Скъпи приятели, повечето от вас знаят, че тази година Център за гръцки език и култура АРИСТЕА навърши седем години.
Първите седем са изключително важни, затова багодарим от сърце на всички вас, които ги споделихте с нас!
Благодарим за вдъхновението и всички прекрасни моменти, в които взаимно сме се учили и ще продължаваме да го правим.
С тази нова рубрика на сайта ни искам да продължа традицията да споделям с вас интересна информация, свързана с гръцкия език и култура.
Всяка седмица ще качвам нова статия, в която ще намерите 7 интересни думи, израза, снимки, факта, истории и пр.
Международният ден на гръцкия език отбелязваме днес (9 февруари) и това е прекрасен повод да поговорим за гръцките думи в българския език.
Една от причините да обичам толкова много работата си е, че ми помага всеки ден да откривам и преоткривам богатството и красотата както на гръцкя, така и на моя роден език. Няма нищо по-важно от това да споделиш наученото с останалите, защото именно тогава се чувстваш истински щастлив.
Оказва се, че всеки от нас на практика "говори гръцки", тъй като ежедневно използваме в езика си много гръцки думи.
Противно на твърдението, че гръцката лексика е изключително трудна, ние българите познаваме една голяма част от нея, защото е навлязла в латинския и посредством други западни езици е достигнала до нас, друга част ни е позната от общите турцизми, които споделяме със съседите. Има и една част, която трябва да се научи в уроците по гръцки език или удома, но това е лесно, когато имаш добър учител, който да ти помага да правиш добри асоциации между корените на думите и да ти разказва за етимологията им.
Кратка история на гръцките думи в българския език
В резултат на многовековното общуване между двата ни народа в българския език са навлезли много гръцки думи, които използваме ежедневно.
Още през старобългарската епоха са били известни названията на редица науки: философия (φιλοσοφία), граматика (γραμματική), аритметика (αριθμητική), астрономия (αστρονομία), музика (μουσική), риторика (ρητορική) и мн.др.
Към най-старите заемки от гръцки език се отнася църковната и манастирска терминология, заета официално след покръстването на българите (през втората половина на 9ти век). Думи като ангел, архиерей, апостол, демон, ерес, евангелие, икона, игумен, калугер, килия, манастир, монах, митрополия, параклис, псалт, патриарх и др. са от гръцки произход.
По-късно (между 12 и 14век) в българския език са навлезли много народни разговорни гръцки думи, които до днес имат широка употреба: ехо, креват, кокал, керемида, кораб, колиба, килер, мрамор, магнит, молив, мерудия, пирон, палат, стомна, скара, синор, стомах, сандал, тиган, тетрадка, трапеза, трендафил, хартия, хоро, хора и мн.други.
От гръцки произход са някои прилагателни имена като евтин, палав, тромав, както и глаголи като харесвам, втасвам, мязам, прокопсам и др., заповедната форма „ела! / елате”, звателната частица „море” и др.
Броят на гръцките народни заемки в диалектите (особено в южна България) е много по-голям в сравнение с книжовния ни език. Тези от вас, които имат баби с гръцки произход или роднини от южните части на страната -около гръцката граница - сигурно са чували думите аргатин (работник - εργάτης), проскефал (възглавница - προσκεφάλι), паплома (завивка за спане - πάπλωμα), лахна (зеле - λάχανα), прогима (закуска - πρόγευμα), еня (грижа - έννοια) и пр.
Гръцкото лексикално влияние продължава и по време на робството и особено през Възраждането, когато се развива училищното дело.
В новата учебникарска литература са усвоени пряко или чрез посредничеството на руския или друг западен език много гръцки думи като: атом, анатомия, аналогия, диафрагма, драма, епиграма, естетика, захар, идилия, ирония, комедия, трагедия, катедра, климат, критика, лирика, метал, симфония, стих, схема, скандал, хегемония, хор и др.
Интересно е, че гръцкият език влияе на българския не само на лексикално ниво, но и на морфологично. Известно е, че още в старобългарския език под гръцко влияние се развива моделът за образуване на сложни имена от два корена (благообразен, великомъдър, добродушен и пр.)
Сигурно някои от вас знаят, че българското „благодаря” е калка (т.е. буквално преведена дума) от гръцкото ευχαριστώ (ευ – благо, добро, хубаво, лесно, приятно + χαρίζω (бг.харизвам) – дарявам, правя подарък).
Нещо интересно, което наскоро открих за себе си е, че „Сполай ти!” също идва от гръцки - „εἰς πολλὰ ἔτη” (букв. „да живееш много години”/ да си жив и здрав).
С гръцки произход са и много собствени имена, като Атанас, Андрей, Ангел(ина), Алекси, Васил, Георги, Петър, Евгения, Евдокия, Ирина, Кирил, Никола, София, Стефан, Тодор, Теофил и др.
Мисля да спра дотук с историческия обзор на навлизането на гръцки думи в родния ни език, защото темата е безкрайна и ще споделя седем любими думи, които употребяваме в съвременния български ежедневно.
Нашият приятел и любим лектор др.фн. Димитър Илиев при посещенията си в Аристеа разказа подробно за етимолията на някои от тях, затова прилагам линкове към youtube канала на Аристеа, където можете да научите повече подробности.
Седем любими гръцки думи, които използваме всеки ден
1. ангел (άγγελος) =„вестител” от стрг. гл. αγγέλλω – съобщавам, известявам.
Интересно е, че в гръцкия език се използват днес доста производни думи от този корен напр. παραγγελία (поръчка), επάγγελμα (професия / призвание) и пр. Клипче тук.
2. театър (θέατρο) – във възрожденския български преведено като „позорище” = място за гледане <αρχ. θέατρον < гледка, изглед (θέα). Интересно е, че от същия корен е думата „теория” (θεωρία) – виждане, мнение, схващане, един вид „идея” (което, разбира се, също е гръцка дума и значи „да видя”) Клипче тук.
3. математика (μαθηματικά от гл. μανθάνω -> μαθαίνω -> μάθημα –урок, наученото, резултатът от процеса на учене. "Παθήματα μαθήματα" казвали древните гърци . С други думи: това, от което си патим, ни учи, ни е за урок т.е. "Човек се учи от грешките си".
τα μαθηματικά (мн.ч-ло на гръцки) – съвкупност от трите учебни дисциплини, изключително важни в Древна Гърция - аритметика, геометрия, астрономия. Платон по-късно добавя и хармония (αρμονία - муз.хармония) – тези 4 науки стават известни като „μαθηματικά”. Клипче тук.
4. музика (μουσική)- думата идва от стгр. Μούσα "муза"
Η μουσική τέχνη / музикалното изкуство заемало изключително важно място в древна Гърция. То съпровожда почти всички поетични и словесни форми (като започнем от епоса, поезията, драмата и т.н.) Ето защо човек, който познава музикалното изкуство (μουσική τέχνη) се определя като μουσικός (музикален) = образован човек (на новогръцки думата означава "музикант"). Обратно - този, който е "простак" се определя като άμουσος. Клипче тук.
5. симфония (συμφωνία) - думата носи значение хармонично съчетаване, единство и съгласие (идва от представката συν- (съ-) + φωνή (глас)- оттам и фонетика, фонема и пр. на бълагрски). В съвременния език се използва също за музикалното проивердение симфония, както и за договор (съгласие). Използва се ежедневно и глаголът συμφωνώ – съгласявам се
6. хора – от гр. дума χώρα - площ, която е населена с хора, страна (държава),както и "главен град/селище" (столица на остров). Тук българският език използва един вид метонимия, както в примера "Цяло село излезе на мегдана" и думата χώρα става нарицателно за жителите му – човеци, люде = „хора”.
Тук виждаме пример за дума, която има едно значение на гръцки (страна, населено място), но друго на български (народ). Подобни примери има много и ще е хубаво да направя отделна статия за тях, но сега да споменем, че една от думите за "народ" на новогръцки е "κόσμος" (народ, свят) и пак има разлика със значението на думата "космос" в българския.
В гръцкия думата "κόσμος" е свързана с красотата, хармонията и подредбата на нещата във Вселената. Повече ще научите от видеото тук.
7. идиот (ιδιώτης) - частно лице / идиот. Думата "идиот" произлиза от старогръцкото ἰδιώτης, което е призводно от ἴδιος ("свой, собствен; частен").
Първичното значение е "частно лице" - човек, който не се интересува от въпросите, вълнуващи жителите на полиса - като опозиция на този, който се занимава с обществените дела.
Думата развива вторично значение "обикновен човек, плебей", а оттам и "необразован, прост, глупав човек.
Тук искам да споделя и линк към една любима страница във фейсбук, в която ще намерите много интересна инфомация за етимологията на думите: Етимологичен просветител.
Иска ми се да добавя още една дума, за да завърша позитивно :)
8. библиотека (βιβλιοθήκη) <- βιβλίο + θήκη
Както казвам на учениците си - лесно е да познаете значението на сложни думи с втора съствана част θήκη. Думата "θήκη" означава на новогръцки "калъф", а наставката показва място, където държа, прибирам, складирам различни неща. Оттук имаме δισκοθήκη (дискотека), πινακοθήκη (галерия), μολυβοθήκη (моливник), αποθήκη (килер,склад, оттам и думата "aптека") и др.
Надявам се статията да ви е била интересна и полезна.
Хубава седмица (Καλή εβδομάδα) и не забравяйте да обогатявате речника си :)
автор: Петя Загорчева
източници:
"Българска лексикология" авт.Тодор Бояджиев
https://www.facebook.com/etymotitel/