Красива и щастлива българка, която е успяла в своята лична и професионална реализация в Атина - това е Красимира Ходзиду! Тя ни разказа историята си за рубриката „Гърция и ние”
Красимира Ходзиду е един прекрасен човек, изключително усмихнат и позитивен, чиято съдба е свързана с Гърция, не само, защото отдавна живее в Атина, но и заради интересната история на нейните прадядо и баба, която ще прочетете. От нея ще разберете също каква е връзката на турския военачалник и реформатор Кемал Ататюрк с град Солун и с нашата Краси...
1/ Защо точно Гърция? Какво те свърза с нея?
В Гърция, мен и дъщеря ми, ни доведе бившият ми съпруг, който имаше гръцки произход. Явно съдбата е искала да ни свърже с тази страна, защото по-късно научих от майка си, че и дедите ми имат връзка с Гърция. Прадядо ми и прабаба ми живеели в Солун. Когато, обаче, през 1922 г. (при Малоазиатската катастрофа*), в града пристигнали хилядите гръцки бежанци от Измир, мойте роднини били принудени да си тръгнат, за да се отвори място за гръцкото население. Така прадядо ми и прабаба ми се озовали в България...
Първото нещо, което ми направи добро впечатление беше гръцкото гостоприемство!! Аз не знаех и дума на гръцки, но всички в квартала ни ме поздравяваха и, като разбираха, че не говоря езика, ми казваха «Θα μάθεις μην φοβάσαι!» („Ще го научиш, не бой се!”).
Разочарования, що се отнася до гърците, не мога да кажа, че съм имала. По-скоро ми се случи да се разочаровам от някои българи тук.
3/ Какво е “Гърция” за сетивата ти? Кой вкус, аромат, звук и/или гледка свързваш с нея?
Усещам Гърция с всичките си сетива.. Да бъда в Гърция е едно усещане, което ми създава някакъв психологически комфорт. Тук, на всяко едно местенце, изпитвам невероятната позитивна енергия, която излъчва всяко камъче, растение и пр...
Вкусът, чрез който бих могла да опиша Гърция, е на прясно изпечена рибка в някоя таверна на място, което не можеш да откриеш на картата – с малките красиви масички до морето. Тук хората редовно се хранят сред природата и сякаш са си част от природата!!
Не е възможно да не се влюби човек в тяхната традиционна музика.. особено, ако е в изпълнение на живо! Чувстваш любовта, която споделя с теб музикантът, седнал на един стол в заведението, а бузукито му сякаш те пренася в един приказен свят, изпълнен с чувствени и вълнуващи любовни истории!
Що се отнася до гледките.. не знам с коя да започна! Дали с изгрева на Епидавър или със залеза на Сандорини...!!!
4/ Кое е най-ценното качество на гърците, според теб?
Винаги са готови да помогнат.
Много гостоприемни и любезни.
Изключително умни!
Обичат силно и рядко мразят.
5/ Какво ни различава и какво ни сближава?
Е, имаме някои различия. Струва ми се, че ние не сме толкова емоционални и не изпитваме тази емпатия към ближния, която те демонстрират. Често пренебрегваме другите и мислим само за себе си. Сякаш не ни пука, ако нараним някого с думи или действия. Гърците – точно обратното – винаги са внимателни и гледат да ти кажат мили думи, които да те накарат да се чувстваш добре. Например, често използват обръщения като „обич моя”, „сърце мое”, „кукличке”,
с които те карат да се усмихваш!!
6/ Бързо ли научи езика? Как го научи? Сподели някое "трикче за бързо учене" с нас.
Не го научих толкова бързо, защото в началото почти по цял ден бях вкъщи и се грижех за дъщеря си. Телевизорът, обаче, работеше непрекъснато и това много ми помогна. Другото, което ми помогне, беше музиката. Имат песни с лесен текст, който се повтаря... а и са много приятни за слушане! Ходих, разбра се, и на уроци по гръцки за чужденци, но всъщност „езикът ми се развърза” ("έλυσε" η γλώσσα μου), когато започнах работа! На учениците на АРИСТЕА мога да кажа, че най-важно е човек да не се срамува да говори – дори и да прави грешки в началото!
Ще разкажа една интересна история, но тя не е моя, а на прадядо ми, който е роден и живял в Солун. Прабаба ми също е била родена в Солун, но и двамата са били винаги с българско самосъзнание! Та.. дядо ми имал един много добър приятел – съученик, с когото седели на един чин. Бил турче, но по това време областта Македония била със смесено население и това било нормално. Въпросното момченце било много умно. Съученикът на дядо четял много и често споделял с него своите планове да стане президент на Турция един ден! Дори му предлагал да отиде с него в Турция, където щял да го направи министър, след като вземе властта. Прадядо ми много се смеел на тази наивна детска мечта. След като завършили училище, приятелят на дядо се върнал в Турция. След години един ден прадядо ми случайно чул, че всички говорели за новия турски владетел – Мустафа Кемал Ататюрк*! Изненадата била огромна, защото това било името на най-добрия му приятел от детството... Който години по-късно, опожарява град Смирна (Измир), пропъжда хиляди гърци в Гърция, а те, на свой ред, прогонват българите от Солун в България. Историята на дядо ми започва с невинен детски смях... и завършва трагично!
История и снимки: Красимира Ходзиду
* Мустафа Кемал Ататюрк е турски военачалник и политик, основател на Република Турция, пръв председател на турския парламент, премиер и президент на Турция. Мустафа Кемал е роден в гръцкия град Солун през 1881 година в турскоезично семейство. Роден е като Мустафа (в превод „Избраният“), а второто му име Кемал (което означава „съвършенство“, „зрялост“), според неговата осиновена дъщеря, му е дадено от негов учител по математика като признание за постиженията му в учението.
На 9 септември, Мустафа Кемал Ататюрк, начело на турската армия, превзема град Измир (гр. Смирна) и го опожарява. Гръцките и арменските квартали на града са изпепелени. Около 40 хиляди души са пленени от турците. Около един милион остават без подслон. Под натиска на англичани и французи, Кемал Ататюрк в крайна сметка позволява евакуацията на християните, но не и на мъжете от 15 до 50-годишна възраст, които са депортирани във вътрешността на страната за принудителен труд и повечето от тях измират.
След гръцко-турската война (1919-1922), загубите на разгромената гръцка армия надвишават 50 хил. убити и 50 хил. ранени и към 30 хиляди пленени. Ето защо, гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазиатска катастрофа.