Когато се споменава думата „робство“ днес се прави асоциация с това, което се е случвало в древен Рим, Индия, Китай, Япония, или по- късно и в Америка. Става въпрос за търговията на роби, принудителен труд без заплащане, право на собственост, дори в някои случаи правото на господаря да убива, в древен Рим – гладиаторите.
През последните години наблюдаваме целенасочена промяна на значението на думите. Някои хора определят себе си като антикомунисти, без да знаят що е комунизъм. Малцина пък знаят какво са: анархизъм, социализъм, капитализъм и т.н. Политиката се смята за„мръсно“ нещо. Интересно мнение за думата „демокрация“ изказва Касториадис*: „тази дума страда от прекомерна проституция“. Всичко това се поражда от половинчатите „знания“.

А имало ли е робство в Древна Гърция, ако е имало какво е било то, можем да разберем дори и от стиховете на Омир.

Международният ден на театъра (27 март) ме вдъхнови да споделя с вас информация за магията наречена „Карагьозис” – театър на сенките, разпространен в Гърция. Гърците най-вероятно са взаимствали идеята от другите ни съседи – турците. И все пак интересно е, че „от европейските народи само гръцкият е този, у който се наблюдава подобно явление. Всички останали народи, при които се среща подобен театър, са азиатски.”*

Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант и голяма доза знания и комуникативни умения. Също така винаги съм считала, че учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характери. За съжаление явно малко хора споделят моето мнение, съдейки по заплащането и отношението към много от преподавателите в България, но това е друга тема...



Сигурно много от вас са запленени от магията на гръцката музика. Вероятно доста от вас веднага могат да се сетят за поне една любима гръцка песен. Несъмнено всеки от вас познава добре мелодията, за която ще си говорим днес. Предполагам обаче, че малко от вас знаят, че всъщност тя е гръцка. Става въпрос за прекрасната „Мисирлу” (гр.Μισιρλού), което в превод означава „египтянка” (Αιγύπτια) (от турската дума "Mısırlı", която пък идва от арабското مصر, Miṣr - Египет).
 

Много хора ме питат какво точно означава „АРИСТЕА” и защо съм избрала точно това име за центъра си. Най-напред харесвам това красиво и благозвучно гръцко име, съдържащо в себе си корена на „отличието” и „доблестта”. Коренът на думата се среща и в добре познати имена като Аристотел, Аристофан, или в думи като „аристокрация”, а учениците ми знаят какво е „Άριστα”, защото всички са получавали поне веднъж „Отличен”.

И все пак, за да ни разкаже подробно за смисъла на думичката и за корените ѝ, реших да се обърна към специалист. Д-р Димитър Илиев е преподавател по старогръцки език в СУ „Св. Климент Охридски” и беше така добър да направи подробен анализ на името „Аристеа” за всички нас. Приятно четене!

Платоническа любов – един от многото изрази с гръцки произход, които често използваме в ежедневието си.

Знаете ли всъщност какво е значението на този израз? Знаете ли каква е идеята за любовта (Ерос) на Платон, която той представя в диалога „Пирът”? Защото именно от този диалог води началото си изразът платоническа любов (И не, това НЕ означава „любов, която се прави под сянката на платан (чинар)”, както някои гърци се шегуват).
В тази статия ще подходим по-сериозно към темата за любовта. Това е тема, която винаги е актуална и интересна. Любовта е вдъхновение за много автори и артисти по света. Но какво всъщност представлява тя? На този въпрос не можем да дадем точен отговор, тъй като всеки човек я разбира различно. В "Пирът" Платон представя Ероса от различни гледни точки и съм сигурна, че тази статия ще ви накара да видите и вие любовта по различен начин и ще ви накара да се замислите за нейното значение.

На 12 февруари 2016 г. в АРИСТЕА имахме честта да ни гостува доц. д-р Димка Гочева с лекция на тема:
„Атинската държавна уредба“ (Ἀθηναίων πολιτεία на старогръцки)

Атинската държавна уредба“ е първият Аристотелов текст, преведен на български език. Той проследява промените и спецификите в държавното устройството на Атина в периода от VII до IV в. пр. Хр. и представлява разказ за раждането и развитието на разделението на властите, демокрацията и политическия живот на древна Атина. С това  текстът е неизменна стъпка в опознаването както на древногръцката история в частност, така и на историята, правото и политическата философия изобщо."