Често задавани въпроси и любопитни факти за изучаването на гръцки език. Част Ι
Как да научим и опознаем новогръцкия език? (Методика за изучаване на езика и малко исторически препратки)

Скъпи приятели, има някои по-често срещани въпроси от страна на курсистите.
Отговорите им за едни са напълно ясни и понятни, а за други са дълбока мистерия или дори „тъмна Индия“. И в двата случая те са полезни за всички ни, както за учащите, така и за преподаващите.
Тук те са придружени и от други, по-рядко срещани, но пък любопитни въпроси.
С много загриженост и ученическо старание поднасяме всички тях по начина, по който бихме си казали нещата на живо – с уважение, честно и искрено, по приятелски.
Прочетете ги, насладете им се, имайте ги предвид.


Средиземноморският циклон, който ни донесе това дъждовно време, както и настоящата ситуация, която налага да прекарваме времето си удома, вдъхнови темата ни днес.
Ще споделя линкове за 7 любими гръцки сериала, които можете да гледате онлайн.
Достатъчно е само да имате интернет и желание да разнообразите ежедневието си и да обогатите познанията си по гръцки език.

Често когато започва да изучава трети език, човек търси съответствия не между първия (родния) си език и изучавания, а между втория и третия език (Стоянова 2014). В последните години много гръцки студенти започват да учат български, след като имат по-високо или по-ниско равнище на владеене на английски и съответно търсят паралели между българската и английската граматика, което в много случаи им пречи да видят гръцко-българските съответствия на различни равнища. В тази статия преподавателката по български език Стефка Детваджиева представя един гръцко-български паралел, който може да улесни преподаването на български език на гърци.

„За да те запозная с Гърция, ще споделя с теб един домат на плажа на остров Скопелос.. ще отворя с джобното си ножче един морски таралеж и ще те почерпя с яркочервените му яйца, докато солта опъва кожата на гърбовете ни. Ще се отпуснем върху белите вълни, а вечер ще се къпем в светлината на луната. Ще ти изсуша една морска звезда и ще я закача на стената ти, за да мирише стаята ти на Егейско море...


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

В културният бюлетин на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА за пореден път присъства името на специален гост. На 24 март 2017 д-р Димитър Илиев ни гостува за трети път. През месеца на дамите той ще ни разкаже любопитни факти за ролята на жените в Древна Гърция и нещо повече за най-интересните от тях: хетерите.

Скъпи приятели, споделям на страницата на АРИСТЕА линк към текста на произведенията "Илиада" и "Одисея".

Надявам се да са полезни за всички, които обичат да четат Омировия епос в превод или в оригинал (най-долу има линк и за гръцкия текст).
Вместо встъпителни думи към произведенията споделям статията на доц.д-р. Николай Гочев (из"Блога за старогръцка литература"), от която научаваме някои интересни подробности за личността на автора - Омир.