„За да те запозная с Гърция, ще споделя с теб един домат на плажа на остров Скопелос.. ще отворя с джобното си ножче един морски таралеж и ще те почерпя с яркочервените му яйца, докато солта опъва кожата на гърбовете ни. Ще се отпуснем върху белите вълни, а вечер ще се къпем в светлината на луната. Ще ти изсуша една морска звезда и ще я закача на стената ти, за да мирише стаята ти на Егейско море...

На Заговезни (Απόκριες) сърцето на Гърция бие най-силно в ахейската столица Патра.
Патринският карнавал е най-значимият и най-известният, който се организира в Гърция. Празненствата около Заговезни започват всяка година на 17 януари и приключват в  последната неделя на карнавала с изгарянето на „краля на карнавала” и с големия парад на участниците.


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

В културният бюлетин на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА за пореден път присъства името на специален гост. На 24 март 2017 д-р Димитър Илиев ни гостува за трети път. През месеца на дамите той ще ни разкаже любопитни факти за ролята на жените в Древна Гърция и нещо повече за най-интересните от тях: хетерите.

Скъпи приятели, споделям на страницата на АРИСТЕА линк към текста на произведенията "Илиада" и "Одисея".

Надявам се да са полезни за всички, които обичат да четат Омировия епос в превод или в оригинал (най-долу има линк и за гръцкия текст).
Вместо встъпителни думи към произведенията споделям статията на доц.д-р. Николай Гочев (из"Блога за старогръцка литература"), от която научаваме някои интересни подробности за личността на автора - Омир.

Когато се споменава думата „робство“ днес се прави асоциация с това, което се е случвало в древен Рим, Индия, Китай, Япония, или по- късно и в Америка. Става въпрос за търговията на роби, принудителен труд без заплащане, право на собственост, дори в някои случаи правото на господаря да убива, в древен Рим – гладиаторите.
През последните години наблюдаваме целенасочена промяна на значението на думите. Някои хора определят себе си като антикомунисти, без да знаят що е комунизъм. Малцина пък знаят какво са: анархизъм, социализъм, капитализъм и т.н. Политиката се смята за„мръсно“ нещо. Интересно мнение за думата „демокрация“ изказва Касториадис*: „тази дума страда от прекомерна проституция“. Всичко това се поражда от половинчатите „знания“.

А имало ли е робство в Древна Гърция, ако е имало какво е било то, можем да разберем дори и от стиховете на Омир.

Международният ден на театъра (27 март) ме вдъхнови да споделя с вас информация за магията наречена „Карагьозис” – театър на сенките, разпространен в Гърция. Гърците най-вероятно са взаимствали идеята от другите ни съседи – турците. И все пак интересно е, че „от европейските народи само гръцкият е този, у който се наблюдава подобно явление. Всички останали народи, при които се среща подобен театър, са азиатски.”*