Οδυσσέας Ελύτης ( 1911-1996, Ποιητής, Νόμπελ 1979)
Одисеас Елитис (1911 - 1996, гръцки поет, нобелов лауреат от 1979)

На 2 ноември 1911 г. в град Ираклион на о.Крит е роден големият гръцки поет и нобелов лауреат Одисеас Елитис (истинското му име е Одисеас Алепуделис). Елитис е един от най-важните представители на „поколението на 30-те” (т.нар. „γενιά του 30") в гръцката литература.

Роден е в семейството на Панайотис Алепуделис и Мария Врана и бил най-малкото от шестте им деца. Родителите му са от остров Митилини (Лесбос). Малкият Одисеас прекарва първите години от детството си на о.Лесбос и на Крит и със сигурност е закърмен с любовта към морето, към Егейското море, което ясно личи и в творбите му.

Често когато започва да изучава трети език, човек търси съответствия не между първия (родния) си език и изучавания, а между втория и третия език (Стоянова 2014). В последните години много гръцки студенти започват да учат български, след като имат по-високо или по-ниско равнище на владеене на английски и съответно търсят паралели между българската и английската граматика, което в много случаи им пречи да видят гръцко-българските съответствия на различни равнища. В тази статия преподавателката по български език Стефка Детваджиева представя един гръцко-български паралел, който може да улесни преподаването на български език на гърци.

Великден (Πάσχα) – най-светлият християнски празник и неслучайно гърците го наричат и „Λαμπρή” [<αρχ. λαμπρüς < гл. λάμπω – светя, блестя], а по време на страстната седмица (Μεγάλη εβδομάδα) си пожелават «Καλή Ανάσταση», «Καλό Πάσχα», «Καλή Λαμπρή»
Кои са нещата, които правят гръцкия Великден толкова светъл, специален и обичан, а и малко по-различен от празника в България, ще научите от тази статия.
Приятно четене! :)

„За да те запозная с Гърция, ще споделя с теб един домат на плажа на остров Скопелос.. ще отворя с джобното си ножче един морски таралеж и ще те почерпя с яркочервените му яйца, докато солта опъва кожата на гърбовете ни. Ще се отпуснем върху белите вълни, а вечер ще се къпем в светлината на луната. Ще ти изсуша една морска звезда и ще я закача на стената ти, за да мирише стаята ти на Егейско море...

На Заговезни (Απόκριες) сърцето на Гърция бие най-силно в ахейската столица Патра.
Патринският карнавал е най-значимият и най-известният, който се организира в Гърция. Празненствата около Заговезни започват всяка година на 17 януари и приключват в  последната неделя на карнавала с изгарянето на „краля на карнавала” и с големия парад на участниците.


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

Някои хора се страхуват от Петък 13-ти, а за гърците "фаталният" ден е Вторник 13-ти. Защо ли?

В тази статия ще научите повече за амулетите, талисманите и суеверията, които продължават да са част от ежедневието на някои гърци днес. Много от суеверията са разпространени и у нас. Независимо дали вярваме в тях или не, сигурно се е случвало поне веднъж да се натъкнем на суеверен човек, който се съобразява с някакви поверия, носи си амулет и внимава да извършва или не определени действия, за да не предизвика негативни сили или лош късмет.

Замислете се колко често чуваме например „Пу пу, да не ти е уроки!” ( «Φτου φτου» ) или „Ох, черна котка ми мина път” («Οχ, είδα μαύρη γάτα να περνάει μπροστά μου») и пр.  Факт е, че всеки народ си има своите суеверия и отдава по-специално значение на някои знамения, които определя за „добри” или „лоши” знаци съответно. Нека разгледаме част от суеверията, в които вярват суеверните гърци...