Ще ви го опиша така, както го видяхме ние - през очите, обектива и живописния разказ на нашата колега Ирина Ингилизова, която се нагърби с нелеката задача да ни разхожда из гръцките острови в поредица от лекции, като част от културния бюлетин на Аристеа.
Освен, че е четвъртият по големина от Цикладите, Тинос е известен като "островът с най-много епитети".
Как ли не го наричат...
- Το νησί της Παναγίας (острова на Богородица)
- Το νησί του Αιόλου (острова на Еол - повелителя на ветровете)
- Το νησί της πίστης (острова на вярата)
- Το νησί της τέχνης (острова на изкуството)
- "Το χειροποίητο νησί" - както гръцкият философ, икономист и психоаналитик Корнелиус Касториадис го нарича - "Ръчно изработения остров".
Всъщност Тинос не е типично туристически остров, но това се променя през последните години. Сякаш местните са се стегнали с цел да превърнат острова в по-търсена туристическа дестинация и се заемат с какви ли не интересни инициативи, главно свързани с ядене.
Пътуването до Тинос, може да се съчетае с посещение на островите Миконос и Сирос. От главния град на острова гледката към Миконос е впечатляваща, а от другата му страна – гледката към цикладската столица на о.Сирос - космолитния Ермуполис - е разкошна.
На Тинос няма планини, но в средата на острова се намира голямo скално образувание, което носи името Εξώμβουργο - любимо място за местните, защото на тази скала се издигал древния град през класическата епоха, след това и венецианска крепост. Става въпрос за най-силната цикладска крепост, която в славните си времена носела името "κάστρο της Αγίας Ελένης" ( "Замък на Св.Елена") или просто "Κάστρο της Τήνου" (замъка на Тинос). В случай на опасност всички жители се събирали и укривали там. Сега хората разделят острова според тази скална маса – άνω μεριά, κάτω μεριά, μέσα χώρα, έξω χώρα
т.е. служи им за ориентир.
Какво е интересно да се види на Тинос?
Много неща!
Живописните села (Τα χωριά της Τήνου) привличат гостите си с красива архитектура, уникални гледки и вкусните продукти на местното производство.
Голям интерес представляват гълъбарниците (Περιστεριώνες), които са огромен брой (800-1300) на този остров. Има цели долини изцяло с гълъбарници. Дълго време гълъбите са били важна част от препитанието на хората. Преставляват постройки на два етажа – долният етаж е т.нар. „склад” (αποθήκη), а на горния живеят гълъбите.
Какво се складира в склада ли?
Разбира се - тор от гълъбите, която служи за наторяване на почвата.
На острова има много църкви.
Сигурно някой ще каже, че това е типично за Цикладите,, но тук броят им е около 700! Впечатляващо, нали?
Защо е островът на Богородица?
Тинос е особено известен с манастира на Богородица Евангелистрия (Παναγία Ευαγγελίστρια), който се намира в града и е най-популярното място за поклонение на християните в Гърция. 
Историята на този манастир е много интересна.
Тиносци били известни със своя нрав и това, че изобщо не искали да се подчиняват на турците. Толкова много се съпротивлявали, че през 1715 г турските войски правят грандиозно настъпление към острова с 65 кораба и 25 хлд души войска. Естествено с такава сила срещу този малък остров успяват да го превземат. Тогава местните се крият в Ексомбургос, както вече споменахме. Турците обсаждат крепостта, завземат я и островът пада под турско робство, но е интересно, че остава абсолютно автономен до освобождението, с минимално турско влияние (явно тиносците са респектирали врага).
Интересен факт е, че по време на туркото владичество животът в селата се развива толкова много, че на Тинос в момента има над 45 живи действащи села, което е нещо уникално.
Всяко едно от тези селца е произведение на изкуството. Те са главното богатство на острова.
През 1823 г., малко след възстанието и края на турското робство, е намерена чудодейната икона на Богородица – ценна ранно християнска реликва. Мястото, на което е открита, се превръща в място за поклонение за всички християни на Голяма Богородица. На 15 август, когато е Успение Богородично, на Тинос се изсипва страшно много народ.
Корабите пристигат на пристанището един след друг. Направена е нова пътека от него до манастира и по нея абсолютно всички се качват на колене до горе, а разстоянието не е малко. За щастие сега са сложили специална омекотена настилка.
Това се случва в навечерието на празника, т.е. на 14 август. Поклонниците спят на открито в големия двор на манастира, а на следващия ден се прекланят пред чудодейната икона.
Защо се вярва, че е чудодейна иконата?
През 1940 г в началото на Втората световна война, италиански подводници обстрелват големия гръцки кораб „ЕЛИ” – историята на този кораб се превръща в символ на гръцката борба срещу фашизма. Освен, че унищожават кораба, италианските войски пращат две торпеда към пристанището, което е било пълно с хора - точно на Голяма Богородица. По някакво чудо тези торпеда не избухват, което се обяснява като „чудото на Богородица” и оттам нататък започва голямото нашествие на хора от цяла Гърция на острова на този ден.
Дълги години това е едиственото, с което островът е известен...
Всъщност, има още нещо, с което Тинос е популярен.
Обработката на мрамор
Става въпрос за традиционен занаят, с който през 2015г. островът влиза в представителната листа на нематериалното културно наследство на UNESCO. Много от жителите се занимават с обработката и търговия на специафичния за острова тиноски мрамор.
Този занаят (Τηνιακή Μαρμαροτεχνία) е причина островът да си спечели прозвището на "остров на изкуството" (Το νησί της τέχνης)
През 1955 е основано Училището за изящни изкуства (Σχολή Καλών Τεχνών) в Пиргос (Πύργος). Там се намира и Музеят на мрамора (Το μουσείο μαρμαροτεχνίας).
Изкуството на рязане на мрамор е израз на културната идентичност на остров Тинос. Занаятчиите на рязане на мрамор притежават емпирично познание за състава, структурата и свойствата на всеки вид мрамор и неговото обработване. Мраморните работилници за резба произвеждат широка гама от традиционни мотиви, модели и символи като кипариси, цветя, птици и кораби. Те черпят и увековечават споделена символична система от религиозни, магически и устни предания. Мотиви за сгради, пътни знаци, църкви и гробища гарантират умилостивяване и отклоняват зли влияния, докато тези, гравирани върху ежедневните мраморни съдове подчертават плодородие и благоденствие. Занаятът се предава чрез дългогодишни традиции. Обучаващите се в работилницата чираци започват с черни задачи, като например организиране работните инструменти на капитана и почистване на работилницата, преди завършване, за да изучат занаят и рисуване. Всеки майстор наблюдава и е ментор на един или двама чираци, обикновено членове на семейството. След като завършат обучението си и спечелят титлата на майстор занаятчия, чираците са снабдени с малък набор от инструменти. Днес почти една четвърт са жени, което представлява значителна промяна в традицията на занаятчийството, която доскоро е била само мъжка дейност.
източник
Какво вкусно да опитате?
о.Тинос е известен с отглеждането на плодове и зеленчуци, като най-важната култура тук е дивият артишок (άγρια αγκινάρα), който вирее в долината на Коми /Κώμη/.
Празникът на артишока се провежда в селището Коми (Η γιορτή της αγκινάρας) – през 2017г е дванадесети подред и е едно от най-важните събития на острова. Озовете ли се там през юли, задължително го посетете, за да опитате от чудните ястия, приготвени с артишок под всякаква форма.
Друг много уважаван празник е този на ригана в Дио Хория (Η γιορτή της ρίγανης - Δύο Χωριά), където също става голям купон с музика на живо.
От древни времена са извесни и изключителните качества на тиноския чесън (σκόρδα), който още Аристофан нарича „лек за очите” («φάρμακο των ματιών»). 
Почетно място на празничната трапеза е отредено за мезенце наречено „λούζα” – пушен свински бут, киснат в червено вино и ароматни подправки.
Тиносци явно са почитатели на свинското, защото имат и местен цикладски обичай – τα Χοιροσφάγια (Хиросфагия) , в който главната роля е отредена на прасенцата. Става въпрос за масово колене на животните (подобно на нашата "Коледа"), което се провежда през ноември и декември в селата, а след това и масовото пълнене на луканки и суджуци.
В случай, че сте вегетарианци, едва ли е добра идея да станете свидетели на този обичай. Вероятно ще предпочетете Празника на артишока. Всъщност, едва ли ще тръгнете да ходите на Тинос през зимата, но и това е една идея да видите острова през очите на местните, а не просто като туристи.
Разходки и плаж
Между другото, ако обичате да ходите пеша, Тинос ви предлага прекрасната възможност да го разгледате чрез цели девет маркирани пешеходни маршрута на острова. Ако посетите острова през пролетта или есента, това е една чудесна идея. Задължително разгледайте и селата!
Ако пък предпочитате да си почивате под чадъра или да плувате, и се чудите дали има хубави плажове, Тинос отново ще ви изненада приятно със своите 41 плажа! Най-известните са Παχιά Άμμος, Κολυμπήθρα, Κιόνια, Καλυβιων, Άγιος Φωκάς, Άγιος Σώστης, Άγιος Ρωμάνος. Άγιος Πέτρος...
И като тръгнах да изброявам имена на плажове наречени на светци, се сетих да допълня, че наличието на много църкви на острова е свързано с провеждането на много събори (πανηγύρια). Сигурно се досещате какво означава това - хубава местна храна, музика на живо, хора и веселба до сутринта.
Не му мислете много, а стягайте багажа за Тинос скоро!
Само не се надявайте, че ще е лесно да си намерите места около 15ти август.
Καλά να περάσετε! 
