Четенето и слушането на гръцка поезия - с превод на български - се оказа изключително вълнуващо и вдъхновяващо изживяване, както за нас като организатори, така и за всички гости, които се включиха.
Ето защо решихме днес да споделим с вас още няколко любими гръцки поеми. Всички са преведени на български и с линк, чрез който ще можете да чуете как звучат в оригинал.
Този път поводът е Св.Валентин, а поемите са посветени на любовта.
Надяваме се да ви харесат!
| ΜΕΤΑΦΡΑΖΟΝΤΑΣ ΣΕ ΕΡΩΤΑ ΤΗΣ ΖΩΗΣ ΤΟ ΤΕΛΟΣ Κατερίνα Αγγελάκη – Ρουκ Επειδή με τη δική μου γλώσσα δεν μπορώ να σ’ αγγίξω μεταγλωττίζω το πάθος μου. Δεν μπορώ να σε μεταλάβω και σε μετουσιώνω, δεν μπορώ να σε ξεντύσω έτσι σε ντύνω μ’ αλλόφωνη φαντασία. Στα φτερά σου από κάτω δεν μπορώ να κουρνιάσω γι’ αυτό γύρω σου πετάω και του λεξικού σου γυρνάω τις σελίδες. Πώς απογυμνώνεσαι θέλω να μάθω πώς ξανοίγεσαι γι’ αυτό μες στις γραμμές σου ψάχνω συνήθειες τα φρούτα π’ αγαπάς μυρουδιές που προτιμάς κορίτσια που ξεφυλλίζεις. Τα σημάδια σου ποτέ μου δεν θα δω γυμνά εργάζομαι λοιπόν σκληρά πάνω στα επίθετα σου για να τ’ απαγγείλω σ’ αλλόθρησκη λαλιά. Πάλιωσε όμως η δική μου ιστορία κανένα ράφι δεν στολίζει ο τόμος μου και τώρα εσένα φαντάζομαι με δέρμα σπάνιο ολόδετο σε ξένη βιβλιοθήκη. Επειδή δεν έπρεπε ποτέ ν’ αφεθώ στην ασυδοσία της νοσταλγίας και να γράψω αυτό το ποίημα τον γκρίζο ουρανό διαβάζω σε ηλιόλουστη μετάφραση. Чйте как звучи поемата тук |
ПРЕВЕЖДАЙКИ НА ЛЮБОВ КРАЯ НА ЖИВОТА Катерина Ангелаки-Рук Понеже със своя език не мога да те докосна, превеждам страстта си. Не мога да те причестя, затова те променям, не мога да те съблека, затова те обличам в чуждоезична фантазия. Под крилете ти не мога да се подслоня, затова летя около теб и обръщам страниците на речника ти. Как се разголваш искам да науча, как се откриваш, затова в редовете ти търся навици плодовете, които обичаш, аромати, които предпочиташ, момичета, които прелистваш. Белезите ти няма никога да видя оголени затова се трудя усилено върху прилагателните ти, за да ги рецитирам с глас на друговерец. Остаря обаче моята история, томът ми не украсява никой рафт а теб сега си те представям подвързан с рядка кожа в чужда библиотека. Защото не трябваше никога да се оставям на произвола на носталгията и да пиша това стихотворение, чета сивото небе в огрян от слънце превод. Превод: Айлин Топлева |
| Αὐτὸ τὸ ἀστέρι εἶναι γιὰ ὅλους μας Τάσος Λειβαδίτης V Θά ῾θελᾳ νὰ φωνάξω τ᾿ ὄνομά σου, ἀγάπη, μ᾿ ὅλη μου τὴν δύναμη. Νὰ τ᾿ ἀκούσουν οἱ χτίστες ἀπ᾿ τὶς σκαλωσιὲς καὶ νὰ φιλιοῦνται μὲ τὸν ἥλιο νὰ τὸ μάθουν στὰ καράβια οἱ θερμαστὲς καὶ ν᾿ ἀνασάνουν ὅλα τὰ τριαντάφυλλα νὰ τ᾿ ἀκούσει ἡ ἄνοιξη καὶ νά ῾ρχεται πιὸ γρήγορα νὰ τὸ μάθουν τὰ παιδιὰ γιὰ νὰ μὴν φοβοῦνται τὸ σκοτάδι, νὰ τὸ λένε τὰ καλάμια στὶς ἀκροποταμιές, τὰ τρυγόνια πάνω στοὺς φράχτες νὰ τ᾿ ἀκούσουν οἱ πρωτεύουσες τοῦ κόσμου καὶ νὰ τὸ ξαναποῦνε μ ὅλες τὶς καμπάνες τους νὰ τὸ κουβεντιάζουνε τὰ βράδια οἱ πλύστρες χαϊδεύοντας τὰ πρησμένα χέρια τους. Νὰ τὸ φωνάξω τόσο δυνατὰ ποὺ νὰ μὴν ξανακοιμηθεῖ κανένα ὄνειρο στὸν κόσμο καμιὰ ἐλπίδα πιὰ νὰ μὴν πεθάνει. Νὰ τ᾿ ἀκούσει ὁ χρόνος καὶ νὰ μὴν σ᾿ ἀγγίξει, ἀγάπη μου, ποτέ. IV Ναὶ ἀγαπημένη μου, ἐμεῖς γι᾿ αὐτὰ τὰ λίγα κι ἁπλὰ πράγματα πολεμᾶμε γιὰ νὰ μποροῦμε νά ῾χουμε μία πόρτα, ἕν᾿ ἄστρο, ἕνα σκαμνὶ ἕνα χαρούμενο δρόμο τὸ πρωὶ ἕνα ἤρεμο ὄνειρο τὸ βράδι. Γιὰ νά ῾χουμε ἕναν ἔρωτα ποὺ νὰ μὴ μᾶς τὸν λερώνουν ἕνα τραγούδι ποὺ νὰ μποροῦμε νὰ τραγουδᾶμε Ὅμως αὐτοὶ σπᾶνε τὶς πόρτες μας πατᾶνε πάνω στὸν ἔρωτά μας. Πρὶν ποῦμε τὸ τραγούδι μας μᾶς σκοτώνουν. Μᾶς φοβοῦνται καὶ μᾶς σκοτώνουν. Φοβοῦνται τὸν οὐρανὸ ποὺ κοιτάζουμε φοβοῦνται τὸ πεζούλι ποὺ ἀκουμπᾶμε φοβοῦνται τὸ ἀδράχτι τῆς μητέρας μας καὶ τὸ ἀλφαβητάρι τοῦ παιδιοῦ μας φοβοῦνται τὰ χέρια σου ποὺ ξέρουν νὰ ἀγγαλιάζουν τόσο τρυφερὰ καὶ νὰ μοχτοῦν τόσο ἀντρίκια φοβοῦνται τὰ λόγια ποὺ λέμε οἱ δυό μας μὲ φωνὴ χαμηλωμένη φοβοῦνται τὰ λόγια ποὺ θὰ λέμε αὔριο ὅλοι μαζὶ μᾶς φοβοῦνται, ἀγάπη μου, καὶ ὅταν μᾶς σκοτώνουν νεκροὺς μᾶς φοβοῦνται πιὸ πολύ. Поемата на гръцки език можете да чуете тук |
Тази звезда е за всички ни Тасос Ливадитис V Искам да извикам името ти, любима моя, с всички сили Да го чуят строителите от скелетата и да се целуват със слънцето да го научат огнярите на корабите и да вдишат всички трендафили да го чуе пролетта и да идва по-бързо да го научат децата и да не се страхуват от тъмното, да го казват тръстиките по поречията, гургулиците по оградите да го чуят столиците на света и да го повторят с всичките си камбани да го обсъждат вечер миячките, милвайки подутите си ръце. Да го извикам толкова силно, че да не заспи никоя мечта на света отново, никоя надежда да не умира вече. Да го чуе времето и да не те докосне, любима моя, никога. IV Да, любима моя, ние за тези малки и прости неща се борим, да можем да имаме една врата, една звезда, един стол един радостен път сутрин един спокоен сън нощем. Да имаме една любов, която да не ни я мърсят една песен, която да можем да пеем. Но те разбиват вратите ни стъпкват любовта ни, преди да запеем песента си ни убиват. Страхуват се от нас и ни убиват. Страхуват се от небето, което гледаме, страхуват се от пейката, на която се облягаме, страхуват се от вретеното на майка ни и буквара на детето ни страхуват се от ръцете ти, които знаят да прегръщат толкова нежно и да работят толкова мъжки страхуват се от думите, които си казваме двамата с притихнал глас страхуват се от думите, които ще казваме утре всички заедно страхуват се от нас, любима моя, и когато ни убиват мъртви, повече се страхуват от нас. Превод: Айлин Топлева |
| “ΜΟΝΟΓΡΑΜΜΑ” του Οδυσσέα Ελύτη (Απόσπασμα) Έτσι μιλώ για σένα και για μένα Επειδή σ’ αγαπώ και στην αγάπη ξέρω Να μπαίνω σαν Πανσέληνος Από παντού, για το μικρό το πόδι σου μες στ’ αχανή σεντόνια Να μαδάω γιασεμιά – κι έχω τη δύναμη Αποκοιμισμένη, να φυσώ να σε πηγαίνω Μεσ’ από φεγγερά περάσματα και κρυφές της θάλασσας στοές Υπνωτισμένα δέντρα με αράχνες που ασημίζουνε Ακουστά σ’ έχουν τα κύματα Πώς χαιδεύεις, πώς φιλάς Πώς λες ψιθυριστά το “τι” και το “ε” Τριγύρω στο λαιμό στον όρμο Πάντα εμείς το φως κι η σκιά Πάντα εσύ τ’ αστεράκι και πάντα εγώ το σκοτεινό πλεούμενο Πάντα εσύ το λιμάνι κι εγώ το φανάρι το δεξιά Το βρεγμένο μουράγιο και η λάμψη επάνω στα κουπιά Ψηλά στο σπίτι με τις κληματίδες Τα δετά τριαντάφυλλα, το νερό που κρυώνει Πάντα εσύ το πέτρινο άγαλμα και πάντα εγώ η σκιά που μεγαλώνει Το γερτό παντζούρι εσύ, ο αέρας που το ανοίγει εγώ Επειδή σ’ αγαπώ και σ’ αγαπώ Πάντα εσύ το νόμισμα κι εγώ η λατρεία που το εξαργυρώνει: Tόσο η νύχτα, τόσο η βοή στον άνεμο Τόσο η στάλα στον αέρα, τόσο η σιγαλιά Τριγύρω η θάλασσα η δεσποτική Καμάρα τ’ ουρανού με τ’ άστρα Τόσο η ελάχιστή σου αναπνοή Που πια δεν έχω τίποτε άλλο Μεσ’ στους τέσσερεις τοίχους , το ταβάνι, το πάτωμα Να φωνάζω από σένα και να με χτυπά η φωνή μου Να μυρίζω από σένα και ν’ αγριεύουν οι άνθρωποι Επειδή το αδοκίμαστο και το απ’ αλλού φερμένο Δεν τ’ αντέχουν οι άνθρωποι κι είναι νωρίς, μ’ ακούς Είναι νωρίς ακόμη μεσ’ στον κόσμο αυτόν αγάπη μου Να μιλώ για σένα και για μένα. Поемата на гръцки език чуйте тук. |
"МОНОГРАМ" ОДИСЕАС ЕЛИТИС (откъс) Така говоря за тебе, и за мене. Защото те обичам знам във любовта да влизам като пълнолуние - отвсякъде, заради малкия ти крак скрит под грамадния чаршаф, знам да откъсвам листчетата на жасмина и имам силата, като заспиш, с дъха си да те отведа през лунни коридори и тайни морски сводове, покрай хипнотизирани дървета с паяжини които сребърно блещукат. За теб вълните знаят вече много: как галиш, как целуваш, как шепнеш „и какво“ и „а защо“. Около гърлото на пристана сме ние, сенките и светлината. Все ти звездичката, аз ладията мрачна, все ти - пристанището, аз – фара вдясно, влажният вълнолом – и блясъка върху веслата. Високо в къщата с асмите - завързаните рози и водата леденееща; и ти си каменната статуя, аз - сянката която все се удължава. ти си притворената щора, аз – вятър който я отваря, защото те обичам и обичам. Все ти – монетата, аз обожанието, което с нея плаща: толкова за нощта и толкова за воплите на вятъра, и толкова за капката на въздуха, толкова за мълчанието, и за морето тиранично покрай нас, за свода на небето със звездите, и толкова за лекия ти дъх. И вече нямам нищо друго. Между четирите стени, тавана, пода, викам по тебе, ала гласа ми в мен се удря, на теб ухая, хората беснеят. Защото неопитаното и от другаде донесено хората не понасят, и е рано, чуваш ли ме, рано е още в този свят, любима, за тебе и за мене да говоря. Превод – Стефан Гечев |
| Επέστρεφε Κ.Π.Καβάφης Επέστρεφε συχνά και παίρνε με, αγαπημένη αίσθησις επέστρεφε και παίρνε με— όταν ξυπνά του σώματος η μνήμη, κ' επιθυμία παληά ξαναπερνά στο αίμα• όταν τα χείλη και το δέρμα ενθυμούνται, κ' αισθάνονται τα χέρια σαν ν' αγγίζουν πάλι. Επέστρεφε συχνά και παίρνε με την νύχτα, όταν τα χείλη και το δέρμα ενθυμούνται... Можете да слушате поемата, рецитирана от Έλλη Λαμπέτη тук Πоемата с музиката на Θάνος Μικρούτσικος и в изпълнение на Δήμητρα Γαλάνη чуйте тук. |
ВРЪЩАЙ СЕ К.П.Кавафис Връщай се често и ме вземай, любимо чувство, връщай се и вземай ме – когато се събужда споменът на тялото и някогашното желание пронизва пак кръвта; когато устните и кожата си спомнят и усещат ръцете, сякаш ги докосват пак. Връщай се често и ме вземай през нощта, когато устните и кожата си спомнят… Превод: Хараламби Паницидис |
Ὁ Πληθυντικός Ἀριθμός Κική Δημουλά Ὁ ἔρωτας, ὄνομα οὐσιαστικόν, πολύ οὐσιαστικόν, ἑνικοῦ ἀριθμοῦ, γένους οὔτε θηλυκοῦ οὔτε ἀρσενικοῦ, γένους ἀνυπεράσπιστου. Πληθυντικός ἀριθμός οἱ ἀνυπεράσπιστοι ἔρωτες. Ὁ φόβος, ὄνομα οὐσιαστικόν, στήν ἀρχή ἑνικός ἀριθμός καί μετά πληθυντικός: οἱ φόβοι. Οἱ φόβοι γιά ὅλα ἀπό δῶ καί πέρα. Ἡ μνήμη, κύριο ὄνομα τῶν θλίψεων, ἑνικοῦ ἀριθμοῦ, μόνον ἑνικοῦ ἀριθμοῦ καί ἄκλιτη. Ἡ μνήμη, ἡ μνήμη, ἡ μνήμη. Ἡ νύχτα, ὄνομα οὐσιαστικόν, γένους θηλυκοῦ, ἑνικός ἀριθμός. Πληθυντικός ἀριθμός οἱ νύχτες. Οἱ νύχτες ἀπό δῶ καί πέρα. (Τό λίγο τοῦ κόσμου, 1971) Чуйте как авторката чете поемата тук |
МНОЖЕСТВЕНОТО ЧИСЛО Кики Димула Любовта, съществително име, много съществено, единствено число, род нито женски, нито мъжки, род беззащитен. Множествено число: беззащитните любови Страхът, съществително име, отначало в единствено число, а после в множествено: страховете. Страховете за всичко оттук нататък. Паметта, собствено име на тъгите, единствено число, само единствено число и несклоняема. Паметта, паметта, паметта. Нощта, съществително име, женски род, единствено число. Множествено число: нощите. Нощите оттук нататък. Превод: Мария Христова |
| Η θάλασσα Ντίνος Χριστιανόπουλος Η θάλασσα είναι σαν τον έρωτα: μπαίνεις και δεν ξέρεις αν θα βγεις. Πόσοι δεν έφαγαν τα νιάτα τους – μοιραίες βουτιές, θανατερές καταδύσεις, γράμπες, πηγάδια, βράχια αθέατα, ρουφήχτρες, καρχαρίες, μέδουσες. Αλίμονο αν κόψουμε τα μπάνια Μόνο και μόνο γιατί πνίγηκαν πεντέξι. Αλίμονο αν προδώσουμε τη θάλασσα Γιατί έχει τρόπους να μας καταπίνει. Η θάλασσα είναι σαν τον έρωτα: χίλιοι τη χαίρονται – ένας την πληρώνει. Чуйте поемата тук в изпълнение на Μαρίνος Τζιάρος |
МОРЕТО Динос Христианопулос Морето е като любовта: влизаш и не знаеш дали ще излезеш. Колко ли не изгубиха младините си - фатални гмуркания, смъртоносни потапяния, спазми, кладенци, скрити скали, водовъртежи, акули, медузи. Горко ни ако спрем баните само и само защото се удавили петима шестима. Горко ни ако предадем морето защото има начини да ни погълне. Морето е като любовта: хиляди му се радват - един го плаща. Превод: Айлин Топлева |
| ΥΠΕΝΘΥΜΙΣΕΙΣ ΤΟΥ ΕΡΩΤΑ Κατερίνα Αγγελάκη – Ρουκ Αν σ’ έχει ξεχάσει ο έρωτας εσύ θα τον ξαναθυμηθείς μόλις η ματιά σου αγγίξει τη φύση τις πλαγιές, τα κύματα τα φυλλοβόλα δέντρα που δεν αμφισβητούν ποτέ τις εποχές τα ζώα που βγαίνοντας απ’ την κοιλιά της μάνας τους ξέρουν κιόλας πώς να ζήσουν πώς ν’ αντισταθούν στους εχθρούς που τους έχει ορίσει η φύση. Πρόσεξε μόνο μην η ζωντανεμένη ανάμνηση πέσει πάνω στο σωρό απ’ τις προδομένες προσδοκίες σου τ’ αναπάντητα όνειρά σου. |
НАПОМНЯНИЯ НА ЛЮБОВТА Катерина Ангелаки-Рук Ако любовта те е забравила ти ще си я спомниш щом погледът ти докосне природата склоновете, вълните дърветата с падащи листа които не оспорват никога сезоните животните, които излизайки от корема на майка си вече знаят как да живеят как да се опълчат на враговете които съдбата им е орисала. Внимавай само съживеният спомен да не падне върху купчината от предадените ти надежди несбъднатите ти мечти. превод: Айлин Топлева |
ΕΡΩΤΑΣ Ντίνος Χριστιανόπουλος Νὰ σοῦ γλείψω τὰ χέρια, νὰ σοῦ γλείψω τὰ πόδια – ἡ ἀγάπη κερδίζεται μὲ τὴν ὑποταγή. Δὲν ξέρω πῶς ἀντιλαμβάνεσαι ἐσὺ τὸν ἔρωτα. Δὲν εἶναι μόνο μούσκεμα χειλιῶν, φυτέματα ἀγκαλιασμάτων στὶς μασχάλες, συσκότιση παραπόνου, παρηγοριὰ σπασμῶν. Εἶναι προπάντων ἐπαλήθευση τῆς μοναξιᾶς μας, ὅταν ἐπιχειροῦμε νὰ κουρνιάσουμε σὲ δυσκολοκατάχτητο κορμί. (Από τη συλλογή "Ανυπεράσπιστος καημός") Поемата можете да чуете тук. |
ЛЮБОВ Динос Христианопулос Да оближа ръцете ти, да оближа краката ти – любовта се печели с подчинение. Не зная как разбираш ти любовта. Тя не е само мокрене на устни, засаждане на прегръдки в подмишниците, замъгляване на мъката, утешение на спазмите. Преди всичко е удостоверяване на самотата ни, когато опитваме да се подслоним в труднопревземаемо тяло. Превод: Айлин Топлева |