Καλημέρες!
Дойде най-сетне дългоочакваното лято.
Дойде и онова време от годината, когато слънцето грее безпощадно или както казваме на български "жули яко".
За гърците жегата е нещо обичайно, така че е нормално да очакваме да съществуват и в гръцкия език много изрази, които да описват онова чудно време от годината, когато се прибираш, плувнал в пот, влизаш в банята, взимаш душ... и, когато излезеш, се чудиш дали капките по кожата ти са от водата или от новоизбилата пот.

За гърците кафето не е просто напитка. Пиенето на кафе е като свещен ритуал.
Удоволствието, което изпитваме при първите глътки сутрин, е несравнимо, но още по-важно за гърците е това да се случва в добра компания... и без да се налага да бързат! Бързането и пиенето на кафе са две абсолютно противоположни понятия.
Това беше един от първите уроци за гръцката култура и манталитет, които научих в Гърция.

Οδυσσέας Ελύτης ( 1911-1996, Ποιητής, Νόμπελ 1979)
Одисеас Елитис (1911 - 1996, гръцки поет, нобелов лауреат от 1979)

На 2 ноември 1911 г. в град Ираклион на о.Крит е роден големият гръцки поет и нобелов лауреат Одисеас Елитис (истинското му име е Одисеас Алепуделис). Елитис е един от най-важните представители на „поколението на 30-те” (т.нар. „γενιά του 30") в гръцката литература.

Роден е в семейството на Панайотис Алепуделис и Мария Врана и бил най-малкото от шестте им деца. Родителите му са от остров Митилини (Лесбос). Малкият Одисеас прекарва първите години от детството си на о.Лесбос и на Крит и със сигурност е закърмен с любовта към морето, към Егейското море, което ясно личи и в творбите му.

Често когато започва да изучава трети език, човек търси съответствия не между първия (родния) си език и изучавания, а между втория и третия език (Стоянова 2014). В последните години много гръцки студенти започват да учат български, след като имат по-високо или по-ниско равнище на владеене на английски и съответно търсят паралели между българската и английската граматика, което в много случаи им пречи да видят гръцко-българските съответствия на различни равнища. В тази статия преподавателката по български език Стефка Детваджиева представя един гръцко-български паралел, който може да улесни преподаването на български език на гърци.

„За да те запозная с Гърция, ще споделя с теб един домат на плажа на остров Скопелос.. ще отворя с джобното си ножче един морски таралеж и ще те почерпя с яркочервените му яйца, докато солта опъва кожата на гърбовете ни. Ще се отпуснем върху белите вълни, а вечер ще се къпем в светлината на луната. Ще ти изсуша една морска звезда и ще я закача на стената ти, за да мирише стаята ти на Егейско море...

На Заговезни (Απόκριες) сърцето на Гърция бие най-силно в ахейската столица Патра.
Патринският карнавал е най-значимият и най-известният, който се организира в Гърция. Празненствата около Заговезни започват всяка година на 17 януари и приключват в  последната неделя на карнавала с изгарянето на „краля на карнавала” и с големия парад на участниците.


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.