В края на месеца като част от събитията в културния бюлетин на АРИСТЕА ще ни гостува една специална дама и любим автор – ВЕСЕЛА ЛЯХОВА. Тя ще ни представи романа „БЕЖАНЦИ“ – една от любимите ми съвременни книги, която с удоволствие препоръчвам на учениците си.
Очакваме Ви на 30/10/26 петък от 18ч
в АРИСТЕА 2 на бул.Христо БОТЕВ 20, ет.2
Весела Ляхова ще ни разкаже личната история на семейството си и бихме се радвали и други потомци на българи, които са живели в Беломорска Тракия или Егейска Македония да се присъединят към събитието, за да споделят подобни истории. А защо не и на гърци, които са живели в територии, които са останали в България и са били изселени или принудени да напуснат родните си места. Ще се радвам да изслушаме и различни гледни точки, защото историята никога не е „черно и бяло“, няма просто „добри и лоши“, има много човешки съдби и в тази книга те са представени толкова въздействащо, че ме докосна много дълбоко. Мисля, че това е книга, която всеки, който се интересува от Гърция (Балканска история) и изучава езика, трябва да прочете.
Ето няколко думи от авторката за романа:
„Романът описва трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български.
Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. Първо – за да се подхрани доста ерозиралото ни чувство за национална консолидация. И второ – за да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.“
— Весела Ляхова
Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик през 1961 г. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ (1985), специалност българска филология.
От 1980 г. публикува художествена проза и публицистика в периодични печатни издания и в интернет. Автор е на книгите: „До слънцето“ (1993), „Живот мисия“ (2001) и „Бежанци“ (2013).
Романът е с Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014
Повече информация и линкове за статии и по темата можете да прочетете тук
Очакваме Ви на 30/10 петък от 18ч в АРИСТЕА 2 на бул.Христо БОТЕВ 20, ет.2
Вход свободен
Местата са ограничени!
Ще можете да си закупите и книгата с автограф от авторката.
С цел да направим по-добра организация на събитието, моля да заявите участие като попълните този формуляр.
Благодарим представително.
Σας περιμένουμε στην ωραία μας παρέα!