Щастието наречено Гърция: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…
Мариета Петрова (Мари) - един прекрасен човек с красива душа, един от най-хубавите подаръци, които ми е поднасяла съдбата откакто създадох Център за гръцки език и култура АРИСТЕА! Благодарение на дейността на центъра се запознах, и продължавам да се запознавам, с толкова много позитивни и мили хора, които споделят любовта ми към Гърция - един от най-любимите ми ученички е Мари. Преди половин година тя се премести да живее на о. Керкира (Корфу) и вече споделя с нас впечатления и вдъхновения в рубриката „Съседите”.
Оставям ви в компанията на прекрасната Мари и виртуалното ни интервю:
- Защо точно Гърция? Кое те свързва с нея?
Гърция е дом, в който искаш винаги да се прибереш, тук живееш Живия живот, празнуваш всеки ден живота.. Обичаш и се чувстваш обичан, защото в малките неща е щастието, а щастието витае навсякъде в тази страна.
Преди двадесет години посетих Гърция за първи път и първото нещо, което почуствах беше, че някой ден искам да живея тук! И ето, че сега седя на масата, взела химикала и разказвам моята история, щастлива и все още невярваща къде съм... а именно - на остров Керкира, за което благодаря всеки ден. Много хора и досега ме питат: "Как взе това решение?" - Ами лесно.
Всичко тръгна от една мисъл на Дейвид Бауи: “Когато остаряваш, въпросите се свеждат до само два: "Колко време ми остава и какво да правя с него.”
И така една вълшебна вечер с Владо сведохме отговорите си само до два: .."не ни остава кой знае колко" и "искаме да живеем в Гърция - на остров".
Любовта е това което ме свързва с тази страна.Тя е пропита с любов, история и мъдрост. Усещането за дом.
- Какво те очарова и какво те разочарова в Гърция?
Очарованието на Гърция е огромно, откъде да започна да разказвам? Не знам.. Морето,небето, земята, заливите, бреговете, маслиновите дървета, светлината - по-ярка и различна, цветовете, на където и да погледна настръхвам! Толкова много красота и както обичам да се шегувам: Бог е дал всичко от себе си тук!
Хората са хора, невероятното им отношение към живота, към традициите, религията и семейството ,толерантността им към чуждата култура.
Храната,виното и малките ципурадийки (*τσιπουράδικο = малко уютно заведение за мезедаки и ципуро = ракия).
Чуството да се чустваш свободен!
Разочарованието го пропускам - то не съществува тук, освен туристите през лятото и бюрокрацията (все още нямам интернет!).
- Какво е Гърция за сетивата ти? Кой вкус, аромат, усещане.. или гледка свързваш с нея?
Най-голямата ми любов е остров Левкада - място, на което времето е спряло.. гледките са божествени и усещаш силата на земята.
Тук веднага бих цитирала Никос Казандзакис: “Това е истинското щастие - да нямаш никакви амбиции и да работиш като вол, сякаш си изпълнен с всички амбиции, да живееш далеч от хората и да ги обичаш, без да имаш нужда от тях. Да е Коледа, да си хапнеш, да си пийнеш добре и след това да се изплъзнеш сам от всички клопки, а над теб да са звездите, отляво - земята, отдясно - морето, и да осъзнаеш изведнъж, че в сърцето ти животът е извършил и последния си подвиг и се е превърнал в приказка.”
- Кое е най-ценното качество на гърците според теб?
За последните пет месеца в Гърция живота ме срещна с хора, които са с различен статут, различна квалификация, различна ориентация, различна възраст. Всички те са ЕДНО, имат единност и гражданска позиция. Единен народ, нещо пред което изпитвам дълбоко уважение. Вчера си говорехме с Владимир и му казах: - Не дай си Боже нещо се случи тук и трябва да браним тази страна, взимам пушката и ще се боря, за този народ и тази страна!
- Какво ни различава и какво ни сближава?
Има едни десет процента от хората в България, които се доближават като мисъл и отношение, топлота, семейство, традиции и приоритети, но за съжаление именно тези десет процента са гражданите на България, останалите, колкото и грубо да звучи, не стават! или казано жаргонно “тотал щета”. Дори не бих казала, че е грубо, това е истината. Българинът е много обидчив, но е хубаво да го разбере. Българите не могат да говорят на български език, всеки ден може да гледате новините, по която и да е телевизия и репортажи с хора, които са интервюирани, и ще чуете интересен български, и ще гледате комедиен сериал,но истината е, че е тъжно. Българите са забравили човечността си, издигнали са в култ личните си амбиции и пошлостта. Място за сравнение няма. Има само една малка надежда в тези десет процента, така че имаме много тънка допирна нишка на човечност и огромна разлика. Казано по детски: от земята до небето и по-нататък.
- Бързо ли научи езика? Как го научи?
Когато взехме решение да живеем на остров в Гърция, на следващата сутрин влязох в интернет и потърсих школа за изучаване на гръцки език. Така попаднах на най-добрия за мен център за изучаване на гръцки език и култура - “Аристеа” - с главен виновник за съществуването му Петя Загорчева. Петя е уникален учител с призванието за такъв, носи го в сърцето си. Именно там за мен беше моя малък оазис, моята малка Гърция, място на което се потапяш в културата и езика на тази страна. Благодаря ти Петя!
Получих добра основа,а сега продължавам сама, надявам се да се справя.
(Момичета, липсвате ми!! )
- Сподели някое "трикче за бързо учене"
Имам смешни трикчета да помня думи, правя си асоциации с български думи: например за числото “единайсет" 11 , на гръцки “έντεκα", на български се сещам за НДК; за думата "капки" на гръцки “σταγόνες", на български се сещам за “естрагон"; за думата “нос” на гръцки “μύτη”, на български се сещам за “мит”.. "митичен нос" :))
- Разкажи някоя любопитна незабравима случка.
Много са и ще разкажа някои от тях.
С Владето се загубихме, опознавайки остров Керкира. Спряхме насред пътя, за да погледнем картата, и точно след секунда до нас спря един човек с пикап и ни попита: -Деца, всичко наред ли е? - Загубихме се, искаме да стигнем до Рода. - О,няма проблем, карайте след мен. -Вие в тази посока ли сте? - Не,но за мен не е проблем. Удивително!
Вървя си из град Керкира и си хапвам вкусна царевица. Хапнах я и трябва да си изхвърля боклука, но не виждам кошче. Всичко това го наблюдава един човек, който продава сувенири. Стигайки до него, той ми казва: - Дете, дай ще изхвърля боклука, тук няма къде ти да го направиш.
Или когато дойде сезона на смокините. Всеки път, когато разхождах моите кучета, минавах покрай двора на един дядо и си откъсвах по една, две смокини от клоните, които висяха над улицата. Виждайки какво правя, същия дядо ме изчака да се върна от разходката с една торба смокини и ми каза: -Дете,взимай торбата и си ги хапни с кеф, толкова са много, че няма какво да ги правя. Ей тук съм оставил една кука, да закачаш клоните когато ме няма. Бери си.
И така до днес: пети октомври... в сезона на кестените и виното.
“Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…” както казва Никос Казандзакис.
Ευχαριστούμε, Μάρι!
Μας λείπεις πολύ και σ' αγαπάμε :)
Μας λείπεις πολύ και σ' αγαπάμε :)
Повечето от снимките към статията също са дело на Мари. Ето и кратко описание: "Сините саксии са от Парга. Пеперудата е от див плаж преди Кавала. Кея от плажа Каламаки Керкира. Статуите са от градината на Сиси, Керкира. Янис от Пакси в градчето Глифада. И ... любимите ципурадика в Керкира!