектурен замисъл от съвременна гледна точка. По нищо не се различават от съвременна къща на два етажа, с вода и канализация. Както споменахме всички къщи са били изписани с уникални стенописи (като тези, които могат да се видя и на о.Крит, в Кносос). Стенописите са махнати от стените и откарани в Атина, в археологическия музей (място, което е задължително да се посети, ако минавате оттам). Оказва се, че тези древни хора са имали изключителни познания за цветовете и са успявали да си направят всякакви цветове, за да могат да си обрисуват къщите отвътре. В музея във Фира има и по-малки фрагменти, които могат да се видят.
Интересно е, че са намерени делви, мебели, посуда и предмети от бита, но не са намерени никакви кости на хора. Това означава, че вулканът явно е давал сигнали, че ще изригне и населението се е спасило предварително. Мястото задължително трябва да се посети, ако сте на острова.
Ако пък не се интересувате от археология, добра причина да отидете до Акротири е гледката. Уникална е!


След класическата епоха, през която във Фира се заселват гърците, идват и венецианците. Едно е сигурно при тях - където отидат, започват да строят крепости. И с право, защото пиратите са били голяма напаст, от която е трябвало да се пазят, а по-късно и от турските набези. От тази епоха на Санторини има останали крепости, кули и различни защитни съоръжения.



Днес столицата на острова се казва Фира (Φηρά) - град, който съчетава старото с новото. С течение на времето са се слели селищата Фира, Имеровигли (Ημεροβίγλι), Фиростефани (Φηροστεφάνι) и Иа (Οία), наредени в редичка по калдерата.

Ако се чудите къде да отседнете -  добра идея е да потърсите в Имеровигли или Фиростефани  - там можете да си намерите хотелче по-изгодно, отколкото в Иа.

Богатите хора на Санторини някога са си правили неокласически къщи  - изключително красиви, с многоо стаи, в момента за съжаление са изоставени, тъй като са много скъпи за покупка и поддръжка.

Санторини е остров, който много китайци избират за сключването на брак. Забавно е, че когато и да отидете на острова, ще видите китайци.. и такива с фотоапарати, и такива в сватбени одежди.



Едно от най-впечатляващите неща на острова е залезът от Иа. Хората се събират да го гледат часове по-рано, редят се да си запазят място и да снимат. Всъщност много по-красива е самата Иа и къщите й на светлината на залязващото слънце.

Още една атракция на Санторини, която не бива да пропускате е старото пристанище, което се намира под столицата Фира. Оттам с корабче можете да отидете на остров Тирасия  или на Палиа Камени, при самия вулкан. В началото до старото пристанище са слизали само с магарета, но в момента има и въжено кабинково лифтче. Цената е 5 евро с лифта и 5 евро с магарето (в посока).

Какво пропускат туристите на Санторини?

Селата!
Малките красиви запазени селца – нещо, което си заслужава да се посети, защото има на какво човек да се възхити!
Накратно ще се спрем на три от тях:


-    Емпорио (Εμπορείο) на 12км от Фира, най-голямото село, то е като картинка, много поддържано. Има около 3000 жители. Там можете да разгледате средновековна крепост – много добре запазена, представлява типичен цикладски лабиринт с цел да заблуди пиратите. Няма туристи, улиците са празни, в някои от тях само по един човек може да мине и двама едва се разминават. Стълбичките са навсякъде, нямаш идея накъде водят, като красив лабиринт.


-     Мегалохори(Μεγαλοχώρι) – на около 9км от Фира – заобиколено от лозя. Там са двете най-големи изби: Гавалас и Бутари, хубавото е, че приемат хора за дегустация, можеш да се разходиш и да разгледаш. Селцето с 335 жители има едни от най-красивите в Гърция камбанарии. Украсата от вулканични камъни е навсякъде из острова. В Мегалохори има и лятно училище, където се преподава гръцки език за чужденци - там можете да съчетаете приятното с полезното.


-    Пиргос (Πύργος) е най-исвестното село след Калдерата – В него има по-скъпи хотелчета. Пиргос е построен в подножието на планината. Достатъчно високо е, за да има хубава гледка и самото село е красиво. До него се намират другите две по-големи изби – Santo wines и Хадзидакис. Най-голяма част от лозята са в този район. Има 600 постоянни жители, които се заимават главно с туризъм (за разлика от другите села, където не е така). Намира се на около 7км от столицата източно и е най-оживеното от селцата. Отличава се с наличието на доста зеленина. В Пиргос можете да видите и много добре запазен средновековен замък. Характерни тук са цветните вратички на разлини места из селото, стълбите.. и разбира се магична гледка, която се открива от високо.


Плажоветe



Да кажем, че човек може да отиде на плаж на Санторини, но не може да отиде на Санторини заради плажовете. Все пак ги има и може би най-известният е Червеният плаж (Κόκκινη παραλία) – намира се малко след Акротири, можете да го съчетаете с ходенето до там.
Сред най-предпочитаните плажове са Периса (Περίσσα) и Камари (Καμάρι), и двата са черни. Черен пясък, черна вода, черни камъни по дъното.. нищо не се вижда, плуваш във вулкан! Усещането е.. неописуемо!
Повече за плажовете можете да прочетете тук



Заслужава си да се отиде и до Скарос (Σκάρος) – разрушен средновековен замък, до който се стига по малка пътечка, много е красиво.



Да обърнем накрая малко внимание и на вулкана

Има седем кратера на Неа Камени, един кратер на Палиа Камени + този, който е под водата.
Заливчето на вулкана е със зелен цвят, заради сярата. Тук корабчето ще ви остави да поплувате. За тези, които не обичат вулкани, добра причина да отидат на разходката с корабчето до кратера е: гледката към острова!
Както стана въпрос през годините е имало „събуждания” на вулкана. Последната вулканична дейност е регистрирана 1950 г. Била е съпроводена със земетресение. Снимка можете да видите тук:
 


Надявам се този разказ за красотите и тайните на Санторини да ви е харесал и да ви вдъхнови да посетите това уникално местенце.
Благодарности на Ирина за хубавите снимки и прекрасните истории, с които спечели сърцата на много от гостите ни, посетили нейните лекции за гръцките острови в Аристеа.
Очаквайте още! cool