„За да те запозная с Гърция, ще споделя с теб един домат на плажа на остров Скопелос.. ще отворя с джобното си ножче един морски таралеж и ще те почерпя с яркочервените му яйца, докато солта опъва кожата на гърбовете ни. Ще се отпуснем върху белите вълни, а вечер ще се къпем в светлината на луната. Ще ти изсуша една морска звезда и ще я закача на стената ти, за да мирише стаята ти на Егейско море...
Ще те науча да играеш на Μουντζούρης (игра подобна на „Черен Петър”) и Μακριά Γαϊδούρα (Прескочи кобила) и как да седиш в прегръдката на дива смокиня, без да те наранят бодлите ѝ. Ще слушаме византийски химни в църквата и ще смучем мед от пчелната пита.”


По този начин иска да ни запознае с Гърция авторът Никос Папандреу в книгата „Десет мита и една история”.

За да ви запозная с Гърция, аз създадох Център за гръцки език и култура АРИСТЕА и точно с този откъс избрах да започна познанството ви. За да ви запозная с гръцкия език и култура подготвям с много грижа и любов учебните ни програми, подбирам с много внимание преподаватели, които преподават в школата и лекторите, които ни посещават и просвещават.
Може би доста от вас, които четете тези редове, вече позвате Гърция добре... Със сигурност са много и тези, които я познават по-добре от мен, но това не ми пречи да споделям това, което аз и хората около мен обичаме в нея. С помощта на тази страница искам да ви запозная с езика, културата, историята и изобщо с красотата на Гърция. Ще започна с някои любими мисли, свързани с нея.




Френският писател Jacques Lacarrière пише „Чувствам се по един и същ начин като слушам зейбекико, поема на Елитис или византийска музика. Има една светлина, която свързва древната със съвременната Гърция”.
Аз също вярвам в тази светлина и в нейната сила! Светлината в Гърция е различна.. ослепителна, бяла, ярка, зареждаща...


Като споменахме Одисеас Елитис, гръцкият нобелов лауреат казва: 
Εάν αποσυνθέσεις την Ελλάδα, στο τέλος θα δεις να σου απομένουν μια ελιά, ένα αμπέλι κι ένα καράβι. Που σημαίνει: με άλλα τόσα την ξαναφτιάχνεις.
(„Ако „разглобиш” Гърция, накрая, ще видиш, че ти остават една маслина, едно лозе и един кораб. Което значи, че толкова ти трябва да я съградиш отново.”  - преводът е свободен)


Прекрасна мисъл! Колко му трябва на човек, всъщност?




Лорънс Дарел казва, че "други страни ти предлагат открития в обичаите, знанията или пейзажа, но Гърция ти предлага нещо друго - да откриеш себе си."
Мисля, че е напълно прав, но "Гърция първо иска от теб да откриеш другите." допълва Кристофър Бакън.


Някой друг беше казал, че „цивилизацията ни в днешно време се намира в криза. Криза – на пръв поглед икономическа, но преди всичко духовна и културна криза. Единствената терапия, която мога да предложа, е да се върнем в Древна Гърция.”
Ясно е, че това предложение е неприложимо, но поне бихме могли да се замислим какво има предвид авторът му. В периоди на криза хората обикновено мислят основно за своето оцеляване. Напълно нормално е, когато грижите им са свързани с това какво да сложат на трапезата, и през ум да не им минава да набавят и „храна за душата” си. А може би точно там е грешката ни... Аз наблюдавам много гърци, мои приятели и не само, които живеят в период на сериозна икономическа криза и им се възхищавам, защото успяват да останат истински, себе си, Човеци!..




Искрено се надявам, чрез публикациите на тази страница, да върнем вярата на хората в магията на живота, в добротата, в красотата, в хората от Гърция и България, в добросъседските отношения и най-вече в себе си! Само так скоро кризата ще си отиде, но наученото ще остане и ще ни помага занапред.

Приятно четене! :)

Петя Загорчева