Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

По време на османската империя широко разпространени са народните песни, като основните теми са свързани с робството, хайдутите и въстанията.

След освобождението повечето музикални творци се насочват към народното творчество и вдъхновени от народната песен създават нови музикални жанрове - ребетико, лайко и т.н.

Днес виждаме, че балканската музика лесно се отличава от която и да е друга по света, като мелодия и начин на изпълнение. Това е музиката, съставена от музикалните традиции на множество малки народи, етнически групи и турската „румели“. Забелязва се една уникална   комбинация от славянски (от предхристиянски времена), византийски и османски традиции, създадена в течение на хиляди години на миграцията на Балканите - от изток на запад и от запад на изток. При допира си различните култури създават разнообразие от музикални вариации.

Един от факторите за разпостранението на различните музикални елементи е номадският начин на живот при ромите, които пренасят лесно възприетите от тях мотиви по всички крайща на Балканския полуостров.
По своето естество народната музика е такава, че не съдържа расизъм или предразсъдъци, тя просто докосва сърцето на слушателите и затова се възприема лесно от много хора.

Мюсюлманските етнически групи също служат като важен мост между Изтока и Запада. Много от анатолийските мелодии се изпълняват в Босна и Албания на съответния език, а някои от албанските и босненски изпълнители редовно пътували до Мала Азия.


Често се случва да се питаме: „Тази песен българска ли е или гръцка“!?!
Албанци, гърци, турци, сърби също си задават този въпрос. Това е така, защото обикновено традиционната музика се възприема като нещо, което се отнася и принадлежи изключително и само на един народ. Според мен принадлежи на териториите, на които се „ражда“ , а отделните етнически групи развиват определени елементи в нея. Примери  за това има много.

В Епир забелязваме един вид антична музика, която се базира на пентатоничната скала, която се запазва и развива в този регион. Същата музика се чува днес и в Албания. Това важи и за Тракия и за Македония. Тракийската музика в Гърция (ако си споням добре главно тази на Източна Тракия) съвпада напълно с тази във България.
 

Турците пък твърдят, че музиката от Понта им принадлежи, въпреки че и тя е своеобразна гръцка музика, близка до тази в Кавказ и Анатолия. Подобно твърдение съществува и за константинополската музиката, чиито корени, както стана ясно по-горе можем да търсим във  византийската. Все пак, нека не забравяме, че по тези земи е преобладавало гръцкото население до около 55-та година.
Факт е, също така, че в двореца на султана винаги са присъствали и гръцки музиканти.


Казаното дотук важи, както за и инструметните, така и за много от хора̀та ни.
Българи и гърци спокойно могат да си врътнат едно пайдушко хоро (μπαϊντούσκα) заедно без никакъв проблем.


Показателно, е че в музиката на Йонийските острови се използват мандолина и китара, както в Италия. В Епир - кларинет и лаута, в Тракия и Македония - гайда и кавал, в Понт и черноморското крайбрежие - лира, тамбура и уд.

В резултат на реално взаимодействие между славянска традиция, езически, гръцки влияния и елементи от Анатолия (византийски и османски) е създадено богато музикално наследство, което днес наричаме балканска музика. Това, заедно с традицията предадена ни от източноправославната църковна музика, спомага за лесното възприемане и усещането за нещо - познато и любимо - когато слушаме гръцка музика.
 


Можем спокойно да кажем, че гръцката музика е мост между Запада и Изтока. През последните десетилетия наблюдаваме една вълна на завръщане към корените и традициите. Повлияни главно от източните музикални елементи, много музиканти и бендове ги разработват и модернизират. "Οι δυναμεις του Αιγαίου" („Силите на Егея“ , в която участват любимите Никос Грапсас и Христос Циямулис) е група от музиканти, които преработиха някои народни песни. Школата на Рос Дейли също помага за популяризирането на традиционните мелодии. Някои са по-лесни за възприемане, като балканската румба или малоазиатските маанета, например,  а други може би звучат скучно за хора, които не ги познават и разбират.
 
Автор: Люси Пърпова

Гръцки език и култура в "АРИСТЕА"

Искате да опознаете южните ни съседи и да научите езика им ?
Център за гръцки език и култура АРИСТЕА е най-добрият избор.

Предлагаме обучение по гръцки език и български език за гърци по специално разработена методика с опитни преподаватели.

Изучаването на гръцки език с нас ще бъде приятно и интересно, защото включва много интерактивни дейности, езикови игри и хубава музика.

Посетете нашия гръцки оазис в центъра на София и споделете с нас едно незабравимо пътешествие из тайните кътчета на гръцкия език и култура.

Защо да изберете АРИСТЕА?

  • Ученето в Аристеа  е приятно и забавно, защото се стараем всеки урок да е полезен, разнообразен и интересен. В АРИСТЕА няма да ви предложим просто „продукт“, тук ще споделим с Вас любовта си.

  • Имаме отличен преподавателски екип. Обичаме работата си и сме професионалисти.
    Държим на високо качество на обучението. Прилагаме специално разработена методика, която непрекъснато подобряваме и адаптираме към нуждите на курсистите си.

  • Работим в малки групи, за да бъде обучението възможно най-ефективно.
    Съобразяваме се с нуждите и изискванията на курсистите си.

  • Всеки месец организираме извънкласни мероприятия, беседи, лекции и открити уроци по гръцки език и култура.

  • В нашия гръцки оазис в сърцето на София ще се почувствате уютно, като у дома си, и ще откриете много нови приятели.

Културен център

  • Коледа и Нова Година в Гърция
    29 Ноември 2015 / Статии

    Коледа и Нова Година в Гърция

    Дните около Коледа (Χριστούγεννα) и Нова Година (Πρωτοχρονιά) навсякъде по света са свързани с празненства, красиви емоции и вкусни ...
  • Суеверните гърци
    11 Октомври 2017 / Статии

    Суеверните гърци

    Някои хора се страхуват от Петък 13-ти, а за гърците "фаталният" ден е Вторник 13-ти. Защо ли?В тази статия ще научите повече за аму...
  • Гръцките празници
    22 Март 2017 / Статии

    Гръцките празници

    Сигурно сте забелязали, че гърците са хора, които уважават празниците си и умеят да празнуват. Като всички южни народи, те много доб...

Отзиви от нашите курсисти

Форма за Запитвания

Име, Фамилия(*)
Моля, въведете Вашите имена

Email(*)
Моля, въведете email за контакт с Вас

Телефон(*)
Моля, въведете телефон за контакт с Вас

Вашето запитване...(*)
Въведете запитването си към нас

Captcha
Invalid Input