И все пак, за да ни разкаже подробно за смисъла на думичката и за корените ѝ, реших да се обърна към специалист. Д-р Димитър Илиев е преподавател по старогръцки език в СУ „Св. Климент Охридски” и беше така добър да направи подробен анализ на името „Аристеа” за всички нас. Приятно четене!
„Думата ἄριστος e неправилна превъзходна степен (забележете типичната за суперлативите в старогръцки наставка -ιστος, която е минала и в съвременния език) от ἀγαθός /или, в поетичния език ἐσθλός/ "добър, знатен, доблестен". Коренът се среща още в Омировия епос, където се отнася, разбира се, преди всичко за воинска доблест. От него са образувани и производните ἀριστεύω "доблестен съм, храбър съм, отличавам се, изпъквам" и ἀριστεία "храброст, доблест, подвиг, отличаване в битка". Особено прочута е сцената, в която посред боя се сблъскват ахеецът Диомед и троянецът Главк. В типична за епоса сцена, двамата надълго разговарят , хвалят се с потеклото си и накрая, след като установяват далечно родство, разменят дарове в знак на дружба, без да влязат в единоборство. В един момент Главк се хвали, че баща му, потомък на големия ликийски герй Белерофонт, го изпратил като малък в Троя със заръката:
αἰὲν ἀριστεύειν καὶ ὑπείροχον ἔμμεναι ἄλλων
μηδὲ γένος πατέρων αἰσχυνέμεν...
(Илиада, 6. песен, ст. 208-209)
"винаги пръв да съм в боя и другите да надминавам,
да не посрамя рода на дедите..."
(прев. Ал. Милев и Бл. Димитрова)
Този пасаж от Омировия епос се превръща в сентенция и е често цитиран в рамките на старогръцката култура, а и по-късно във Византия чак до наше време. Когато в началото на 20. в. се създава гръцкият клон на Скаутската организация (Πρόσκοποι), той възпрема като свое мото именно Αιέν αριστεύειν, "Винаги се отличавай!" наред с типичното скаутско мото έσο έτοιμος, "бъди готов!" (последното беше поздрав, между другото, и на българските пионери от социалистическо време, които отчасти копираха организацията на скаутите, но бяха много по-политизирани).
Тъй като ранните употреби на думите от това слообразувателно гнездо са свързани преди всичко с воинската доблест, древните са свързвали етимологията им с името на богa на войната Ἄρης. Днес смятаме, че това едва ли е така и съвременните етимологични речници отбелязват връзката на ἄριστος с глагола ἀραρίσκω "сглобявам, напасвам".Вероятно първоначално думата е означавала "най-добър" в смисъла на "най-подходящ, най-пасващ" (в старогръцки има и други неправилни степени за сравнение на "добър", носещи нюансите на "най-поносим", "най-желан", "най-силен" и т.н.). Според разпространеното сред езиковедите елинисти виждане, същия корен откриваме и в ἀρέσκω (новогр. димот. μου αρέσει) "харесвам, пасва ми", откъдето е заета и българската дума "(х)аресвам".
Несъмнено към корена на ἄριστος трябва да отнесем и важното в гръцката култура понятие ἀρετή, което има най-разнообразни смислови отсенки: от "заслуга, доблест, отличие" през "свойство, качество", та до "добродетел, добродетелност" и в християнските текстове дори "праведност". Колкото до имената, прости или съставни, от рода на Ἀριστοτέλης, Ἀριστοφάνης, Ἀριστέας, както и производните от сродния корен ἀρετή от рода на Αρεταῖος, те изобилстват в гръцкия език от всички епохи и съответстват на българските от сорта на Добри, Добрин, Добрина, Добромир.”
Д-р Димитър Илиев, преподавател по старогръцки език в СУ
Димитър Илиев гостува на Център за гръцки език и култура АРИСТЕА с много интересна лекция на тема "Потайностите на гръцката етимология".
В това клипче той разказва по-подробно за етимологията на името АРИСТЕА.