Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.

По време на османската империя широко разпространени са народните песни, като основните теми са свързани с робството, хайдутите и въстанията.

След освобождението повечето музикални творци се насочват към народното творчество и вдъхновени от народната песен създават нови музикални жанрове - ребетико, лайко и т.н.

Днес виждаме, че балканската музика лесно се отличава от която и да е друга по света, като мелодия и начин на изпълнение. Това е музиката, съставена от музикалните традиции на множество малки народи, етнически групи и турската „румели“. Забелязва се една уникална   комбинация от славянски (от предхристиянски времена), византийски и османски традиции, създадена в течение на хиляди години на миграцията на Балканите - от изток на запад и от запад на изток. При допира си различните култури създават разнообразие от музикални вариации.

Един от факторите за разпостранението на различните музикални елементи е номадският начин на живот при ромите, които пренасят лесно възприетите от тях мотиви по всички крайща на Балканския полуостров.
По своето естество народната музика е такава, че не съдържа расизъм или предразсъдъци, тя просто докосва сърцето на слушателите и затова се възприема лесно от много хора.

Мюсюлманските етнически групи също служат като важен мост между Изтока и Запада. Много от анатолийските мелодии се изпълняват в Босна и Албания на съответния език, а някои от албанските и босненски изпълнители редовно пътували до Мала Азия.


Често се случва да се питаме: „Тази песен българска ли е или гръцка“!?!
Албанци, гърци, турци, сърби също си задават този въпрос. Това е така, защото обикновено традиционната музика се възприема като нещо, което се отнася и принадлежи изключително и само на един народ. Според мен принадлежи на териториите, на които се „ражда“ , а отделните етнически групи развиват определени елементи в нея. Примери  за това има много.

В Епир забелязваме един вид антична музика, която се базира на пентатоничната скала, която се запазва и развива в този регион. Същата музика се чува днес и в Албания. Това важи и за Тракия и за Македония. Тракийската музика в Гърция (ако си споням добре главно тази на Източна Тракия) съвпада напълно с тази във България.
 

Турците пък твърдят, че музиката от Понта им принадлежи, въпреки че и тя е своеобразна гръцка музика, близка до тази в Кавказ и Анатолия. Подобно твърдение съществува и за константинополската музиката, чиито корени, както стана ясно по-горе можем да търсим във  византийската. Все пак, нека не забравяме, че по тези земи е преобладавало гръцкото население до около 55-та година.
Факт е, също така, че в двореца на султана винаги са присъствали и гръцки музиканти.


Казаното дотук важи, както за и инструметните, така и за много от хора̀та ни.
Българи и гърци спокойно могат да си врътнат едно пайдушко хоро (μπαϊντούσκα) заедно без никакъв проблем.


Показателно, е че в музиката на Йонийските острови се използват мандолина и китара, както в Италия. В Епир - кларинет и лаута, в Тракия и Македония - гайда и кавал, в Понт и черноморското крайбрежие - лира, тамбура и уд.

В резултат на реално взаимодействие между славянска традиция, езически, гръцки влияния и елементи от Анатолия (византийски и османски) е създадено богато музикално наследство, което днес наричаме балканска музика. Това, заедно с традицията предадена ни от източноправославната църковна музика, спомага за лесното възприемане и усещането за нещо - познато и любимо - когато слушаме гръцка музика.
 


Можем спокойно да кажем, че гръцката музика е мост между Запада и Изтока. През последните десетилетия наблюдаваме една вълна на завръщане към корените и традициите. Повлияни главно от източните музикални елементи, много музиканти и бендове ги разработват и модернизират. "Οι δυναμεις του Αιγαίου" („Силите на Егея“ , в която участват любимите Никос Грапсас и Христос Циямулис) е група от музиканти, които преработиха някои народни песни. Школата на Рос Дейли също помага за популяризирането на традиционните мелодии. Някои са по-лесни за възприемане, като балканската румба или малоазиатските маанета, например,  а други може би звучат скучно за хора, които не ги познават и разбират.
 
Автор: Люси Пърпова