Неоспорим факт е, че гърците са народ, който знае как да празнува, да се весели и забавлява. Поредното доказателство са веселбите, които си устройват гърците в периода на Заговезни - Απόκριες (трите седмици преди Великия пост), част от които е провеждането на карнавали и маскени балове (πάρτι-μασκέ) в цялата страна.

Тържествата продължават до Чисти понеделник (Καθαρά Δευτέρα), който официално е неработен ден в Гърция. По традиция на този ден гърците излизат сред природата (в големите градове - по паркове, полянки и на открити пространства), където си правят пикник, хапват си морски дарове, халва и традиционния хляб λαγάνα („лагана”) и пускат във въздуха пъстроцветни хвърчила (χαρταετοί), а наоколо звучи прекрасна музика.


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

Някои хора се страхуват от Петък 13-ти, а за гърците "фаталният" ден е Вторник 13-ти. Защо ли?

В тази статия ще научите повече за амулетите, талисманите и суеверията, които продължават да са част от ежедневието на някои гърци днес. Много от суеверията са разпространени и у нас. Независимо дали вярваме в тях или не, сигурно се е случвало поне веднъж да се натъкнем на суеверен човек, който се съобразява с някакви поверия, носи си амулет и внимава да извършва или не определени действия, за да не предизвика негативни сили или лош късмет.

Замислете се колко често чуваме например „Пу пу, да не ти е уроки!” ( «Φτου φτου» ) или „Ох, черна котка ми мина път” («Οχ, είδα μαύρη γάτα να περνάει μπροστά μου») и пр.  Факт е, че всеки народ си има своите суеверия и отдава по-специално значение на някои знамения, които определя за „добри” или „лоши” знаци съответно. Нека разгледаме част от суеверията, в които вярват суеверните гърци...

Οδυσσέας Ελύτης ( 1911-1996, Ποιητής, Νόμπελ 1979)
Одисеас Елитис (1911 - 1996, гръцки поет, нобелов лауреат от 1979)

На 2 ноември 1911 г. в град Ираклион на о.Крит е роден големият гръцки поет и нобелов лауреат Одисеас Елитис (истинското му име е Одисеас Алепуделис). Елитис е един от най-важните представители на „поколението на 30-те” (т.нар. „γενιά του 30") в гръцката литература.

Роден е в семейството на Панайотис Алепуделис и Мария Врана и бил най-малкото от шестте им деца. Родителите му са от остров Митилини (Лесбос). Малкият Одисеас прекарва първите години от детството си на о.Лесбос и на Крит и със сигурност е закърмен с любовта към морето, към Егейското море, което ясно личи и в творбите му.

В културният бюлетин на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА за пореден път присъства името на специален гост. На 24 март 2017 д-р Димитър Илиев ни гостува за трети път. През месеца на дамите той ще ни разкаже любопитни факти за ролята на жените в Древна Гърция и нещо повече за най-интересните от тях: хетерите.

Скъпи приятели, споделям на страницата на АРИСТЕА линк към текста на произведенията "Илиада" и "Одисея".

Надявам се да са полезни за всички, които обичат да четат Омировия епос в превод или в оригинал (най-долу има линк и за гръцкия текст).
Вместо встъпителни думи към произведенията споделям статията на доц.д-р. Николай Гочев (из"Блога за старогръцка литература"), от която научаваме някои интересни подробности за личността на автора - Омир.

Когато се споменава думата „робство“ днес се прави асоциация с това, което се е случвало в древен Рим, Индия, Китай, Япония, или по- късно и в Америка. Става въпрос за търговията на роби, принудителен труд без заплащане, право на собственост, дори в някои случаи правото на господаря да убива, в древен Рим – гладиаторите.
През последните години наблюдаваме целенасочена промяна на значението на думите. Някои хора определят себе си като антикомунисти, без да знаят що е комунизъм. Малцина пък знаят какво са: анархизъм, социализъм, капитализъм и т.н. Политиката се смята за„мръсно“ нещо. Интересно мнение за думата „демокрация“ изказва Касториадис*: „тази дума страда от прекомерна проституция“. Всичко това се поражда от половинчатите „знания“.

А имало ли е робство в Древна Гърция, ако е имало какво е било то, можем да разберем дори и от стиховете на Омир.