Често когато започва да изучава трети език, човек търси съответствия не между първия (родния) си език и изучавания, а между втория и третия език (Стоянова 2014). В последните години много гръцки студенти започват да учат български, след като имат по-високо или по-ниско равнище на владеене на английски и съответно търсят паралели между българската и английската граматика, което в много случаи им пречи да видят гръцко-българските съответствия на различни равнища. В тази статия преподавателката по български език Стефка Детваджиева представя един гръцко-български паралел, който може да улесни преподаването на български език на гърци.

ЕДИН ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛ (ПРЕДИКАТИ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДОПЪЛНЕНИЕ)

статия на Стефка Фетваджиева*

Често когато започва да изучава трети език, човек търси съответствия не между първия (родния) си език и изучавания, а между втория и третия език (Стоянова 2014). В последните години много гръцки студенти започват да учат български, след като имат по-високо или по-ниско равнище на владеене на английски и съответно търсят паралели между българската и английската граматика, което в много случаи им пречи да видят гръцко-българските съответствия на различни равнища.

Българският и гръцкият език принадлежат към балканския езиков ареал и споделят множество общи граматични особености, свързани с развоя към аналитизъм: аналитични степени за сравнение при прилагателните, удвояване на допълнението, загуба на инфинитива и заместването му с идентични конструкции, изразяване на бъдеще време с помощта на частица, противопоставяне на глаголите по вид в българския език и на еднократни и многократни глаголи в гръцкия и т.н. Обект на изследване в тази работа са някои синтактични конструкции със задължителна винителна или дателна клитика в двата езика. Задачите, които си поставяме, са да посочим приликите и разликите между тези конструкции в двата езика.

За разлика от езици, в които е задължително подлогът да бъде изразен с именна група или местоимение (английски, френски, руски и др.), българският и гръцкият език спадат към езиците, в които изразяването на подлога не е задължително. И в двата езика обаче съществуват конструкции, в които е задължително изразяването на прякото или непрякото допълнение с винителна, респ. дателна клитика, а когато по различни причини се налага изразяването му чрез име или пълна форма на личното местоимение, допълнението задължително се дублира.

Във формално и в семантично отношение тези конструкции са много разнородни. Сред тях има такива, при които предикатът е личен глагол, който има форми за всички лица в единствено и в множествено число, напр. липсвам му (του λείπω), има конструкции с глагол, който има форми само за 3 л. единствено и множествено число, напр. боли ме (με πονάει), стига ми (μου φτάνει), както и безлични глаголи, напр. струва ми се (μου φαίνεται); има конструкции с безлично-предикативна дума и глагол връзка, напр. лесно ми е (μου είναι εύκολο), както и глаголни колокации, напр. прави ми впечатление (μου κάνει εντύπωση). В част от тези конструкции от гледна точка на граматиката на ролята и референцията допълнението е експериенцер, но в други е локатив, напр. отива ми (μου πάει).
От семантична гледна точка предикатите също не са еднородни, макар че в голямата си част това са предикати за чувства, възприятия и усещания, за знание и преценка.

Една от особеностите при развоя към аналитизъм на балканските езици е синкретизмът на родителния и дателния падеж, като в българския език дателният падеж е станал изразител на функциите на двата падежа, а в гръцкия език тези функции са поети от родителния падеж (Асенова 2002: 81 – 83). Формите на местоименните клитики за винителен и за дателен (родителен в гръцкия език) падеж са:

 

Винителен падеж

Дателен            (Родителен)

1 л. ед.ч.

ме

με

ми

μου

2 л. ед.ч.

те

σε

ти

σου

3 л. ед.ч. м.р.

го

τον

му

του

3 л. ед.ч. ж. р.

я

την

ѝ

της

3 л. ед.ч. ср.р.

го

το

му

του

1 л. мн.ч.

ни

μας

ни

μας

2 л. мн.ч.

ви

σας

ви

σας

3 л. мн.ч. м.р.

ги

τους

им

τους

3 л. мн.ч. ж.р.

 

τις

 

τους

3 л.мн.ч. ср.р.

 

τα

 

τους


Таблица 1. Форми на местоименните клитики в български и в гръцки език.
 


1. Предикати със задължително пряко допълнение


1.1. Лични глаголи за усещания и знание

 Първата група предикати, при които допълнението е задължително, са някои лични глаголи за усещания и познание. Не при всички глаголи обаче е задължителна местоименната клитика, т.е. допълнението може да бъде изразено и само с именна група или пълна форма на личното местоимение. При глаголите за усещане и познание допълнението е експериенцер, а подлогът е стимул (Джонова 2003), напр. интересувам (ενδιαφέρω), изненадвам (εκπλήσσω), впечатлявам (εντυπωσιάζω), притеснявам (στενοχωρώ), дразня (ενοχλώ), разочаровам (απογοητεύω) и др. Тези глаголи имат пряко възвратни съответствия в български език и съответни страдателни форми в гръцкия, като разликата между значението на невъзвратния глагол (деятелната форма според гръцката терминология) и значението на възвратния глагол (страдателната форма според гръцката терминология) в двата езика е идентична. И в българския, и в гръцкия език невъзвратният глагол има допълнително каузативно значение (Ницолова 1998,  Джонова 2003). Подобно противопоставяне на възвратни и невъзвратни глаголи с каузативно значение на невъзвратните глаголи е познато и на други езици, напр. руския (Апресян 1995). В гръцката граматична традиция те също са описани, като се подчертава, че при някои от глаголите за усещане и знание „при деятелна (активна) диатеза позицията на допълнението се запълва от експериенцера, а при пасивна диатеза експериенцерът е подлог. Особеност на тези глаголи е, че при активна диатеза подлогът изразява причина или източник на усещането или знанието“ (Клерис, Бабиньотис 1999: 270).


В следните примери се вижда буквалното съответствие между българските и гръцките глаголи.

1.а. Εμένα με ενδιαφέρει ο λαός.

1.б. Мене ме интересува народът.

2.а. Δεν ενδιαφέρομαι για τον πασιφισμό ως «ηθικό φαινόμενο».

2.б. Не се интересувам от пацифизма като „етичен феномен“.

3.а. Και τ' άστρα να τους χαρίσεις, θα τους ενοχλεί το φως τους.

3.б. И звездите да им подариш, ще ги дразни светлината им..

4. а. Ενοχλούμαι από ορισμένες ερωτήσεις.

4.б. Дразня се от определени въпроси.

Глаголът интересувам, както и гръцкият ενδιαφέρω изискват задължително допълнение, изразено с местоименна клитика, затова, когато допълнението е изразено и с пълна форма на личното местоимение или с именна група, то задължително се дублира. На български не е възможно да кажем *Мене интересува народът, както и на гръцки не е възможно да се каже *Εμένα ενδιαφέρει ο λαός. С оглед на преподаването на български език на гръцки студенти ще отбележим, че е добре да им се обърне внимание, че в българския език възвратният глагол интересувам се присъединява непряко допълнение с помощта на предлога от, докато гръцкият глагол ενδιαφέρομαι – с предлога για, който съответства на българския предлог за.

При някои от тези глаголи изразяването на допълнението с винителна клитика и съответно дублирането му, когато то е изразено и с именна група или пълна форма на личното местоимение, не е задължително, както се вижда от примери 5.а и 5.б.

5.а. Η κυβέρνηση απογοήτευσε τους πολίτες.

5.б. Правителството разочарова гражданите.

6.а. Οι πολίτες απογοητεύθηκαν από/με την κυβέρνηση.

6.б. Гражданите се разочароваха от правителството. (Примери 5.а и 6.а са от Клерис, Бабиньотис 1999: 276).

И в българския, и в гръцкия език значенията на някои от посочените глаголи могат да се изразяват с глаголни колокации, т.е. с глаголно-именни словосъчетания, при които глаголът е полуспомагателен, той е в голяма степен десемантизиран, а семантиката на предиката се носи от името. При това и в двата езика колокациите са с идентичен глагол и идентична структура, срв. правя впечатление (κάνω εντύπωση) =  впечатлявам (εντυπωσιάζω) и прави ми впечатление (μου κάνει εντύπωση) = впечатлявам се (εντυπωσιάζομαι). При търсене в интернет се вижда, че и за двата езика най-често срещани са колокациите със задължителната дателна (родителна в гръцкия език) клитика, но употребата на глаголите също не е никак рядка. Примерите по-долу показват сходствата в употребите и значенията на тези предикати в българския и в гръцкия език.

7.а. Θέλω να εντυπωσιάζω τον άντρα μου.

7.б. Искам да впечатлявам мъжа ми.

8.а. Περιμένω πώς και πώς να εντυπωσιάσω τον κόσμο.

8.б. Очаквам с голямо нетърпение да впечатля света.

9.а. Φίλε, μπορώ να σου πω ότι εντυπωσιάστηκα. Δεν ήταν καθόλου εύκολο αυτό που έκανε ο Παναθηναϊκός.

9. б. Приятелю, мога да ти кажа, че се впечатлих. Изобщо не беше лесно това, което направи „Панатинайкос“.

10.а. Δεν το λέω για να κάνω εντύπωση αλλά για να εκφράσω αυτό που πιστεύω.

10.б. Не го казвам, за да правя впечатление, а за да изразя това, което мисля.

11.а. Μία εικόνα που δεν έχω ξαναδεί και μου έκανε εντύπωση.

11.б. Една картина, която не съм виждал повече, ми направи впечатление.



Има една подгрупа сред глаголите за чувства, усещания и познание, при която двата езика се различават.

Това са глаголите безпокоя/безпокоя се, успокоявам/успокоявам се, нервирам/нервирам се, плаша/плаша се, засищам/засищам се и др. В българския език съществуват възвратен и невъзвратен глагол, като невъзвратният глагол е каузативен (безпокоя някого означава ‘правя така, че той се безпокои’) и експериенцерът е допълнение, а при възвратния глагол експериенцерът е подлог, а стимулът се изразява с предложна фраза (Аз [експериенцер] се безпокоя за детето[стимул] – вж. и Джонова 2003.

В гръцкия език тези глаголи (ανησυχώ, ηρεμώ, νευριάζω, τρομάζω, χορταίνω и др.) са актива тантум – нямат форми за страдателен залог. Те могат да се използват и като непреходни (тогава експериенцерът е подлог, а стимулът, предизвикващ чувството, усещането или познанието е несъгласувано определение), и като преходни.
Говорещият използва тези глаголи като преходни, за да представи причината като подлог и да маркира експериенцера на втори план като допълнение“ (Клерис, Бабиньотис 1999: 289). Ето някои от примерите, които Клерис и Бабиньотис дават:

12.а. Ανησυχώ για την κατάσταση.

12.б Безпокоя се за ситуацията. (Буквално: Безпокоя за ситуацията.)

13.а. Η κατάσταση με ανησυχεί.

13.б. Ситуацията ме безпокои.

14.а. Μετά τη δουλεία ηρεμεί μόνο με κλασική μουσική.

14.б. След работа се успокоява само с класическа музика. (Буквално: След работа успокоява само с класическа музика.)

15.а. Μετά τη δουλεία τον ηρεμεί μόνο η κλασική μουσική.

15.б. След работа го успокоява само класическата музика.

16.а. Τρόμαξα από την ξαφνική ησυχία.

16.б. Уплаших се от внезапната тишина. (Буквално: Уплаших от внезапната тишина.)

17.а. Με τρόμαξε η ξαφνική ησυχία.

17.б. Уплаши ме внезапната тишина.

Разликите между българския и гръцкия език, които се наблюдават при тази група глаголи, понякога затрудняват гръцките студенти, изучаващи български, и затова е добре не само да им се обърне внимание, но и да бъдат предвидени подходящи упражнения.

1.2. Предикати с третоличен глагол и винителна клитика

В тази група влизат немногобройни, но често употребявани предикати, означаващи усещания, напр. боли ме, сърби ме, мързи ме. Към тях ще добавим и някои метафорични третолични употреби на глаголи от типа на яде ме, гризе ме, дере ме. Състоят се от глагол в 3 л. единствено или множествено число и задължителна винителна местоименна клитика. С прякото допълнение при тези предикати се означава експериенцерът. Когато той е изразен с именна група или пълна форма на личното местоимение, допълнението задължително се дублира.
С изключение на мързи ме, който съответства на гръцкия депонентен глагол βαριέμαι, останалите предикати от този тип имат точни аналози на гръцки език, както личи от примерите по-долу.

17.а. Πάλι με γδέρνει ο λαιμός μου. Μετά θα αρχίσει να με πονάει.

17.б. Пак ме дере гърлото. После ще започне да ме боли.

18.а. Όταν ξυπνάω το πρωί με πονάνε τα πόδια μου.

18.б. Когато се събудя сутрин, ме болят краката.

19.а. Όταν εσύ είσαι σιωπηλή εμένα με πονάει το κεφάλι μου από αυτή τη σιωπή.

19.б. Когато ти си мълчалива, мене ме боли главата от това мълчание. (Невъзможно: *Мене боли главата.)

20.а. Μικροπράγματα με τρελαίνουν, όπως όταν με φαγουρίζει η μύτη μου.

20.б. Дребни неща ме побъркват, както когато ме сърби носът.

21. а. Με πόνεσε, με πονάει και θα με πονάει που μας άφησε ο Σάκης.

21.б. Боля ме, боли ме и ще ме боли, задето ни остави Сакис.

22.а. Με πονάει που τα παιδιά μου δε γνώρισαν τον πατέρα τους.

22.б. Боли ме, че децата ми не опознаха баща си.


И в българския, и в гръцкия език в примерите от 17.а. до 20.б. „семантичната роля на подлога може да се определи като локатив“ (Джонова 2003). В примерите от 21.а. до 22.б. глаголът е безличен, а подчиненото изречение е обстоятелствено за причина и както посочва Джонова (2003), семантичната му роля е стимул. В гръцкия език обаче подлогът може да бъде не само част от тялото, а и неодушевен предмет или абстрактно съществително и тогава той има друга семантична роля. В следващите изречения, които биха били аграматични на български, семантичната роля на подлога на гръцки вече не е локатив, а стимул.

23.а. Με πονάει η Ελλάδα.

23.б. Буквално: Боли ме Гърция (Гърция е в именителен падеж).

На български това изречение би било Боли ме за Гърция или Гърция ми причинява болка.

24.а. Με πονάει πολύ η ανεργία των νέων.

24.б. Буквално: Много ме боли безработицата (в именителен падеж) на младите.

На български това значение би било изразено чрез предложна група, напр. Боли ме заради безработицата на младите.


И в българския, и в гръцкия език глаголът ям (τρώω) е развил метафорични значения на глагол за усещане и за възприятие. Това значение се реализира с третоличната форма на глагола и винителна местоименна клитика. На български яде ме има значение ‘измъчвам се, страдам’ (http://talkoven.onlinerechnik.com/), докато на гръцки με τρώει освен значението, което има и на български, е синоним на με φαγουρίζει (сърби ме).

25. а. Δεν με νοιάζει πόσο όμορφο είναι το πουλόβερ, εμένα με τρώει.

25.б. Не ме е грижа колко хубав е пуловерът, мене ме сърби.

26.а. Πολλές φορές κάνω πράγματα που δεν θέλω καθόλου, μόνο και μόνο γιατί με τρώει η ζήλια πως κάποιος άλλος θα τα κάνει αντί για μένα.

26.б. Много пъти правя неща, които изобщо не искам, само и само защото ме яде завистта, че някой друг ще ги направи вместо мене.

27.а. Τον άνθρωπο τον τρώει η συνείδησή του για τα ψέματα που είπε κάποτε.

27.б. Човека го яде съвестта за лъжите, които е казал някога.

Тук ще отбележим една немаловажна разлика между гръцкия и българския език. Когато подлогът със семантична роля локатив (или в по-редки случаи стимул) има семантичния признак ‘неотчуждаема принадлежност’, на гръцки той е задължително определен с кратка форма на притежателното местоимение, докато на български в тези случаи притежателното местоимение не се употребява, срв. με πονάει το κεφάλι μου – боли ме главата (не: главата ми).
В гръцкия език съществуват и други предикати от този тип, които не съществуват на български, а значението им се изразява по различни начини:

     С личен глагол, напр. με λυπεί – огорчава ме. Българският глагол е личен, огорчавам, той има форми за всички лица в единствено и в множествено число, докато гръцкият е само третоличен. Напр. Μέρκελ: «Η απόφαση των Κυπρίων με λυπεί, αλλά τη σέβομαι» (Меркел: „Решението на кипърците ме огорчава, но го уважавам“).
      С глаголна колокация, напр. με τιμάει – прави ми чест, напр.  Με τιμάει που με βρεις καλό σου φίλο (Прави ми чест, че ме смяташ за добър приятел).
      С различна безлична конструкция, напр. με νοιάζει – грижа ме е. И на двата езика конструкциите са безлични и са със задължителна винителна клитика, и в двата езика семантичната роля на местоимението е експериенцер, и в двата езика може да бъде присъединено подчинено подложно изречение, напр. Δε με νοιάζει τι λένε οι άλλοι για μένα (Не ме е грижа какво казват другите за мене).



2. Предикати със задължителна дателна (родителна) клитика

Предикатите със задължителна дателна клитика са разнородни както в семантично, така и във формално отношение. Важна особеност на тези предикати е, че когато непрякото допълнение е изразено с пълна форма на местоимението за 1 или 2 л. единствено и/или множествено число, и в българския, и в гръцкия език е задължително допълнението да се дублира, напр. в пример 31.а не може да се каже *Εμένα είναι αδύνατο…, нито в пример 31.б. *На мене е невъзможно. Не е така обаче в случаите, когато допълнението е изразено с предложна група. В българския език и тогава дублирането е задължително, докато в гръцкия непрякото допълнение, изразено с предложна група, не се дублира (по въпроса вж. и Клерис, Бабиньотис 1999: 304 – 310, както и Асенова 2002). Напр. на български е възможно както На Георги му липсва Ана, така и Ана му липсва на Георги, но не може да се каже *Ана липсва на Георги, нито *На Георги липсва Ана, докато на гръцки е възможно само Η Άννα λείπει στον Γιώργο.

2.1. Предикати с безлично-предикативна дума, дателна (родителна) клитика и съм в 3 л. ед. ч.

В гръцкия език предикатите, образувани с безлично-предикативна дума и със задължителна родителна клитика не са така многобройни, както са в българския. В гръцкия език съществуват точни съответствия на следните безлични предикати:

28.а. Μου είναι δύσκολο να έχω και ιδιοκτησία και λευτεριά.

28.б. Трудно ми е да имам и собственост, и свобода.

29.а. Δεν μου είναι εύκολο να σου πω ''όχι''.

29.б. Не ми е лесно да ти кажа „не”.

30.а. Και εγώ έχω αρχίσει να το πιστεύω, αν και δεν μου είναι εύκολο.

30.б. И аз съм започнал да го вярвам, макар че не ми е лесно.

31.а. Μου είναι αδιάφορο αν έχουμε δραχμές, πεσέτες ή λίρες.

31.б. Безразлично ми е дали имаме драхми, песети или лири.

32.а. Εμένα μου είναι πολύ ευχάριστο να σε βλέπω.

32.б. На мене ми е много приятно да те виждам.

33.а. Εμένα μου είναι αδύνατο να φανταστώ να είναι κάποιος μοχθηρός.

33.б. На мене ми е невъзможно да си представя да е някой злобен.

34.а. Σίγουρα υπάρχουν πολλοί και διάφοροι λόγοι για τους οποίους είναι δύσκολο στον πατέρα να συμμετέχει στην ανατροφή του βρέφους.

34.б. Сигурно съществуват много и различни причини, поради които на бащата му е трудно да участва във възпитанието на новороденото. (Буквално: …е трудно на бащата да участва…)

Тъй като на гръцки не съществуват формално същите съответствия на често срещани в българския език безлични предикати, като студено ми е (κρυώνω), топло ми е (ζεσταίνομαι), мъчно ми е (νοσταλγώ), жал ми е (λυπάμαι), би било удачно на гръцките студенти първо да се дават онези предикати, които имат точни съответствия, а след това на тяхна основа да се дадат и предикатите, които нямат точни аналози.  



2.2. Лични и третолични глаголи със задължителна дателна (родителна) клитика

Тук влизат глаголи от типа на липсва ми (μου λείπει), харесва ми (μου αρέσει), отива ми (μου πάει), остава ми (μου μένει), стига ми (μου φτάνει) и др. С изключение на харесва ми, при който личният глагол без задължителна дателна клитика е със същото лексикално значение (харесвам) останалите глаголи, употребени без дателна (родителна) клитика, имат различно лексикално значение. Трябва да отбележим също така, че за разлика от българския, на гръцки не съществуват двете диатези на харесвам – на гръцки този глагол съществува само с непряко допълнение експериенцер, т.е. съществува само μου αρέσει.

35.а. Τι θα μου μείνει (αν μου μείνει) από το Μουντιάλ;

35.б. Какво ще ми остане (ако ми остане) от Мондиала?

36.а. Εμένα μου φτάνει το φαγητό στο εργοστάσιο.

36.б. На мене ми стига храната във фабриката.

37.а. Αλήθεια, εσένα σου αρέσει που φτάσαμε στο σημείο να μας αρέσουν τα πάντα;

37.б. Наистина, на тебе харесва ли ти, че стигнахме до положение да ни харесва всичко?



2.3. Безлични или третолични възвратни глаголи и задължителна дателна клитика

От семантична гледна точка тази глаголи изразяват желание, независещо от волята на експериенцера, който непряко допълнение. Затова е възможно да се каже Яде ми се, но не искам да ям. В гръцкия език такава конструкция не съществува, но има фразеологично съчетание, изразяващо силно и неконтролирано желание, буквално съответстващо и като значение, и като строеж на българското съчетание идва (иде) ми да – μου έρχεται να. Както в българския, така и в гръцкия език то може да се съчетава с глаголи, означаващи действия, които могат да бъдат спонтанно появили се желания, независещи от волята на експериенцера. Затова не може да се каже Идва ми да си напиша домашното – желанието да си напиша домашното не може да е независещо от волята ми. Примерите по-долу показват семантичната и синтактичната еднаквост на българския и гръцкия израз.

38.а. Βλέπω μοντέλα που φαίνονται τα κόκαλά τους και μου έρχεται να τους πετάξω τυρόπιτες να φάνε.

38.б. Гледам моделите, дето изглеждат като кокали, и ми идва да им хвърля банички да ядат.

39.а. Έτσι μου έρχεται να ψηφίσω Σαμαρά στις Ευρωεκλογές.

39.б. Така ми идва да гласувам за Самарас на евроизборите.

40.а. Έτσι μου έρχεται να πάρω το όπλο και να κατέβω στο Υπουργείο.

40.б. Така ми идва да взема оръжието и да се спусна в Министерството.

41.а. Μου έρχεται να σπάσω την τηλεόραση με όσα ακούω.

41.б. Идва ми да счупя телевизора при всичко, което чувам.
 
От разгледаните примери личи, че българският и гръцкият език имат общи особености не само на морфологично, но и на синтактично равнище. Познаването на тези особености би могло да улесни преподаването на български език на гръцки студенти.



Цитирана литература:

Апресян 1995: Апресян, Юрий Д. Избранные труды. Лексическая семантика. Синонимические средства языка. Москва, 1995.
Асенова 2002: Асенова, Петя. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. Велико Търново: Faber, 2002.
Джонова 2003: Джонова, Марина. Изречения със семантичната роля експериенцер в съвременния български език. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. София, 2003.
Ницолова 1998: Ницолова, Руселина. Мястото на лексиката в граматиката на ролята и референтността. – В: Славянска филология. Т.22. Доклади за XII международен конгрес на славистите, Краков, 1998. София, Анубис, 1998, 7 – 24.
Стоянова 2014: Стоянова, Юлияна. Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. – В: Електронно списание Littera et lingua. < http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2014/6>
Клерис, Бабиньотис 1999: Κλαίρης, Χρήστος, Γεώργιος Μπαμπινιώτης. Γραμματική της νέας ελληνικής. ΙΙ. Το ρήμα της νέας ελληνικής. Οργάνωση του μηνύματος. Αθήνα, 1999.


*Стефка Фетваджиева е преподавател в Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски" и преподавател по български език за гърци в Център за гръцки език и култура АРИСТЕА.

Статията е публикувана в Предизвикателствата на ХХI век за развиване на комуникативната компетентност за професионални цели. Сборник с доклади от VII международна конференция 8 - 9.XII.2014 г., Варна, с. 138 - 144.

Благодарим, че я сподели с преподавателите и учениците на "АРИСТЕА"! За нас е чест, че Стефка Фетваджиева гостува на "Център за гръцки език и култура АРИСТЕА" като лектор и координатор в уроци-дискусии по теми, свързани с общите особености и различия между гръцкия и българския език.