В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.
Понятието учтивост е обект на много дискусии, както в областта на лингвистиката, така и в други социални науки през последните няколко десетилетия. Учтивостта се изследва основно от прагматиката – подклон на лингвистиката свързан с когнитивното, социално и културно изучаване на езика и комуникацията. Обект на изследване в прагматиката е именно предаването и възприемането на значението на езиковите структури, което зависи не само от езиковото знание (като граматика, речник и т.н.) на говорещия и слушащия, но също така и от редица други фактори като например: контекста на изразяване, начина на изразяване, интонацията, статуса на участниците в разговора и дистанцията помежду им, загатнатото намерение на говорещия и пр.
Темата за учтивостта е изключително обширна и интересна и е много трудно да обхванем всичките ѝ аспекти.
При избора на речеви акт, върху който да съсредоточа изследването си, се спрях на молбите, защото те присъстват много често в ежедневната ни реч и позволяват прилагането на различни стратегии за учтивост. Освен това, на база на изследването именно на молбите, някои автори достигат до изводи относно ориентацията на дадено общество по-скоро към употребата на „позитивен” или „негативен” тип учтивост. Тези понятия са въведени от лингвистите Браун и Левинсън в техния модел за учтивостта (Brown & Levinson 1987), който въпреки немалкото критики продължава да бъде най-добре формулираният и най-лесно приложимият при провеждане на подобни изследвания. Главно на този модел се основава и моето съпоставително изследване върху изразяването на учтивост при формулиране на молби в новогръцкия и българския език.
Централно място в теорията за учтивостта на Браун и Левинсън заема конструктът „лице” (образ) – англ. “face”, което от своя страна има два аспекта, условно наречени „позитивен” и „негативен” (Brown & Levinson 1987: 61). * авторите не влагат оценъчен смисъл в прилагателните „позитивен” и „негативен”
Позитивното лице изразява принадлежността на индивида към дадена група и отъждествяването на нуждите и желанията му с тези на останалите представители на общността. Негативното лице се свързва с неприкосновеността на личното пространство на индивида и правото му на свобода. Тъй като различните култури отдават по-голямо значение на един от двата аспекта, можем да говорим за общества с по-силно или по-слабо изразени предпочитания към „позитивна” или „негативна” учтивост.
Моите лични предварителни очаквания от изследването бяха в посока на по-силно изразени предпочитания към позитивната учтивост при гърците и на негативната при българите, поради убеждението ми, че позитивната учтивост е по-скоро присъща на общества от колективистичен тип, каквито са гърците, а негативната е типична за общества от индивидуалистичeн тип, каквито, струва ми се, по-скоро са българите. Донякъде тези очаквания се оправдаха, но доста от тях бяха опровергани. Оказва се, че в крайна сметка двете тенденции съществуват паралелно в обществото, като едната взима превес над другата, в зависимост от контекста на общуване. Важно е да се отбележи, че не бива да правим изводи за дадено речево поведение извън контекста на конкретната ситуация, защото има много фактори, които влияят на изказа.
При подобно изследване е неоходимо да се вземат предвид параметрите, които оказват най-силно влияние при избора на стратегии за учтивост при формулиране на молби. Това са социалната дистанция между страните, наличието или липсата на властова дистанция (т.е. дали са равнопоставени или не страните в зависимост от социалната им роля), и „тежестта” на молбата (т.е. усилието, което ще бъде положето от адресата при евентуално изпълнение на молбата).
За да изследвам начина, по който тези параметри влияят на реализирането на молбите, съставих въпросник, в който са описани шест различни комуникативни ситуации, предполагащи формулирането на молба. Информаторите, които попълниха анкетите, са 31 гърци и 30 българи, на възраст от 18 до 36 години, населяващи големи градове в Гърция и България, повечето с висше образование или студенти.
Преди да разгледаме по-подробно резултатите от анкетите им, нека да видим конкретните въпроси, на които си поставих за цел да отговоря при изследването:
- Какъв тип стратегии за учтивост прилагат българите и гърците информатори в шест еднакви комуникативни ситуации?
- Какви езикови средства избират при формулирането на молбите си?
- Какви разлики и прилики се наблюдават при реализирането на молбите в двата езика?
Анализирането на всяка от формулираните молби стана на база на следните компоненти:
- ориентация на молбата (дали е ориентирана към адресата или адресанта),
- директност на молбата и структура,
- употреба на смекчаващи молбата езикови средства,
- употреба на изрази за привличане на вниманието или учтива форма на обръщение.
Първа ситуация: Химикалка назаем
Намирате се на важен семинар (по работа или в университета). Изваждате бележник, за да си водите записки, но установявате, че сте забравили химикалката си. Считате, че човекът, който седи до Вас, може да помогне. Какво казвате?
Ситуацията предполага наличие на социална дистанция (непознати), но от друга страна липсва властова дистанция (двете лица изпълняват една и съща социална роля в конкретната ситуация). Що се отнася до „тежестта” на молбата – тя не е голяма (в случая става въпрос за една писалка), но ако адресантът прецени, че молбата му изисква по-голямо усилие от страна на събеседника, я смекчава с помощта на изрази целящи редуциране на т.нар. „заплаха” за лицето на другия (Brown & Levinson 1987:65-68).
Всички молби и на двата езика са под формата на въпрос и са формулирани по косвен начин.
Изборът на конкретната стратегия е оправдан от съществуването на социална дистанция. Гърци и българи прилагат подобни стратегии, но прави впечатление, че гърците по-често задават въпроси относно съществуването на втора химикалка («Μήπως σας βρίσκεται δεύτερο στυλό;, «Μήπως έχετε δεύτερο στυλό;»), докато българите питат за възможността на адресата да услужи. („Бихте ли ми услужили...?”, „Бихте ли ми помогнали...?”, „Бихте ли ми дали...?” )
Характерна за молбите на български език е употребата на модалния глагол „мога”, често в условно наклонение, което представлява стратегия присъща на негативната учтивост („Извинявайте, бихте ли могли да ми услужите с химикал?”)
Безличната форма на глагола „може ли да..” също се употребява в българския, докато на гръцки не се използва за формулиране на молби.
Характерна за гръцкия е употребата на маркера за негативна учтивост «μήπως». Въпреки че и в двата езика при тази ситуация преобладават стратегии, препращащи към негативната учтивост, все пак в някои молби се забелязват и елементи, характерни за позитивната учтивост: шеги, употреба на глагол в сег.време, изявително наклонение, оправдания и др. («Έχεις δεύτερο στυλό; Tο ξέχασα μαζί με το μυαλό στο σπίτι.», “Имаш ли химикал назаем за малко, че къв’ то съм тъп съм си го забравил.”, Да ви се намира случайно един химикал в повече, че моят нещо е умрял.”)
Така, на база данните от първата комуникативна ситуация стигаме до извода, че при формулиране на молби и в двата езика често пъти се използват „смесен тип стратегии”, съдържащи елементи на позитивна и негативна учтивост.
В българския език конструкцията „Бихте ли” е типологизирана формална структура, която се използва много често при молбите. Според Пантелеева (Пантелеева 1994: 97) е вид „въпрос-формула”, която значи „Моля, направете го!”. На гръцки изрази като „θα μπορούσα;” и „θα μπορούσατε;” се използват само в случаите на социална или властова дистанция, или когато лицето счита, че се изисква голямо усилие от страна на адресата и се възприемат като изключително учтиви (Миленова 2005: 75).
Втора ситуация: Търсене на адрес
Намирате се в непознат район и търсите един адрес. Решавате да попитате продавача в близкия павилион. Какво казвате?
Ситуацията представлява молба за информация. Налице е социална дистанция между събеседниците (непознати), което оправдава употребата на условно непряко формулирани молби.Основната разлика в анкетите от гръцки и български език е, че българите обикновено формулират въпроси насочени към желанието на адресата да съдейства, с глагола „мога” („Можете ли да ми помогнете?” „Можете ли да ме упътите?”), а гърците – към търсената информация (с глаголи като Ξέρετε; Γνωρίζετε; Πού είναι..).
Гърците изглежда са по-директни, което прави изказа им да звучи по-оптимистично от този на българите. Оптимизмът е елемент на позитивна учтивост, според теорията на Браун и Левинсън (Brown & Levinson 1987: 126). Българите използват условно наклонение, което е стратегия характерна за негативната учтивост, тъй като предполага вид темпорално дистанциране на комуникиращия. Половината анкетирани българи използват условно наклонение, с което, на свой ред, формулират молба само двама от гърците. И в тази ситуация, характерен маркер на учтивост (негативна) за гръцкия изказ е „μήπως”, докато в българския се среща „случайно” със същата функция.
Всички информатори използват учтива (Вие) форма на глагола, когато говорят с непознато лице.
Трета ситуация: Пари назаем
Налага ви се да помолите приятел да ви заеме 100 лева, за да платите спешно сметки. Ще можете да му ги върнете след няколко дни. Какво казвате?
Решаваща роля при избора на стратегия в тази ситуация играе тежестта на молбата, високата степен на заплаха към лицето. Другите два параметъра са статични, защото се преполага, че съществува голяма близост и липса на социална дистанция между лицата.
Забележителното тук е, че за разлика от предходните две ситуации, броят на гърците, които използват глагола „μπορώ” във формулировките си е двойно по-голям от този на българите. Разбира се, забелязва се честа употреба и на маркера за негативна учтивост „μήπως” – което също показва, че гърците възприемат тази молба, като заплашителна за лицето на адресата и усилието, което трябва да положи той, за да откликне – като голямо.
Тази ситуация се характиризира с най-голям брой насърчаващи изрази. Използват се стратегии от смесен тип, съдържащи позитивна и негативна учтивост едновременно, като негативната е оправдана от голямата тежест, която изглежда отдават на молбата адресантите, а позитивната – от близостта, която имат с адресата.
Изразяването на близост, като маркер за позитивна учтивост си личи и в обръщенията, много от тях по малко име или жаргонни, което показва равнопоставеност и непринуденост (напр. Брато, Брат, Човек, Приятелю / Πέτρο μου, Ρε φίλε, Φίλε, Έλα Κώστα, Ρε συ, Παπάρε).
Елементите на позитивна учтивост, които се срещат най-често са смекчаващите и подсилващите смисъла маркери («Закъсах със заплатката, имаш ли да ми дадеш 100 лева?”, „Човек, много ми е неудобно, ама съм супер закъсал. Имаш ли да ми дадеш на заем 100 кинта?”/ „Μπορείς να με ξελασπώσεις με μερικά λεφτά;», „Αντώνη, έχεις κάνα 150ευρώ και θα στο δώσω την άλλη βδομάδα γιατί πρέπει να πληρώσω μια μαλακία.», «Επειδή είναι επείγουσα ανάγκη, μήπως έχεις 150 ευρώ και θα στα δώσω σίγουρα σε 10-15 μέρες;»)
Теорията на Браун и Левинсън разглежда оправданията по-скоро като елемент на негативната учтивост (Brown & Levinson 1987: 128). Сифиану (Sifianou 1992: 187), обаче, твърди, че понякога може да бъдат и маркери за позитивна учтивост. Според мен зависи от ситуацията и от начина, по който се формулират оправданията. Например, клонят към негативната учтивост, когато изразяват колебание и песимизъм („Паричният поток за месеца се размина с очаквания, а ме притискат сметки...”, Много ми е неудобно, не обичам да се обръщам към приятели за такава помощ, но нямам друг избор…” / „Έρχομαι σε πολύ δύσκολή θέση, αλλά πραγματικά χρειάζομαι επειγόντως 150 ευρώ και δυστυχώς αργώ να πληρωθώ…”, „Ξέρω πως ζητάω κάτι δύσκολο και δεν θα το ζητούσα με τίποτα αν δεν υπήρχε σοβαρή ανάγκη...” ).
Към позитивна учтивост, обаче, препращат оправдания, формулирани с оптимизъм и непринуденост („Имаш ли да ми услужиш със 100 лв., че ми трябват спешно да си оправя сметките.”, „Закъсах със заплатката, имаш ли да ми дадеш 100 лева, че ще ми спрат тока.” / „Ρε συ, χρειάζομαι 150 ευρώ για να πληρώσω κάτι λογαριασμούς που θα λήξουν...”, „Ρε φίλε, μπορείς να μου δανείσεις 150 ευρώ γιατί ξέμεινα και πρέπει να πληρώσω κάτι λογαριασμούς.”).
Обещанието се счита за стратегия на позитивната учтивост. И при двете групи има обещания за връщане на парите.
Четвърта ситуация: Записки назаем
Отсъствате от важна лекция в университета. Как ще се обърнете към свой/я колега, за да поискате записките?
При тази ситуация превес взима тежестта на молбата.
Интересно е, че тук анкетираните гърци използват по-често условното наклонение в сравнение с българите, а броят на гърците употребили глагола „μπορώ” („мога”) надвишава два пъти българските формулировки със същия глагол. Явно гърците считат въпросната услуга за голяма и изискваща усилие от страна на събеседника.
Употребата на условно наклонение и на глагола „мога” са елементи на негативната учтивост (Brown & Levinson 1987: 173). („Би ли ми дал лекциите си, за да ги препиша?”,„Може ли да те помоля да ми дадеш записките си...?” / «Συγνώμη, μήπως θα μπορούσα να δανειστώ τις σημειώσεις σου;», «Θα σου χρωστούσα μεγάλη χάρη αν μου έφερνες τις σημειώσεις σου…»).
От друга страна, въшната модификация на молбите съдържа елементи на позитивна учтивост, каквито са маркерите за насърчаване и за възнаграждаване на услугата. (Brown & Levinson 1987: 125) („ Ще се реванширам при първа възможност.” / „Θα σου χρωστάω μεγάλη χάρη”).
Пета ситуация: Закупуване на списание
Майка Ви се готви да излиза на пазар. Искате да Ви купи едно списание от близката будка. Какво й казвате?
Резултатите са свързани с тежестта на молбата или с усилието, което отдават гърците и българите на исканото от майка си. При тази ситуация се използва най-често пряко формулирана молба (с употреба на повелително наклонение), което е оправдано от непринудеността в общуването и близостта между лицата („Мами, купи ми списанието, моля те!” / „Πάρε μου ένα περιοδικό από το περίπτερο.”).
Забелязва се и много нисък процент на външна модификация. Повече гърци задават въпрос ориентиран към възможността на майката да купи списанието, а българите по-скоро към желанието ѝ да го стори. Сякаш гърците оценяват усилието за извършване на молбата като по-голямо в сравнение с българите. („Αν μπορείς πάρε μου και αυτό το περιοδικό από το περίπτερο.”, „Μαμά, μπορείς να μου πάρεις αυτό το περιοδικό;”, „Θα μπορέσεις γυρνώντας α μου φέρεις το «Νίτρο»;”).
Забележителното в тази ситуация е, че и гърци и българи използват маркера за учтивост „моля” / ‘παρακαλώ’, който при другите ситуации отсъства почти изцяло. Що се отнася до гръцкия език, според сравнителното изследване на Сифиану (Sifianou 1992) за гръцки и английски език в същата комуникативна ситуация – молба за покупка на списание, гърците най-често употребяват думата „παρακαλώ”. Сифиану оправдава това явление, евентуално, с възрастта на майката или с факта, че според гърците покупката на списание не влиза в задълженията ѝ (Sifianou 1992: 194-195).
Интерес представлява и факта, че в доста от молбите си българите използават маркери за смекчаване на искането, като предлагат или обещават пари за списанието. Докато само един от гърците споменава, че ще върне парите на майка си, след това. Сифиану посочва, че при същата ситуация в съпоставителното ѝ изследване между гръцки и английски език, много от англичаните предлагат пари на майката, а от гърците – само един (Sifianou 1992: 196). Това може да бъде обяснено с манталитета и светогледа на гърците за семейството си, както и за групата, към която принадлежат като цяло и за „общите блага”, които ползват.
Шеста ситуация: Книга назаем
Трябва Ви една книга и знаете, че вашият шеф (професор в университета) я има. Решавате да отидете до кабинета му и да поискате да Ви я заеме. Какво казвате?
При тази ситуация формулирането на молбата се влияе най-вече от наличието на властова дистанция и неравнопоставеност на социалните роли на участниците в общуването.
Тук се наблюдават голям брой формулировки на молба насочена към адресанта. Този тип изказ се счита за по-любезен, тъй като представлява един вид искане на разрешение (Sifianou 1992: 102). („Може ли да те помоля да взема?, „Може ли да заема тази книга?” / „Σε παρακαλώ, μπορώ να δανειστώ αυτό το βιβλίο από σένα να το διαβάσω;, „Μήπως θα μπορούσα να σας ζητήσω αυτό το βιβλίο για λίγες μέρες;”)
Социалната дистанция оправдава използването на много маркери за смекчаване на молбата.
Впечатление прави, че повечето гърци използват условно наклонение, докато българите – глагол в сегашно време, което звучи по-оптимистично. Почти всички молби и в двата езика са насочени към желанието на адресата да помогне и са осъществени с глагола „мога”. В българския често е употребен в безличната форма „може ли”, което създава усещане за дистанциране на питащия искане на разрешение и се определя като елемент на негативната учтивост (Brown & Levinson 1987: 130).
Наблюдавайки резултатите от анкетите, считам, че изборът на „смесен тип” стратегии съвпада с твърдението на Сифиану, според която гърците, обикновено вътре в групата си, използват стратегии на позитивната учтивост, докато извън нея се изразяват по-формално и дистанцирано и използват структури характерни за негативната учтивост (Sifianou 1992: 41-42). На база на данните от изследването мисля, че бихме могли да направим същия извод и за българите.
Общите изводи сочат, че съществуват доста прилики във формулирането на молбата на гръцки и български език.
Някои от основните прилики са следните:
- Почти всички анкетирани прилагат условно недиректни стратегии за изразяването на молби. Изборът им е напълно логичен, според теорията на Браун и Левинсън, които твърдят, че колкото по-недиректно се изразява молбата, толкова по-учтива се счита.
- Почти всички молби са съпътствани от вътрешна и външна модификация, включваща различни маркери на смекчаване на молбата. Някои от тези маркери се разглеждат като характерни за негативната, а други за позитивната учтивост. Така се получават „смесен” тип стратегии, съдържащи елементи от двата вида учтивост.
- Въпросът е основната форма за формулиране на молба. Много често въпросът съдържа глагола „мога” в изявително, подчинително или условно наклонение или в бъдеще време.
- Според анализа на данните от анкетите в първите две ситуации, изглежда че българите използват по-често стратегии на негативна учтивост, за разлика от гърците, които се ориентират към позитивната. Тази разлика обаче, не може да се интерпретира като правило. Най-голям брой формулировки, характерни за негативната учтивост се наблюдават при четвъртата и шеста ситуация (заемане на записки и на книга), което се обяснява със съществуващата дистанция между комуникантите или оценяването като голяма тежестта на исканата услуга. В същите тези ситуации се наблюдава най-голям брой молби насочени към адресанта, които се възприемат като по-учтиви при искане на разрешение.
Въпреки приликите, се наблюдават и някои разлики при формулирането на молби в двата езика.
Някои от основните прилики са следните:
- Употребата на глагола „μπορώ” (‘μπορεί’ - ‘може’) в безличната му форма е нещо характерно и типично за българския език при формулиране на молби, но на гръцки не се използва по същия начин.
- Характерна за гръцкия изказ е употребата на маркера за негативна учтивост ‘μήπως’, който по-скоро е един формален израз и често гърците го използват дори и без наличие на дистанция. При подобни ситуации в българския се използват думите ‘дали’ и ‘случайно’, но не се срещат толкова често в българските анкети, колкото ‘μήπως’ в гръцките.
- В българските анкети често се забелязва употребата на бъдеще просто време за изразяване на молби – въпроси, според М.Миленова (Миленова 2007) това е стратегия на позитивна учтивост. Тази структура, въпреки че съществува в гръцкия, не се използва толкова често. Използвана е най-вече в ситуацията на молба за закупуване на списание от майката (вероятно се прилага за по-близки хора при липса на дистанция.)
- Гръцкият език притежава структура, която в българския не се използва за формулиране на молби - въпроси с глагол в сегашно време, изявително наклонение (Μού δίνεις ένα στυλό, παρακαλώ;). Това е характерен пример за позитивна учтивост в гръцкия език и често се среща в ежедневната гръцка реч, но не толкова често в анкетите.
Можем да заключим, че съществуват много прилики и по-малко различия между двата езика.
Свидетели сме на употреба на голям брой стратегии от смесен тип, съдържащи елементи на позитивна и негативна учтивост.
Мисля, че това изследване потвърждава и думите на Сифиану (Sifianou 1992: 218), според която едно общество не може да бъде оценено като по-малко или повече учтиво в сравнение с друго, защото народите изразяват любезност по различен начин.
Що се отнася до нашите народи – българския и гръцкия, близостта при нас е и георграфски и исторически обусловена. Нормално е да има много прилики. Въпреки това, обаче, съществуват и различия, които е добре да изследваме и да се опитаме да разберем произхода им, без да си създаваме грешни стереотипни представи за едно общество на базата на отделни ситуации.
Разбира се, да се опишат всички различия е невъзможно, както е невъзможно за изучаващия чужд език да опознае абсолютно всичките му аспекти и нюанси. Считам че по-важното е да изградим у себе си и у учениците си интерес към чуждата култура, защото често, сравнявайки себе си с другите, откриваме интересни неща за “другите” и много нови неща за себе си, като по този начин обогатяваме не само познанията в обастта на чуждия език, но и собствената си личност.
автор: Петя Загорчева
Цитирана литература:
Brown and Levinson 1987: Brown, P. and Levinson, S. Politeness: Some Universals in Language Usage. Cambridge: Cambridge University Press, 1987.
Sifianou1992: Sifianou, M. Politeness Phenomena in England and Greece: A cross-cultural perspective. Oxford: Oxford University Press, 1992.
Миленова2005: Миленова, М. „Социална дистанция и стратегии на учтивостта в българския и гръцкия” – В: Словото – класическо и ново, 2. София: Св. Климент Охридски 2005.
Пантелеева 1994:Пантелеева, Х. Граматика на вежливата реч. София: Наука и изкуство, 1994.