Великден (Πάσχα) – най-светлият християнски празник и неслучайно гърците го наричат и „Λαμπρή” [<αρχ. λαμπρüς < гл. λάμπω – светя, блестя], а по време на страстната седмица (Μεγάλη εβδομάδα) си пожелават «Καλή Ανάσταση», «Καλό Πάσχα», «Καλή Λαμπρή»
Кои са нещата, които правят гръцкия Великден толкова светъл, специален и обичан, а и малко по-различен от празника в България, ще научите от тази статия.
Приятно четене! :)


Πάσχα - най-големият християнски празник за гърците

Най-напред трябва да отбележим, че за гърците това е най-важният християнски празник.Може би това се дължи на факта, че Великден е през пролетта и времето е топло и хубаво. В дните преди Великден природата се преражда, цъфтят дръвчетата и цветята и всичко ухае божествено. Идва времето на люляците, които неслучайно носят името "πασχαλιές" на гръцки.

От друга страна очакването на Πάσχα е свързано с много други приятни обичаи и традиции – Απόκριες - τα καρναβάλια (Заговезни и карнавалите), Τσικνοπέμπτη (Дебели чеътвъртък), Καθαρά Δευτέρα (Чисти понеделник) – и други, свързани със заговезни и великденския пост, за които можете да прочетете повече тук.

Кулминацията на всичко това идва с боядисването на яйцата, печенето на козунаците и приготвянето на агнето на чеверме или както се казва на гръцки στη σούβλα, което е една дългоочаквана и обичана от всички гърци процедура.

Великден е толкова специален празник за гърците, че ученици, студенти и дори заетите в държавния сектор обикновено имат цели 2 седмици почивка.


В дните преди Великден в Гърция всички си пожелават “Καλό Πάσχα”, “Καλή Ανάσταση” и “Καλή Λαμπρή” (Хубав Великден). Тези, които спазват великденския пост си позволяват да похапват и морски дарове (θαλασσινά) като скаридки, мидички, рачета, октоподче и дори рибки, тъй като за гърците те не са ‘блажна’ храна.

Μεγάλη εβδομάδα - страстната седмица


С настъпването на страстната седмица (Μεγάλη εβδομάδα) много от гърците посещават редовно църковните литургии. Така са възпитани от малки, а и в гръцките училища до днес има задължителен учебен предмет „Религия”, чието влияние става особено осезаемо именно по време на големите християнски празници.
Сигурна съм, че всеки, който е посрещнал поне веднъж благодатния огън в гръцка църква, познава това усещане на единение и сплотеност, което искри от лицата на хората, които рецитират заедно със свещеника цели пасажи от Евангелието, след което пеят дружно.

В цъквите е трудно да си намериш място, защото са препълнени, а хората са толкова красиви, спретнати, облечени с най-хубавите си дрехи, с празнично настроение и заразителна усмивка на уста.



След полунощ на Великден, след като получат свещения огън (το Άγιο Φως), гърците се поздравяват с «Χριστός Ανέστη» и отвръщат «Αληθώς ανέστη» или «Αληθώς ο Κύριος».

Μεγάλη Παρασκευή - Разпети петък

За разлика от нас, гърците не обикалят църквата в събота вечер.
В Гърция се прави една голяма обиколка на църквата си и дори на целия квартал на Разпети Петък (Μεγάλη Παρασκευή).  Това е обичай наречен Επιτάφιος (епитафиос = плащаница). 
В Гърция подготовката започва около обяд, когато плащаницата (Επιτάφιος) се поставя на маса с балдахин, който и се украсява от млади момичета с венци и гирлянди, изработени от красиви пролетни цветя. Така, този „Επιτάφιος” се превръща в красива пъстроцветна корона, често под съпровода на тъжни богородични песнопения. Вечерта, след залез слънце, се извършва обиколката на църквата, квартала или селото с плащаницата. Самата обиколка гърците също наричат „Επιτάφιος”.
Всички се събират в църквата, от където тръгва процесията.


Традицията повелява най-напред да вървят херувимите, следва кръстът, плащаницата и свещениците (в градовете обикновено водят музиканти, които свирят траурни погребални маршове). Народът следва плащаницата със запалена свещ в ръка.
Големите свещи, които палят гърците по това време на година се наричат „λαμπάδες” (ламбадес). В някои части на Гърция процесията спира на площад или кръстовище, където се пали огън, символизиращ изгарянето на Юда.
Ако сте в Гърция на Разпети Петък не пропускайте да се включите в процесията наречена „Επιτάφιος”. Толкова е вълнуващо да се слееш със тази река от светли топли хора! В Атина дори спират движението по главните булеварди, а ако погледнеш от терасата, виждаш прекрасен светещ поток от хора с ламбади в ръка. Голяма красота!

Μεγάλο Σάββατο - Велика събота

 Съботата (Μεγάλο Σάββατο), както и в България, е ден за боядисване на яйца, в случай, че сме пропуснали да го направим в четвъртък (Μεγάλη Πέμπτη). В Гърция опдределено се предпочита червеният цвят. Едва в последните години започнаха да навлизат по-модерни технки за шарене на яйцата. Всъщност, забелязала съм, че гръцките бои са толкова качествени, че какъвто и цвят да изберете, яйцата винаги стават страхотни.

 Както споменахме, с настъпването на Великден, в събота след полунощ, гърците нямат навика да обикалят църквата. Имат обаче други хубави навици – като фойерверките и зарята, празничното облекло и хоровото изпълнение на псалмове..След като се приклюти с тази "официална част" от празника, се отправят към дома си със запалените от благоденствения огън ламбадес (големи свещи), за да си хапнат топла дроб-чорба, наречена μαγειρίτσα (магирица), която се приготвя от агнешки дреболийки специално за Велика събота.


Η Κυριακή του Πάσχα - Великденската неделя

В неделя сутринта мъжете обикновено стават рано и се заемат с печенето на агнето на чеверме (σούβλα), което само по себе си е една специална за гърците процедура . Така половинта неделя преминава в печене, придружено с пийване на узо, ракийка (и каквото друго има) и похапване на мезенца на открито, в строго съблюдаване на въртящото се агне и винаги на музикален фон.
Друг специалитет, който се приготвя от агнешките дреболийки, опаковани в чревца е т.нар. „кокореци” (κοκορέτσι), което виждате на картинката.

Можете да си представите какво следва, след като месото е готово и се сложи на масата: ядене, пиене, танци и песни до зори!
Не бива да пропускаме и любимата част на децата - борбата с яйцата, както и хапването на козунаци.
Точно като в България.


И как завършва тази хубава приказка?
„Три дни яли, пили и се веселили”, разбира се…

Препоръчвам да гледате (за начинаещите със субтитри) това видео за още полезна лексика и интересна информация.




Уникални гръцки великденски обичаи


Ако пътувате из Гърция за Великден, можете да се натъкнете на някои уникални местни обичаи свързани с празника.
Ето най-известените сред тях:

Остров Керкира - μπότηδες - така се наричат глинените делви, които местните пълнят с вода и пускат през прозорците си. Това се случва сутринта на Велика събота в Παλιά Πόλη (Стария град). Излишно е да ви казвам, че зрелището е уникално, но много внимавайте къде ходите или паркирате! Разбира се, има си обособени за чупене места :)
След церемонията с падащите делви, идва ред на истинският купон - празничният марш на керкирейската филхармония по улиците.

Остров Закинтос - среднощен Επιτάφιος. За разлика от другите части на Гърция, където процесията с плащаницата наречена Еπιτάφιος се провежда вечерта на Разпети Петък, на о.Закинтос това се случва в малките часове на Велика Събота. Около 4 часа сутринта всички се събират, за да посрещнат красивата плащаница и походът с нея продължава до ранни зори.

Остров Хиос - Ρουκετοπόλεμος. Става въпрос за война със сигнални ракети, която се провежда в селището Βροντάδος и се радва на голям интерес сред всички жители и посетители на острова. Обичаят води началото си от периода на турското владичество, когато жителите на енориите Свети Марко и Богородица - две църкви, разположени една срещу друга, направили импровизирани топове за отбрана, които през годините се превърнали в ракети. Подготовката на светещите ракетите за величественото събитие започва веднага след Великден за следващата година.

Тракия - Изгарянето на Юда. Интересното тук е, че децата подготвят специална парцалена кукла (плашило), която изобразява Юда. С нея те обикалят от къща на къща и събират съчки, с помощта на които се извършва подпалването на фигурата на Юда на Разпети петък, веднага след края на обиколката Еπιτάφιος.

Леонидио, Пелопонес - Светещите фенери. Обичаят, разпространен в Леонидио, Аркадия, вероятно води началото си от моряци, които са го видели и взаимсвали от азиатските страни. На Великден, след полунощ на Велика Събота, вместо фойерверки в Леонидио пускат в небето празничните светещи фенери. Можете да си представите за каква карасота става въпрос, а още по-добре - отидете и се насладете с очите си.
Още за великденските местни обичаи можете да прочетете тук.

Пожелавам на всички да изпитате лично удоволствието от празничния Великден в Гърция!


автор: Петя Загорчева