Неоспорим факт е, че гърците са народ, който знае как да празнува, да се весели и забавлява. Поредното доказателство са веселбите, които си устройват гърците в периода на Заговезни - Απόκριες (трите седмици преди Великия пост), част от които е провеждането на карнавали и маскени балове (πάρτι-μασκέ) в цялата страна.
Тържествата продължават до Чисти понеделник (Καθαρά Δευτέρα), който официално е неработен ден в Гърция. По традиция на този ден гърците излизат сред природата (в големите градове - по паркове, полянки и на открити пространства), където си правят пикник, хапват си морски дарове, халва и традиционния хляб λαγάνα („лагана”) и пускат във въздуха пъстроцветни хвърчила (χαρταετοί), а наоколо звучи прекрасна музика.
Преди да се пренесем в пъстрия свят на празнична съвременна Гърция обаче нека се върнем назад във времето и да проследим откъде водят началото си тези обичаи.
Къде другаде да потърсим корените на тържественото отбелязване на Απόκριες, ако не в Древна Гърция?
Има ли връзка между Дионисиевите празници в Древна Гърция и карнавалите днес?
Според много източници въпросните празници се честват още от древността и са свързани с култа към Дионис (бога на виното и веселието). По време на Дионисиевите дни хората се „преобразявали” и маскирани танцували по улиците и площадите, като по този начин искали да прогонят злите духове и да подготвят почвата за настъпващата пролет.
Празничните шествия по-късно получават названието „карнавал” (на гр. „καρναβάλι” от лат. «carnem levare», което означава букв. „откъсване / отдалечаване от месото”, като в гръцкия език се използва думата «αποκριά» (< Aπο-κρέα, < Aπόκρε(ως)).
Απόκριες (Заговезни) започват 60 дни преди Великден и траят три седмици.
Как празнуват Απόκριες съвременните гърци?
Това е период изпълнен с карнавали, маскени балове, много веселби и танци.
Малки и големи се маскират (μασκαρεύονται / μεταμφιέζονται / ντύνονται) и се забавляват на воля с песни, танци и игри.
Усещането да си в Гърция по това време на годината е неописуемо. Празничното настроение неминуемо те завладява, защото навсякъде можеш да срещнеш усмихнати маскирани хора – по улиците, в градския транспорт, по заведенията.
В град Патра се провежда най-извесният и голям карнавал, с около 30 000 участници и над 300 000 души публика. През последните години набират все повече популярност и карнавалите в Ксанти, Науса, Ретимно и др. Повече за Патринския карнавал можете да прочетете тук.
Защо гърците чакат с нетърпение "Дебелия четвъртък?"
Като оставим настрана карнавалите, един от най-приятните празници за гърците със сигурност е денят наречен „Τσικνοπέμπτη” („дебел четвъртък”), в който традицията повелява да се консумира голямо количество месо в седмицата на месни заговезни (тъй като, по принцип, християнската етика изисква в сряда и петък да се пости, четвъртък е Денят!).На гръцки името „Τσικνοπέμπτη” (Цикнопемпти) е образувано от съществителното име „Πέμπτη” (четвъртък) глагола "τσικνίζω" - месото ухае приятно и издава звуци като "цик цик" (цвърчи), докато го печем. Така на този ден гърците опъват едни голееееми трапези и скари на открито, хапват си печени мезенца, пийват си хубаво винце и се наслаждават на живота.
Какво се случва на "Чисти понеделник"?
Още по-голяма веселба следва в края на Απόκριες, на първия ден от Великите пости, т.нар. „Καθαρά Δευτέρα” („Катара Дефтера” = Чисти понеделник), чието наименование е свързано с „пречистването” на духа и тялото.Празникът официално е приет за неработен ден в южната ни съседка и гърците го отбелязват с разходки и пикници сред природата, веселби с музика на открито и най-хубавото: реещи се в небето шарените хвърчила, много от които ръчно изработени.
Интересно е да отбележим, че думата хвърчило (на гръцки „χαρταετός”) буквално значи „хартиен орел” (χαρτ(ο) + αετός, το αετός > αϊτός = орел, което, впрочем, ме подсеща и за името на нашия град „Айтос”).
Що се отнася до менюто – на този ден е прието да се консумират постни храни, включително и морски дарове, маслини и халва, както и традиционния постен хляб „λαγάνα” (лагана), който се приготвя специално за празника.
Денят бележи началото на Великия Великденски пост, който трае 49 дни (на гръцки се нарича „Σαρακοστή” , σαράντα = 40) - ето защо можете да чуете гърците да се поздравяват с Καλή Σαρακοστή (Леки пости)
Коя е Κυρά Σαρακοστή?
Интересна е ролята и на т.нар. „Κυρά Σαρακοστή”, която, по стар народен обичай, се изработва от хартия (или от брашно).
„Госпожа Саракости” преставлява един своеобразен календар, чрез който хората отброявали четиридесетте дена на поста и именно поради тази причина е изобразявана със седем крака (по един за всяка седмица от поста).
Традицията гласи, че всяка събота трябва да се реже по един от краката ѝ, като последният остава за Велика събота. Освен това тя е изобразявана без уста (понеже пости), а ръцете ѝ са сключени в знак на молитва.
На Καθαρά Δευτέρα (чисти понеделник) гърците обикновено се поздравяват с израза „Καλή Σαρακοστή”, а след трите почивни дни децата, но и много от възрастните, си задават въпроса „Εσύ τι ντύθηκες;” („Ти като какъв се дегизира?”) и споделят преживяванията и впечатленията си от празничните карнавали. Много често се организират и конкурси за най-оригинален костюм.
А вие, ако отидете в Гърция на някой карнавал, как бихте се маскирали?
И за финал да се посмеем с откъс от комиксите на Аркас, в който главният герой, котаракът Кастрато, обсъжда с котката Лукия идеите си за маскировка за карнавала.
- Лукия, виж каква забавна муцуна си имам!
- Така си е, но и тази, която държиш в ръка, е смешна.
- Мисля да си я сложа утре на карнавала.
- И като какъв ще се маскираш? Като някой с нервен стомах?
- Не! Мислех си да се маскирам като китаец, но ми хрумна много по-добра идея.
- Каква?
- Ще си намеря чифт чизми и ще се маскирам като Котаракът в чизми!
- Ехаа, Кастрато! Ей това се казва да имаш фантазия!
- Защо? Не ти ли харесва идеята?
- Много ми харесва!.. Още по-оригинално ще е да намериш чифт очила и да се направиш на Котарак с очила!.. Или най-добре да намериш един дебел пуловер и да се облечеш... ТОПЛО!
автор: Петя Загорчева