В културният бюлетин на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА за пореден път присъства името на специален гост. На 24 март 2017 д-р Димитър Илиев ни гостува за трети път. През месеца на дамите той ще ни разкаже любопитни факти за ролята на жените в Древна Гърция и нещо повече за най-интересните от тях: хетерите.

Преди известно време, когато прочетох книгата "Избрани съчинения" на Лукиан,  аз бях изключително впечатлена, най-напред от превода, но и от това колко актуално звучаха Диалозите на хетерите. И бяха толкова забавни! Често ми се случваше да се смея на глас, дори ги препрочитах, защото научавах интересни неща за живота в древна Атина.. И, естествено, ми се прииска да ги споделя с повече хора.

Този път в АРИСТЕА, освен участието на специален гост, присъстващите станаха свидетели и на театър - разиграхме някои от миниатюрите на Лукиан „Диалози на хетери“, чиито преводач е самият д-р Димитър Илиев, след което той ще ни разкаже повече за древногръцките хетери и за превода си. Много се радвам, че той отново прие поканата ми. В тази статия можете да прочетете част от предговора му към "Диалози на хетери".

 

Диалози на хетери заема особено място в творчеството на Лукиан – става въпрос за цикъл от диалогични миниатюри, обединени от общо място на развитие  и сходни действащи лица. Характерно за тази сбирка в сравнение с останалите миниатюри на Лукиан е пълното отстъствие на свърхестествен и митологичен елемент. Тук действащите лица са обикновени смъртни хора, поставени в ежедневна обстановка. В разговорите участват атински хетери, техните любовници и други, по-епизодични персонажи. Всички сюжети са обединени около една характерна институция в древния гръцки свят.
Професията и статусът на хетерата (εταίρα) са неразривно свързани с гръцката културна традиция. Както показва самото й име, хетерате не е обикновена проститутка (πόρνη). Може би по-близък нейн аналог е японската гейша. Наименованието всъщност е възникнало като един вид евфимизъм – то е женски род на думата εταίρος, която обикновено се използва за бойни саратници и съмишленици от една и съща философска школа или политическа партия.
Тоест „хетера“ отговаря сравнително точно на нашето „компанъонка“, доколкото в къснолатинското название „com-panio“ - буквално „човекът, с когото делиш хляба си“ – се съдържа именно идеята за другарство, присъща на εταίρος.

Но „правенето на компания“ не е само предлог за гръцката хетера. „Консумирането“ на тази компания е необходимо, но не и достатъчно условие за присъствието й на угощенията. Неслучайно за желаещите да усвоят този занаят има цяло професионално училище в Коринт, столицата на лукса и удоволствията в класическа Гърция. И неслучайно видни хатери като Аспазия, любовницата на Перикъл, стват покровителки на философията и изкуствата, въпреки негодуванието на традиционалиста Аристофан.

„Нищо ново под слънцето“ ще възкликне съвременният читател, който добре познава типажа на замогналата се любовница главно в неговия първенюшки вариант. Но древногръцката хетера често е наистина доста изискана, култивирана и притежаваща ред умения, приложими във всякакви случаи – от свиренето на музикален инструмент, танца и рецитацията на поезия, до водене на изтънчен разговор и изкуството да се подреждат цветя. Подобни фигури на „супер любовницата“ не са чужди и на други древни култури, но в гръцкия случай тази фигура е тясно свързана с институцията на пира (συμπόσιον) – една толкова важна елинска реалия, че около нея процъфтяват поне няколко словесни форми и дава името си на цял нов жанр във философската литература.
На гръцкото пиршество по правило не присъстват жени с високо потекло. Свободнородените и гражданките обикновено са под нечия опека – първо на баща си, а по-късно на съпруга си – и за тях се смята естествено и редно да проявяват свян и да се ограничават от публичните си прояви. Нещо от тази патриархална затвореност на жената, характерна въобще за древното Средиземноморие, се е запазило в традиционната българска култура и – в по-засилен вид – в мюсюлманските общества на Близкия Изток. Но дори суровия средиземноморски мачизъм (едно от чиито прословути проявления, между другото, е и прословутата „гръцка любов“) не си позволява напълно да лиши едно угощение от чара на женското присъствие. Тук гръцката култура запълва празнината с фигурата на хетерата. Тя трябва да може да се включва умело във всичко, което правят мъжете по време на пир: пеене, танц, свирене, рецитация, спорове за наука и филосифия. Нерядко се налага и да пие наравно с тях.


Като цяло обаче отношението на Лукиановите хетери към съвременната им действителност е сложен въпрос. Измамно лесно е да изпаднем в елементарен историзъм и да видим ‚Диалози на хетери‘ като достоверен разказ за компанъонките от 2 в.сл.Хр. Разбира се, не може да бъде отречено (нито пък изрично потвърдено), че писателят е бил запознат с услугите, предлагани от хетерите, и наблюденията му върху нравите им са провокирали създаването на тази поредица от сатирични миниатюри, но в тях безспорно виждаме и твърде много литературни влияния...

 
Всъщност, Лукиановата хетера не е еднотипен образ...
В „принципа на пъстротата“ (ποικιλία) се крие истинското художествено постижение на „Диалози на хетери“ – този литературен похват е известен в естетическата теория от времето на Лукиан. Оратори, поети и епиграмисти се съредновават както помежду си, така и сами със себе си в измислянето на колкото се може повече, по-различни, по-интересни и по-изящни вариации върху един и същ образ, дума, тема... Така „Диалози на хетери“ всъщност са едни от най-блестящите и ефектни образци на „принципа на пъстротата“ останали от античната книжовност – далеч от сляпото подражание и демонстриращи истинската литературна сила на този похват, попаднал в правилните ръце на истинския майстор на словото.



Това пише д-р Димитър Илиев* в предговора към „Диалози на Хетери“ в „Избрани съчинения“ на Лукиан

А аз искрено му благодаря, че ми позволи да се докосна до този текст , който със сигурност е попаднал в правилните ръце на истинския майстор на превода - в лицето на д-р Димитър Илиев.

В библиотеката на АРИСТЕА ще откриете "Избрани съчинения" на Лукиан от изд. Архетип, 2010
 
 * гл.ас. Д-р Димитър Илиев е бакалавър по класическа филология и доктор по старогръцки език. 

Научните му интереси са в областта на архаичната и късноантичната гръцка поезия, гръцката поетика и стилистика, сравнителното езикознание, романистиката, диахронната лингвистика на гръцкия и езиковата ситуация на Балканите от Античността до днес. Активно се занимава с приложението на съвременните лингвистични теории и новите технологии в областта на античните езици.
Сред водените от него курсове са: старогръцки език и автори (Омиров епос), проблеми на старогръцката литература през и след епохата на елинизма (епиграма), увод в романското езикознание.
Специализирал в Гърция, Швейцария и Германия. Обича музиката, живото слово, междукултурните контакти и пътешествията, особено из Балканите и Средиземноморието. Изключително интересен лектор и събеседник, от когото със сигурност ще научим много любопитни факти за произхода на думите и за езиците.
Части от първата лекция на Димитър Илиев по темата ще откриете в youtube канала на Аристеа.