Учениците на АРИСТЕА творят: пишат съчинения на гръцки език

Знаете ли? ... От известно време насам искам да се похваля с нещо.
Искам да извикам, че се гордея с работата си и с успехите, които учениците ми постигат.

Истински горда и щастлива се чувствам всеки път, когато видя или чуя мой ученик да си комуникира на гръцки език с някой приятел от Гърция или да разговаря свободно със своите гръцки преподаватели в по-горните нива на обучение. Щастлива съм, защото съм споделям знанията си и любовта си към Гърция с хора, които се възползват от предоставената им възможност да научат нещо ново и на свой ред споделят нещо с мен и благодарение на тях и аз се УЧА (Впрочем, обичам глагола „уча”, защото означава едновременно „обучавам” някого и „научавам” нещо).

В тази статия споделям малка част от труда на мои ученици, които обичат да пишат и им се отдава.



Защо да пишем съчинения и есета на гръцки език?

Често казваме на учениците, че е хубаво да пишат съчинения, есета или преразкази вкъщи, защото писането изключително много помага за овладяването на чуждия език. Толкова много неща можем да научим при опита си да изложим мислите си на чуждия език, най-напред на лист хартия, а по-късно това изкуство преминава и в речта.
За съжаление малко са учениците, които следват съвета ми относно писането. Има хора, които твърдят, че не обичат да пишат и нямат идеи и вдъхновение, други се оправдават, че са много заети, а трети просто ги мързи. Аз не ги насилвам, разбира се. Забелязала съм, обаче, че учениците, които се опитват да пишат и го правят още от началните нива на обучение, се справят като цяло много по-добре със запомнянето на нови думи и изрази и скоро обогатяват и устната си реч с по-сложни и правилни изрази. Това е така, защото са ги запомнили в контекста на своите мисли, които са изложили на листа. Факт е, че човек усвоява най-лесно нещо, което е пряко свързано с неговите лични изживявания и е представено в интересен и запомнящ се контекст.


Днес споделям няколко чудесни съчинения, които предизвикаха голяма усмивка на лицето ми, след като ги прочетох.



При първите три есета темата е „Едно познато семейство”. Идеята е учениците да напишат кратка история за семейството изобразено на картинка в учебника „Επικοινωνήστε ελληνικά 1” (нашето основно учебно помагало при изучаване на гръцки) или за някое друго семейство по свой избор.



Представям на вашето внимание съчиненията, които написаха мои ученици от ниво А1. Важно е да се отбележи, че това са хора напълно начинаещи, изучавали гръцки език около 60 учебни часа до написването на историйките. Трябва да се има предвид, че за ниво А1 по нашата учебна система се очаква те да умеят да спрягат глаголите само в сегашно време и да употребяват само единствено число на съществителните и прилагателните имена. Можете да си представите какво значи да се напише 'хубаво' съчинение при тези условия. Разбира се, това НЕ са единствените хубави писмени работи, на които съм попадала, но избрах да споделя тях по ред причини, някои от които споменавам под всяко съчинение.

Надявам се с тази статия да вдъхновя и повече ученици да започнат да пишат. Има смисъл!

Пишете, изразявайте се и не се страхувайте от грешките! От тях се учим. Те са естествен стадий в развитието на уменията ви. Разбира се и в тези три съчинения имаше малки грешчици, които съм поправила (най-вече при употреба на граматически структури, които още не са изучавани), но като цяло те не пречеха на разбирането на смисъла, което е чудесно и такива съчинения оценявам винаги с Άριστα (Отличен). След това използвам подобни тексчета в работата си със следващите групи. Давам им да ги прочетат и преведат, задавам им въпроси по съдържанието, правят преразказ и обсъждаме написаното. Когато човек види, че друг на неговото ниво на изучаване на езика се справя толкова добре, обикновено се вдъхновява. Това е целта! Да се двъхновяваме взаимно.



Ето ги и съчиненията:

Съчинение 1  




Ο Γιώργος και η Ρένα είναι παντρεμένοι και μένουν μαζί είκοσι ένα χρόνια αλλά δε μιλάνε ίδια γλώσσα. Η Ρένα είναι πάντα κουρασμένη και κοιτάζει πικραμένα.
Ο Γιώργος βλέπει τηλεόραση και πίνει μπίρες από το απόγευμα μέχρι τα μεσάνυχτα. Σταματάει μόνο όταν τρώει βραδινό. Η Ρένα θέλει να πάει βόλτα και για ψώνια με τον Γιώργο. Όταν έχει ελεύθερο χρόνο ο Γιώργος πάει στο καφενείο με την παρέα του. Μένουν σε ένα μικρό χωριό. Δεν υπάρχει κανένα σινεμά, κανένα καλό εστιατόριο…
Η Ρένα είναι καθηγήτρια. Δουλεύει στο σχολείο κοντά στο σπίτι τους. Ο Γιώργος είναι υδραυλικός. Δουλεύει καμιά φορά, συνήθως μόνο το πρωί. Μετά, το μεσημέρι, παίρνει έναν υπνάκο. Η Ρένα αγαπάει τον Γιώργο ακόμα, αλλά δεν ξέρει γιατί… Πολλές φορές ονειρεύεται να πάει διακοπές μόνη της, αλλά φοβάται. Δε θέλει να φτάσουν στο τέρμα. Δεν της αρέσει να βλέπει τηλεόραση, αλλά βλέπει μαζί με τον Γιώργο. Ο Γιώργος βλέπει πάντα ποδόσφαιρο και πολλές φορές βάζει στοιχήματα. Όταν δεν χάνει στοιχήματα είναι καλός και αγαπάει την Ρένα.

Автор: Савка Йондова (А1)

Савка е направила чудесно съчинение по картинката в учебника, в което е използвала и изрази от песента, която сме слушали и обсъждали в час (Δε μιλάμε ίδια γλώσσα нa Βασίλης Καρράς). Много се радвам, че и песните, които слушаме в часовете наистина допринасят за запомняне на изрази в контекст. Това е целта! :)


Съчинение 2

 
 


Ο Οδυσσέας και η Πηνελόπη είναι παντρεμένοι χιλιάδες χρόνια. Μένουν στην Ιθάκη, έχουν ένα αγόρι – τον Τηλέμαχο. Ο Οδυσσέας ξυπνάει νωρίς γιατί είναι ο βασιλιάς και κυβερνάει την πόλη. Έχει ένα μυθικό τόξο που μόνο αυτός μπορεί να εκτείνει. Ο Οδυσσέας είναι πολύ έξυπνος και επιδέξιος. Όλοι ζητάνε συμβουλή από τον βασιλιά.
Φεύγει για την Τροία.   
Η γυναίκα του, η Πηνελόπη, μένει στην Ιθάκη. Είκοσι χρόνια περιμένει τον Οδυσσέα. Αυτή αγαπάει τον άντρα της πάρα πολύ και δε θέλει να παντρευτεί δεύτερη φορά. Μετά από είκοσι χρόνια το ζευγάρι είναι πάλι μαζί. Η Πηνελόπη είναι ένα σύμβολο για πιστότητα.
Ο γιος τους, ο Τηλέμαχος, δεν ξέρει τον πατέρα του, αλλά σκέφτεται τον Οδυσσέα και θέλει να βρει τον πατέρα του.
Αυτή είναι η ιστορία για μια ελληνική οικογένεια από τα αρχαία χρόνια.
Από πού την ξέρω εγώ;

Επειδή είμαι ο Όμηρος…

Автор: Даниел Калчев (А1)


Едно прекрасно съчинение, в което явно "нашият Омир" тук е използвал освен въображение и знания, странични източници и речник... и важното е, че резултатът е страхотен!

Тук е мястото да отбележа, че насърчавам всяко допитване до 'чичо Google' при писане на съчинения вкъщи. Къде, ако не там, можем да открием търсените от нас изрази в контекст?

 

Съчинение 3




Ο Πέτρος Μιούλερ είναι από την Γερμανία, είναι είκοσι τεσσάρων χρονών και είναι φοιτητής ακόμα. Ο πατέρας του είναι Γερμανός, αλλά η μητέρα του είναι Ελληνίδα. Τώρα ο Πέτρος μένει στην Αθήνα με την γιαγιά του, την κυρία Αναστασία. Η κυρία Αναστασία είναι εξήντα ενός χρονών. Είναι συνταξιούχος, αλλά τώρα έχει ένα μικρό μαγαζί με ρούχα. Η κυρία Αναστασία έχει φίλο. Τον φίλο της τον λένε Χουάν και είναι από την Ισπανία.
Η κυρία Αναστασία ξυπνάει στις εννιά κάθε μέρα. Πλένει τα δόντια της και χτενίζει τα μαλλιά της. Μετά, στις εννιά και μισή με τον φίλο της πίνουν καφέ μαζί. Μετά ο Χουάν πάει στη δουλειά του και η κυρία Αναστασία – στο μαγαζί. Γυρίζουν στο σπίτι στις δύο και τρώνε μεσημεριανό. Μετά ο Χουάν πάει για ύπνο μισή ώρα. Η κυρία Αναστασία καθαρίζει το σπίτι, μετά ακούει μουσική. της αρέσει η κλασική και η ελληνική μουσική. Καμιά φορά διαβάζει περιοδικό. Το απόγευμα στις έξι και μισή πάει βόλτα στο πάρκο. Στην κυρία Αναστασία της αρέσει να μαγειρεύει, αλλά μερικές φορές αυτή και ο Χουάν τρώνε βραδινό έξω. Κάθε βράδυ η κυρία Αναστασία και ο Χουάν πίνουν ένα ποτήρι κρασί. Στην κυρία αρέσει η ρετσίνα, αλλά ο Χουάν νομίζει ότι το ισπανικό κρασί είναι πιο καλό. Την Πέμπτη το μαγαζί δεν είναι ανοιχτό το πρωί. Η κυρία Αναστασία πάει στη λαϊκή. Συνήθως ψωνίζει φρούτα και λαχανικά. Όλοι ξέρουν την κυρία Αναστασία γιατί πάντα μιλάει πολύ. Την Τρίτη και την Παρασκευή η κυρία Αναστασία κάνει γυμναστική. Συχνά την Παρασκευή αυτή και ο Χουάν πάνε στο θέατρο. Την Τετάρτη πάει στο νοσοκομείο, γιατί ο αδελφός της είναι άρρωστος. Μετά παίρνει το λεωφορείο για το κέντρο, όπου ο Χουάν περιμένει την Αναστασία και πάνε στο σινεμά.
Ο Πέτρος έχει άλλο πρόγραμμα. Σπάνιε ξυπνάει πριν τις έντεκα και ποτέ δεν πίνει καφέ. Την Δευτέρα, την Τετάρτη και την Πέμπτη έχει μάθημα από τη μία και τέταρτο μέχρι τις έξι. Φεύγει από το σπίτι στη μία παρά είκοσι και φτάνει στο Πανεπιστήμιο στη μία. Είναι πολύ κοντά. Σχεδόν κάθε μέρα παίζει μπάσκετ και βγαίνει έξω την Παρασκευή και το Σάββατο. Την Κυριακή το βράδυ η κυρία Αναστασία, ο Χουάν και ο Πέτρος πηγαίνουν σε μια ταβέρνα.

Автор: Първолета Андреева (А1)


Чудесно е, че Първолета е използвала огромна час от изучената от нас лексика, и то най-вече такава, с която учениците са се запознали при допълнителни игри и упражнения извън учебното съдържание. Много ме зарадва това съчинение, защото ме радват хора, които не се задоволяват само с написаното в учебника.


Следват писмени работи, които не са по темата за познатото семейство, но също са много хубави и почти безгрешни.

 Съчинение 4

Автор: Христина Живкова (А1)



тема: Η καθημερινότητά μου



Няма да преведа съчиненията на български, защото знам, че всички ученици на „Аристеа” са в състояние сами да разберат съдържанието, а тази статия е за тях. Надявам се да ги вдъхнови да пишат повече.
Благодаря ви, че ме усмихвате, мили ученици!


 Накрая искам да споделя и една прекрасна картичка, която написа за мен Силвия Петрова, след като се върна от почивката си на о.Закинтос, където добре беше упражнила наученото в часовете. Гордея се с такива постижения! :)





За десерт съм оставила любимо съчинение, което написа мой ученик грък, който учи български език в Аристеа.
Поводът беше една разходка на Витоша и лек планински преход до Камен дел, който направихме заедно. Благодаря ти, Танос! :)


 


Искам да завърша с думите на един любим преподавател от СУ „Св. Климент Охридски” – Николай Гочев. Днес на стената си във фейсбук той беше споделил нещо, което ми се стори в абсолютен синхрон с идеята ми да споделя горенаписаното. Ето какво:

„Езикът е вложен в природата на човека и се учи по естествен начин – най-напред чрез повтаряне на чутото. Всеки може да научи един език правилно и да отличава правилното от погрешното говорене. Не е нужно да мисли „защо“ нещо е казано езиково погрешно – достатъчно е, че просто „чува“ грешката.
Така че езикът създава усещане за правилно и неправилно; и съгласие, че има разлика между тях. Това съгласие не е далеч от вярата, че „истина“ съществува. Поради това заниманието с езика – с разбирането и изразяването - може да бъде основа на образованието.
 Как да бъде образован човек на тази основа?
Първо, трябва да се види доколко той разбира, когато му се говори (когато чете).
Разбирането може да бъде проверено по три начина: чрез превод (преведи това на друг език), чрез разговор (въпроси за отделни неща от чутото) и чрез преразказ (кажи накратко и с по-различни думи какво чу). Точното възпроизвеждане (запомняне) още не е свидетелство за разбиране. Ако беше, това би значело, че и компютърът разбира написаното в него.
После човекът трябва да започне сам да говори (пише) по разни въпроси. Трябва да бъде научен (упражнен) да произвежда „речи“, в които нещо се твърди. Това зависи много от личната му надареност, защото такива речи всеки тъй или иначе понякога произнася.
Добре е да ги произнася по определен материал; да е критически (а не наивно) осведомен за неща, по-различни от тези, които се обсъждат всекидневно.
И също – пред по-опитен и по-знаещ събеседник, който да му казва, че тази или онази част или подробност от речта му може да се направи по-добре.
Образованието е завършено (съвършено) ако човекът е възприел, заедно с умението за разбиране и изразяване, и началата на добрия живот. „