Геврекът - една виртуална театрална постановка на гръцки език

Какво ще правите тази вечер, приятели?
Искате ли да отидем на гръцки театър?

Ще проследим една иновативна постановка, наречена "Геврекът" (Το κουλούρι)
Става въпрос за виртуален театър -интересна инициатива на онлайн изданието Athens Voice.
Сигурна съм, че ще ви помогне да научите нови думички и изрази, или ще затвърдите стари знания.


    "Приближи се колебливо. Държеше една папка. Предположих, че е автобиография.

    „Говорихме по телефона. За театър.. Донесох ти текстовете си.”

    Отварям папката и чета „Малки театрални постановки от градски тип”. Тоест?

    „Това са театрални мигове в Атина. Миговете на хора, които се возят в метрото, чакат автобуса, седят си на пейки или просто бързат, за да стигнат на работа”.

    Прочетох историите една по една.. сякаш ги чувах: шумът на метрото, диалозите в парка, разговорите на автобусната спирка.

    „Какво ще кажеш да направим една театрална продукция, като тези за радиото, но в инернет?”

    И така, без много да се замислим, поставихме на виртуалната сцена „Градски истории в едно действие” на Athens Voice – първия публичен театрален дебют на Дора Цойя.

Δώρα Τσόγια е родена и израснала в Солун. Учи там, след което следва психология в Англия. Сега живее в Атина и работи като клиничен психолог. От 2007 посещава часовете по театрално писане на Андреас Флуракис. Някои от нейните творби: „Моретата” (2007), „Площад Свобода” (2011, 3-та награда от Юнеско), „Нормални родители” (2012), „Колкото е необходимо” (2013).

 
ГЕВРЕКЪТ



Постановка: Геврекът
Участват актьорите: Йоргос Гластрас и Христина Христофи
Сценична обработка: Андреас Флуракис
Снимки: Елени Папайоану

 

Действието се развива на автобусна спирка. Мъжът и жената чакат. Жената изпуска чантата си, и съдържанието й се пръсва по земята...

Той: Да ви помогна...

Мъжът намира един геврек сред нещата, които са паднали, и отхапва от него.

Тя: Това беше геврекът ми!
Той: Да
Тя: Изядохте геврека ми.
Той: Знам. Бях гладен.
Тя: И дори няма да се извините?
Той: Защо да се извиня? Бях гладен.
Тя: Да, но геврекът беше мой.
Той: Вие, обаче, не бяхте гладна.
Тя: Откъде знаете?
Той: Ако бяхте гладна, щяхте да сте го изяла.
Тя: Пазех го за по-късно, в случай, че огладнея.
Той: (Смее се) Добре казано! «В случай, че огладнея».
Тя: Кое му е смешното?
Той: Мислите ли, че е честно?
Тя: Кое?
Той: Аз да съм гладен сега и да нямам геврек, а вие да си го пазите, в случай, че огладнеете по-късно.
Тя: Аз, обаче, бях предвидлива.
Той: Докато аз не бях.
Тя: Искам да усещам сигурност. Да знам, че, ако огладнея, имам геврек у себе си.
Той: А пък на мен, да речем, ми е все тая.
Тя: Вероятно.
Той: Ами, ако не ми е все тая, но аз нямам геврек?
Тя: Какво да ви кажа? Такъв е животът.
Той: Α, ясно. Лесно го приемате.
Тя: А какво друго да направя?
Той: Нима сте от хората, които пълнят шкафовете си с храна, в случай, че някой ден има недостиг? Ориз, зехтин, брашно?
Тя: Вероятно.
Той: Шоколади, бадеми, и сушени смокини?
Тя: И такива.
Той: А хората, които са гладни сега?
Тя: И какво да направя?
Той: Бихте могли да ми дадете геврека си.
Тя: Не ми го поискахте. Просто си го взехте.
Той: Ако го бях поискал, щяхте ли да ми го дадете?
Тя: Вероятно.
Той: Когато някой ви иска пари на улицата, давате ли му? 
Тя: Не е същото.
Той: Абсолютно същото е.
Тя: И колко дребни да дам? Постоянно ми искат.
Той: Колко неща имате в шкафа си за „по-късно”?
Тя: И какво искате? Да дойдете да ги вземете?
Той: Бихте ли ми ги дали?
Тя: Ако ги поискате.. вероятно.
Той: Искам ги.
Тя: А, ако не ви ги дам, нима бихте ги откраднали?
Той: Не съм стигнал все още до там.
Тя: Следователно, не сте чак толкова гладен.
Той: Въпросът е дали вие бихте ми ги дали.
Тя: Защо да ви ги дам?

Той: Защото съм гладен.. Сега! Не по-късно.

(Пауза)

Тя: "Караискаки" 13, Халандри. Първи етаж. Кухнята е вдясно. Вземи каквото намериш в шкафа, но до пет да си си тръгнал!

Подава му ключовете си.

Тя: Остави ключовете под килимчето!

превод: Петя Загорчева