Καλό Μάρτη!
Тази година март месец ни посреща с широка усмивка и слънчице “λιακάδα” (както наричат гърците хубавите дни с ясно и слънчево време през този период на годината).
Интересно е, че обичаят да се кичим с мартенички е разпространен не само у нас. Съществува и в Гърция, най-вече в северната част на страната, където на китката на дечицата се завързват гривнички от преплетени бял и червен конец (т.нар. „Μάρτη” или „Μαρτιά”).
Според народните вярвания те предпазват лицата на децата, за да не ги изгори първото пролетно слънце. Някои дори ги завързват на пръстите на ръката или крака и вярват, че този, който ги носи, няма да се препъва. В някои части на страната закачвали мартеницата на розово клонче за плодородие, в други пък ги вързвали на стомните, за да запазят водата студена, далеч от лъчите на слънцето. В някои райони мартениците се носят до появата на първите лястовички. Според други вярвания, конците се свалят чак на Великден, за да бъдат закачени на голямата свещ, която гърците палят в църкавата на Възкресение Христово и наричат „λαμπάδα”.
Що се отнася до произхода на мартеничките, някои гръцки източници твърдят, че става въпрос за древен обичай, разпространен на Балканите, поради възпримането и практикуването му от жителите на Византийската империя. Според други източници можем да търсим произхода му в древногръцките елевзински мистерии. За нас, българите, това е прабългарски или тракийски обичай. Откъдето и да води началото си, хубаво е, че го има и ни свързва, нали?
Днес, както и в началото на всеки месец, гърците си пожелават „Καλό μήνα!” или в този случай: "Καλό Μάρτη!"
Я да видим какво му е специалното на Март...
Най-напред да кажем няколко думи за името му, което произхожда от името на бога Марс - това е бил първият месец на годината според римския календар.
Гръцката народна фантазия е дала много прякори на този месец.
Наричат го Ανοιξιάτης („Пролетник” – защото е първият месец на пролетта), Γδάρτης („Режещо”-студен), Παλουκοκάφτης Κλαψομάρτης, Πεντάγνωμος (някой, който бързо си променя мнението – заради променливото време), Φυτευτής (засаждащ) и други интересни имена, свързани със странния характер, който народните вярвания му приписват.
Съществуват и много поговорки, свързани с променливите настроения на март, като например:
- „Φύλα ξύλα για το Μάρτη να μην κάψεις τα παλούκια” (Запази си дърва за март, да не гориш колчетата),
- „Τσοπάνη μου την κάπα σου το Μάρτη φύλαγέ την” (Овчарю, през март си пази капата),
- „Μη σε γελάσει ο Μάρτης και χάσεις την ημέρα.” (Не позволявай на март да те заблуди (с лошото време) и да загубиш деня) или
- „Λόγια ψεύτικα σαν του Μαρτιού το χιόνι, που το ρίχνει από βραδύς και το πρωί το λιώνει.” (Думи лъжливи като мартенския сняг, дето вали вечерта, а на сутринта се е стопил) и много други.
Мисля, че една от любимите поговорки на съвременните гърци е „Από Μάρτη καλοκαίρι κι από Αύγουστο χειμώνα” (От март започва лятото и от август зимата). Моите впечатления сочат, че за техните представи това си е точно така, защото още в първите мартенски слънчеви дни (λιακάδες) започват да си пожелават „Καλό καλοκαίρι” (Хубаво лято) и още с първите появили се облачета, след лятната им почивка в края на август, започват да се поздравяват с „Καλό χειμώνα” (Хубава зима), нищо, че още е 30 градуса!
Интересен народ са гърците... интересно е да изучаваш езика им. Толкова много неща можеш да научиш и за още толкова много да се замислиш :)
автор: Петя Загорчева