Οδυσσέας Ελύτης ( 1911-1996, Ποιητής, Νόμπελ 1979)
Одисеас Елитис (1911 - 1996, гръцки поет, нобелов лауреат от 1979)

На 2 ноември 1911 г. в град Ираклион на о.Крит е роден големият гръцки поет и нобелов лауреат Одисеас Елитис (истинското му име е Одисеас Алепуделис). Елитис е един от най-важните представители на „поколението на 30-те” (т.нар. „γενιά του 30") в гръцката литература.

Роден е в семейството на Панайотис Алепуделис и Мария Врана и бил най-малкото от шестте им деца. Родителите му са от остров Митилини (Лесбос). Малкият Одисеас прекарва първите години от детството си на о.Лесбос и на Крит и със сигурност е закърмен с любовта към морето, към Егейското море, което ясно личи и в творбите му.

На 6 годишна вързраст се мести със семейството си в Атина, където по-късно се записва в Атинския университет и следва право, но така и не се дипломира. Поезията вече се е превърнала в много важната част от живота му, особено от момента, в който се запознава със сюрреализма.



Появява се на гръцката литературна сцена през през 1935 г. с авангардни стихотворения. Първата му поема „На Егея” (Του Αιγαίου) излиза в литературното списание Νέα Γράμματα.

През 1940 г. излиза и първата му книга "Ориентации" (Προσανατολισμοί). Особено продуктивен период започва след създаването на поемата Достойно ест (Το Άξιον Εστί, 1960), която представлява повратна точка в творческия му път и му носи Нобелова награда за литература през 1979 г. Издава множество стихосбирки, които го нареждат сред най-значимите поети на ХХ век. Ο ποιητής του Αιγαίου (поетът на Егейско море) си отива от този свят на 18 март 1996 г.

2011 година беше обявена от гръцкото Министерство на културата за ‘Година на Елитис’ (Έτος Ελύτη), тъй като се навършваха 100 години от рождението му.

През 2011 живеех в Атина и няма да забравя колко много обичах да се возя в метрото, защото, вместо рекламни послания, вътре във вагоните бяха написани мисли на великия поет... друг вид прекрасни послания, които те карат да се замислиш за красотата на гръцкото море, на гръцката душевност, на Гърция... Уникално е как понякога с толкова малко думи поетът може да ни каже толкова много неща!

Преди няколко години, когато се връщах от почивка на егейските острови, прочетох в едно списание следното: "Ελλάδα... ηλιονερόπετρα" (Οδυσσέας Ελύτης). Не си правете труда да търсите думата ηλιονερόπετρα в речници, няма да я откриете - тя е творение на гениалния Елитис и се състои от думите ήλιος+νερό+πέτρα = слънце, вода, камък..
Невероятно е как успява човекът с една дума толкова точно да опише Егея, Цикладите...



Оставям ви в компанията на любими цитати от Одисеас Елитис. Преводът е свободен.

Εάν αποσυνθέσεις την Ελλάδα, στο τέλος θα δεις να σου απομένουν μια ελιά, ένα αμπέλι κι ένα καράβι. Που σημαίνει: με άλλα τόσα την ξαναφτιάχνεις.
Ако „разглобиш” Гърция, накрая, ще видиш, че ти остават една маслина, едно лозе и един кораб. Което значи, че толкова ти трябва да я изградиш отново.


Θεέ μου τι μπλε ξοδεύεις για να μη σε βλέπουμε!
„Боже, колко синьо хабиш, за да не те виждаме!"

Τη γλώσσα μου έδωσαν Ελληνική.
Το σπίτι φτωχικό στις αμμουδιές του Ομήρου.
(από το «Άξιον Εστί»)

Езикът ми беше даден – гръцки, и беден дом на Омировото крайбрежие.

Πρόσεχε να προφέρεις καθαρά τη λέξη θάλασσα
έτσι που να γυαλίσουν μέσα της όλα τα δελφίνια
Κι η ερημιά πολλή που να χωρά ο θεός.

Старай се да произнасяш ясно думата θάλασσα (море), така че да блеснат в нея всичките делфини, и уединението, присъщо на Бога.

Πριν απ’ τα μάτια μου ήσουν φως.
Πριν απ’ τον Έρωτα έρωτας
Κι όταν σε πήρε το φιλί,
Γυναίκα.

"Преди очите ми.. ти беше светлина,
преди Ерос - ти беше любовта,
а когато целувката те взе...
ЖЕНА"

 
Όπως σε ξέρει το φιλί κανένας δε σε ξέρει.

„Така както те познава целувката, никой друг не те познава.”

Πάντα πάντα περνάς τη φωτιά για να φτάσεις τη λάμψη.

„Винаги, ама винаги, преминаваш през огъня, за да достигнеш до блясъка”.

Κι έναν πόντο πιο ψηλά να πάτε, άνθρωποι, ευχαριστώ θα σας πει ο Θεός.

„Дори и само с един сантиметър по-високо да се издигнете, хора, ‘Благодаря’ ще ви каже Бог.”

Τα τρία Τ της επιτυχίας: Ταλέντο, Τόλμη, Τύχη.

„Трите ‘Т’ на успеха: талант, смелост, късмет”

Την αλήθεια την «φτιάχνει» κανείς ακριβώς όπως φτιάχνει και το ψέμα.

„Истината си я ‘прави’ човек, точно както си създава и лъжата”

Η λύπη ομορφαίνει επειδή της μοιάζουμε.

„Мъката ни прави по-красиви, защото й приличаме”

Το «κενό» υπάρχει όσο δεν πέφτεις μέσα του.

„Празнотата съществува до момента, в който не паднеш вътре”

Για να πατάς στέρεα στη γη, πρέπει το ένα πόδι σου να είναι έξω από τη γη.

„За да стъпваш здраво на земята, трябва единият ти крак да бъде извън нея.”

Τη μαγεία δεν την πιάνεις με την ερμηνεία της μαγείας, πόσο μάλλον με την περιγραφή της ερμηνείας της μαγείας. Ή κελαηδάς ή σωπαίνεις. Δε λες: αυτό που κάνω είναι κελαηδητό!

„Магията не може да се обясни с думи, не може да се тълкува. Птичките или пееят или мълчат. Не казват: това, което правя сега е пеене!”

Πιάσε το ΠΡΕΠΕΙ από το ιώτα και γδάρε το ίσαμε το πι.




Искам да споделя с вас и тези красиви стихове на Одисеас Елитис с превод:

Η ΜΑΡΙΝΑ ΤΩΝ ΒΡΑΧΩΝ

Οδυσέας Ελύτης (Προσανατολισμοί, 194

Έχεις μια γεύση τρικυμίας στα χείλη - Μα πού γύριζες
Ολημερίς τη σκληρή ρέμβη της πέτρας και της θάλασσας
Αετοφόρος άνεμος γύμνωσε τους λόφους
Γύμνωσε την επιθυμία σου ως το κόκαλο
Κι οι κόρες των ματιών σου πήρανε τη σκυτάλη της Χίμαιρας
Ριγώνοντας μ' αφρό τη θύμηση!
Πού είναι η γνώριμη ανηφοριά του μικρού Σεπτεμβρίου
Στο κοκκινόχωμα όπου έπαιζες θωρώντας προς τα κάτω
Τους βαθιούς κυαμώνες των άλλων κοριτσιών
Τις γωνιές όπου οι φίλες σου άφηναν αγκαλιές τα διοσμαρίνια
-Μα πού γύριζες
Ολονυχτίς τη σκληρή ρέμβη της πέτρας και της θάλασσας
Σου 'λεγα να μετράς μες στο γδυτό νερό τις φωτεινές του μέρες
Ανάσκελη να χαίρεσαι την αυγή των πραγμάτων
Ή πάλι να γυρνάς κίτρινους κάμπους
Μ' ένα τριφύλλι φως στο στήθος σου ηρωίδα ιάμβου.
Έχεις μια γεύση τρικυμίας στα χείλη
Κι ένα φόρεμα κόκκινο σαν το αίμα
Βαθιά μες στο χρυσάφι του καλοκαιριού
Και τ' άρωμα των γυακίνθων - Μα πού γύριζες
Κατεβαίνοντας προς τους γιαλούς τους κόλπους με τα βότσαλα
Ήταν εκεί ένα κρύο αρμυρό θαλασσόχορτο
Μα πιο βαθιά ένα ανθρώπινο αίσθημα που μάτωνε
Κι άνοιγες μ' έκπληξη τα χέρια σου λέγοντας τ' όνομά του
Ανεβαίνοντας ανάλαφρα ως τη διαύγεια των βυθών
Όπου σελάγιζε ο δικός σου ο αστερίας.
Άκουσε, ο λόγος είναι των στερνών η φρόνηση
Κι ο χρόνος γλύπτης των ανθρώπων παράφορος
Κι ο ήλιος στέκεται από πάνω του θηρίο ελπίδας
Κι εσύ πιο κοντά του σφίγγεις έναν έρωτα
Έχοντας μια πικρή γεύση τρικυμίας στα χείλη.
Δεν είναι για να λογαριάζεις γαλανή ως το κόκαλο άλλο καλοκαίρι
Για ν' αλλάξουνε ρέμα τα ποτάμια
Και να σε πάνε πίσω στη μητέρα τους
Για να ξαναφιλήσεις άλλες κερασιές
Ή για να πας καβάλα στον μαΐστρο.
Στυλωμένη στους βράχους δίχως χτες και αύριο
Στους κινδύνους των βράχων με τη χτενισιά της θύελλας
Θ' αποχαιρετήσεις το αίνιγμά σου.

* * *
Одисеас Елитис
"Марина на скалите"

(Превод от гръцки: Яна Букова)

Имаш този вкус на буря върху устните – Къде си ходила
По цели дни в жестокото мечтание на камъка и на морето
Орлоносец вятър оголи хълмовете
Оголи чак до кокал твоето желание
И зениците ти приеха наследството на Химерата
Набраздявайки сред пяна паметта!
Къде е малкият септември с познати стръмнини
Там в червеникавата пръст където си играеше загледана
В дълбоките градинки на другите момиченца
В онези кътчета където приятелките ти оставяха прегръдки розмарин
Но къде си ходила
По цяла нощ в жестокото мечтание на камъка и на морето
Казвах ти в разголена вода да изброяваш светлите й дни
По гръб да се радваш на раззоряването на нещата
И пак да скиташ в жълти долини
С детелина светлина върху гърдите – ти героиня на ямби
Имаш този вкус на буря върху устните
И една червена рокля като кръв
Дълбоко в златното ухание на лятото
И сред хиацинтите – Къде си ходила
Когато слизаше в морето, в заливите с гладки камъни
Имаше там една студена, една солена морска трева
А още по-навътре едно човешко чувство се окървавяваше
И ти с изненада отвори ръце и го нарече с неговото име
Изплувайки ефирна в прозрачни дълбини
Там където сияеше твоята морска звезда
Чуй словото е мъдростта на сетните
И времето безумен скулптор върху хората
И слънцето над него звяр на надеждата
И ти го приближаваш вкопчена в една любов
С този горчив вкус на буря върху устните
Лазурна до кости не очаквай друго лято
Да преобърнат пътя си реките
И да те отведат назад при майка си
Да целунеш и други череши
И да пътуваш яхнала мистрала
Облегната върху скалата без минало и бъдеще
Под угрозата на камъка с коси привчесани от бурята
Ще се простиш със своята загадка.



"Мидичката"  (Το κοχύλι)

Влязох в морето да плувам
и оставих сърцето си..

Оставих сърцето си долу на земята
като мидичка на пясъка.

Минаха всички девойки
по бански и с чадъри.

После минаха и приятелите ми,
никой мидичката не откри.

От толкова време плувам
и търся любовта, там да отида.

Морето изяде скалата,
а островът остана пуст.

превод: Петя Загорчева

 

Οδυσσέας Ελύτης

(από τον "Ήλιο τον Ηλιάτορα")

Όμορφη και παράξενη πατρίδα
ω σαν αυτή που μου `λαχε δεν είδα
Ρίχνει να πιάσει ψάρια πιάνει φτερωτά
στήνει στην γη καράβι κήπο στα νερά
κλαίει φιλεί το χώμα ξενιτεύεται
μένει στους πέντε δρόμους αντρειεύεται
Όμορφη και παράξενη πατρίδα
ω σαν αυτή που μου `λαχε δεν είδα
Κάνει να πάρει πέτρα την επαρατά
κάνει να τη σκαλίσει βγάνει θάματα
μπαίνει σ’ ένα βαρκάκι πιάνει ωκεανούς
ξεσηκωμούς γυρεύει θέλει τύρρανους
Όμορφη και παράξενη πατρίδα
ω σαν αυτή που μου `λαχε δεν είδα

* * *

КРАСИВА И СТРАННА МОЯ РОДИНА

(превод от гръцки: Константинос Марицас)

Красива и странна моя родина
като тази, дето ми се падна, не знам
Хвърля да хване риби хваща крилати
строи на суша кораб бостан във води
плаче целува земята заминава
остава на кръстопътя възмъжава
Красива и странна моя родина
като тази, дето ми се падна, не знам
Протяга се за камък изоставя го
започва да го дълбае прави чудо
влиза в малка лодка хваща океани
въстания търси желае тирани
Красива и странна моя родина
като тази, дето ми се падна, не знам

*

Музикално изпълнение по стиховете можете да чуете тук.

Музика Димитрис Лагиос
Изпълнява: Йоргос Даларас