Великден (Πάσχα) – най-светлият християнски празник и неслучайно гърците го наричат и „Λαμπρή” [<αρχ. λαμπρüς < гл. λάμπω – светя, блестя], а по време на страстната седмица (Μεγάλη εβδομάδα) си пожелават «Καλή Ανάσταση», «Καλό Πάσχα», «Καλή Λαμπρή»
Кои са нещата, които правят гръцкия Великден толкова светъл, специален и обичан, а и малко по-различен от празника в България, ще научите от тази статия.
Приятно четене! :)

Гърците обичат хора, които учат езика им!
Веднага ще спечелите техните симпатии, ако демострирате прилични знания по езика им. Прави им много добро впечатление, когато чужденец се старае да разговаря с тях на гръцки. Те съзнават колко усилия полагате и със сигурност ще ви възнаградят – с почерпка или отстъпка в цената на стаята, например.
Гръцкият отваря врати! Наши ученици вече са се убедили в това.

Защо учите гръцки език? - В тази статия ще прочетете някои от отговорите, които учениците ни дават.
Ако Вие все още се колебаете дали да учите гръцки език, може би ще откриете своите причини тук.

Сигурно сте забелязали, че гърците са хора, които уважават празниците си и умеят да празнуват. Като всички южни народи, те много добре владеят изкуството да се веселят и да се наслаждават на хубавите моменти.

Това е едно от качествата им, на които най-много се възхищавам – умението да се радваш на мига и да превърнеш някой, обикновен на пръв поглед, момент - в празник, дори в ежедневието, дори, когато си затрупан със задължения и грижи...

В тази статия ще обърнем повече внимание на официалните празници в Гърция.

Καλό μήνα!
Καλό Μάρτη!

Тази година март месец ни посреща с широка усмивка и слънчице “λιακάδα” (както наричат гърците хубавите дни с ясно и слънчево време през този период на годината).

Интересно е, че обичаят да се кичим с мартенички е разпространен не само у нас. Съществува и в Гърция, най-вече в северната част на страната, където на китката на дечицата се завързват гривнички от преплетени бял и червен конец (т.нар. „Μάρτη” или „Μαρτιά”).

На Заговезни (Απόκριες) сърцето на Гърция бие най-силно в ахейската столица Патра.
Патринският карнавал е най-значимият и най-известният, който се организира в Гърция. Празненствата около Заговезни започват всяка година на 17 януари и приключват в  последната неделя на карнавала с изгарянето на „краля на карнавала” и с големия парад на участниците.


Неоспорим факт е, че гърците са народ, който знае как да празнува, да се весели и забавлява. Поредното доказателство са веселбите, които си устройват гърците в периода на Заговезни - Απόκριες (трите седмици преди Великия пост), част от които е провеждането на карнавали и маскени балове (πάρτι-μασκέ) в цялата страна.

Тържествата продължават до Чисти понеделник (Καθαρά Δευτέρα), който официално е неработен ден в Гърция. По традиция на този ден гърците излизат сред природата (в големите градове - по паркове, полянки и на открити пространства), където си правят пикник, хапват си морски дарове, халва и традиционния хляб λαγάνα („лагана”) и пускат във въздуха пъстроцветни хвърчила (χαρταετοί), а наоколо звучи прекрасна музика.


В тази статия бих искала да споделя някои интересни наблюдения от научно изследване, което проведох в Атина през 2010 г., върху стратегиите за изразяване на учтивост при формулиране на молби в гръцкия и българския език. Резултатите от това изследване не претендират за статистическа точност, въпреки това, считам, че едно подобно наблюдение предизвиква размисли за културата и манталитета на два съседни балкански народа.

Често коментираме, че една или друга гръцка песен много ни напомня на някоя българска. Виждаме също, че гръцката музика лесно се възприема от всички на Балканския полуостров. Защо ли е така?

Още в античността музиката за древните гърци е била неразделна част от ежедневието, пряко свързана с културата и обучението, философията и развитието на духа. Запазените песни не са много (около девет). Били са главно едногласни и в съпровод на музикален инструмент.

 По-късно, в продължение на повече от хиляда години, гръцката музика се развива основно в рамките на византийските музикални традиции, които, след падането на Константинопол, се запазват в църковната музика.