Люси Пърпова, една прекрасна млада дама, която е живяла повече от 17 години в Гърция споделя своите впечатления в рубриката "Гърция и ние" – тук можете да прочетете историите на хора, чиито съдби са свързани с Гърция.
1/ Защо точно Гърция? Кое те свърза с нея?
Не беше мой избор. Брат ми, заедно с приятел, беше заминал за летния сезон на о-в Карпатос. На следващата година получих и аз предложение, тъй като знаехме чужди езици беше лесно да се намери работа за туристическия сезон. Не беше трудна комуникацията ми с гърците - всички говореха английски. Въпреки че първоначалния ми план беше да се прибера бързо, близки и приятели ми пишеха вписма (нямаше интернет връзка тогава :)) в никакъв случай да не го правя. Една година по- късно почти всички бяха заминали за някъде и така реших да остана за извесно време- та до днес, вече 16 години. Днес е моят дом, където и да съм винаги искам да се прибера.
2/ Какво те очарова и какво те разочарова в Гърция?
Не само на острова, дори и в Атина, когато се преместих 1 година по-късно, обожавах онова усещане за сигурност, не ме беше страх да се разхождам късно вечер, не заключвахме вратите и прозорците. Както всяко ново начало и това криеше своите трудности и опасности, но те са вече толкова бледи в съзнанието ми, че почти не си спомням. Харесваше ми чистотата в домовете. Очароваше ме факта, че не е важно за гърците чистотата и красотата само в собственият им дом.
Акропола - любимата ми разходка на Тисио. О, да и портокаловите дръвчета! Слънцето и цветовете!! Островите , но не само. Всеки регион има свой архитектурен стил. Къщите на Пилио, на които вместо керамиди се слагат спецялно изработени плочи от региона и се забранява със закон, каквото и да е друго. Камънните „замъци“ в Мани. Селцата около Мецово и Арахова. Райските плажове с зеленината на йонийскте острови и противоположното на егеийскте са уникални. На всички ни познатото бяло и синьо. Всеки остров, със своята история и красота е единствен. Крит, Санторини, Милос, Родос, Миконос, Лесвос, Корфу, Лимнос, Итака и т.н.
Климатът на тази страна не позволява на жителите й да изпадат в меланхолия, нещо което се забелязва в много други „напреднали“ държави.
Нека не пропусна да спомена музиката. Начина по който са запазили традицията в музиката, богата и качествена (да отбелжим, че точно тя, стойностната, в България е слабо известна). „Съобщенията“, които хората на изкуството прокарват чрез творчеството. Театъра и музиката са неразделен елемент от ежедневието.
Бих казала, че ме разочарова бюрокрацията, корупцията, слабата образователна и здравна системи. Местната чалга също е високо разпространена, но когато се прибирам в България и се сблъсквам с тамошите, нещата се уравновесяват. Въпрос на гледна точка е към какво ще се насочиш, а красотата се крие в това, че тук има богат избор.
3/ Какво е “Гърция” за сетивата ти? Кой вкус, аромат, усещане и/или гледка свързваш с нея?
О, този отговор няма край. За мен Гърция е страст!
Гледката от Пника и от Кастела са невероятни.
Кой вкус? Гръцката кухня е много богата на вкусове. Тя е и средиземноморска, и източна , и балканска. Лимоновите сърми, пълнените домати, охтопод на скара, паксимадя, „триъгълници Панораматос“, галактобуреко и много други. Гръцките „мезедакя“.
Усещането, че си част о нещо. За мен, като човек участващ в протестите и различни други мероприятия, всичките тези години, равностоийно с гърците ми помогна да изградя позиция, гледна точка, характер.
4/ Кое е най-ценното качество на гърците, според теб?
Много общо казано, защото винаги има изключения, всичко си е до човек. Комплексирани, снобари, надути или расисти може да срещнем навсякъде, това няма националност. Лично аз, в началото имах по- големи неприятности със сънародниците си, за това ще дам пример само за хората, които са около мен. Борбеността, чувство за справедливост, непукизъм,темпераментност, емоционалност, непокорност, умението да се наслаждават на живота, силно изразено политическо съзнание (дори и в случайте, когато сме на противоположни страни). Съществува една странна комбинация, “съжителство“ между етноцентризъм, консерватизъм, но и отвореност към света. Най- важното и ценното, според мен, е отдадеността към семейството. Където и по света попаднеш на гръцко общество, винаги можеш да го различиш от което и да е друго, запазват традициите си с поколения! Имената си остават гръцки, задължително посещават и гръцко училище.
5/ Какво ни различава и какво ни сближава?
Историята. В исторически план винаги сме били в противополжни лагери. Като човек живеещ и от двете страни, виждам и чета крайностите изписани в книгите и учебниците. Това е основната пречка,която не ни дава възможност да видим всичко онова, което ни сближава - граница, манталитет, традиции, музика, за вярващите- религията. Според мен, също е от значение ( знам, че на много хора няма да се хареса това което ще кажа) развиващата се икономика през изминалите десетилетия на Гърция - бедния съсед „принуден“ да „слугува“ на богатия. Лошото е, че много хора, вместо да съдят собствената си държава, довела ги до това положение, се изпълваха с негативизъм към съседите. Не виждаха, че е личен избор да вършат „мръсната работа“ . Заслепени от глупав национализъм омразата беше ( и е до днес) насочена, вместо към собствените ни управници, към богатия,“ мързелив“ грък. Грозно е, че често срещам дори злорадстване за сегашното положение.
6/ Бързо ли научи езика? Как го научи? Сподели някое ‘трикче за бързо учене’ с нас
До колкото разбирам, сравнително бързо съм го научила. Още на втората година ме смятаха за гъркиня живяла в Америка. Научих го в ежедневието, сравнително плавна беше промяната от английски към гръцки, както казах вече, всички около мен са били англоговорящи. За съжаление, нямах възможността да ходя на каквито и да са уроци – самоука съм.
Трикче? Може би чрез музиката. А, да, и любимата ми игра с търсене на корените – етимологията - на думите. Също важна е любовта, без съмнение ако имате връзка с грък, всичко е по- лесно, с часове ще ви обяснява колко много гръцки думи познаваме чрез науката. Имам слабост към всичко свързано с древните философи.
7/ Разкажи някоя любопитна и незабравима случка
Има нещо, което никога няма да забравя. В началото, когато реших, че няма да се прибирам в България, ми се наложи да се обърна към фирма за намиране на работа. Мислех, че ще е по- сигурно, ако се обърна към българи имащи такива. Изпратиха ме на о-в Лесвос. Оказа се, че всичко е било измама. Пътят и престоят ми там ме лишиха и от малкото спестявания, който имах, нито за хотел, нито за храна бяха останали, в Атина нямах познати. На връщане в кораба плаках с часове. Една много любезна жена на средна възраст, към края се приближи към мен и ме попита „ какво ти се е случило, детето ми“ . За първи път от дни проговорих. Разказах и всичко. Бях на едва на 18. Жената отвори порфейла и извади всичките си пари. Настояваше толкова много, че накрая ( и принудена от ситуацията) приех. Стигнаха ми за хотел и храна до като намерих първата си работа в Атина.
Във всяко общество, ако вземаш участие в общото, ще бъдеш приет и никой не може да ме убеди в противното! Гърците, като цяло, са добронамерени и гостоприемни, милостиви и щедри, но нека повторим - навсякъде има изключения, всичко е въпрос на личен избор!
Автор: Люси Пърпова