В следващите редове впечатленията си за Гърция споделя Петя Загорчева, преподавател по гръцки език и създател на център за гръцки език и култура "АРИСТЕА".
1/ Защо точно Гърция? Какво те свърза с нея?
Майка ми – тя беше връзката ми с Гърция. Когато бях на 15, отиде да работи в Атина, при леля ми, която живееше там (беше омъжена за грък). После и майка ми се омъжи и остана там. Първият път, когато посетих Гърция, преди 10 години, не знаех и дума гръцки. Първото ми впечатление от страната беше прекрасно, но от гърците, по-скоро, бях разочарована. Не говореха английски и ми се стори, че се държат като сноби с чужденците. Помня, че няколко месеца по-късно, на първия урок по гръцки език в Софийския университет, предподавателката ми Милена Миленовa ни зададе въпроса „Защо избрахте специалност гръцка филология?”. Всички започнаха да се прехласват по гръцката музика и плажовете. Когато дойде моят ред отговорих, че съм попаднала там „случайно”, че съм била веднъж в Гърция и мисля, че гърците са много надути. Милена ми каза, че не е добре да започвам да уча езика с такава нагласа към гърците... Разбира се! Е, скоро осъзнах, че първото ми впечатление се оказа погрешно. Успоредно с изучаването на езика имах възможност да посещавам редовно Гърция и всеки пък за мен ставаше все по-приятно и интересно, защото общуването с гърците на техния език отвори много нови вратички и прозорчета в съзнанието и в сърцето ми. Понеже осъзнах, че за мен Гърция е като оазис, от който имам жизнена необходимост, създадох в България „АРИСТЕА” – така всеки ден се потапям в своя оазис!
2/ Какво те очарова и какво те разочарова в Гърция?
Очароват ме толкова много неща... невъзможно е да ги изброя всички. Като започнем от малките ежедневни дреболии .. като това да ми подарят торба с портокали на пазара, да ми се усмихват, да ме поздравяват или да ме наричат „кукла” и „обич моя” напълно непознати хора по улиците или продавачката в супермаркета... Очароват ме усмихнатите и весели хора в градския транспорт, музиката, която звучи в атинското метро и превръща няколкото минути чакане в удоволствие... Очарова ме ароматът на разцъфнали портокалови дръвчета по улиците и гледката към Акропола и Атина от Пника. Задължително трябва да спомена МУЗИКАТА, ХРАНАТА и ДУШАТА на гърците – това са неща, които предизвикват възхищение у мен. Гърците са топли, усмихнати и колоритни личности. Гърция винаги е шарена и цветна в моите представи.
Какво ме разочарова? .. Честно казано, ако някога е имало нещо, което да не ми хареса, в момента не се сещам за него или просто съм го забравила. Явно не е било толкова сериозно.. или просто Гърция ме е научила да я приемам такава, каквато е и да не й се „сърдя” за нищо (както се пее и в песента на Манолис Расулис). Мисля, че някои хора наричат това „истинска любов”, нали?
„Αχ, Ελλάδα, σ’ αγαπώ.. και βαθιά σ’ ευχαριστώ
γιατί μ’ έμαθες και ξέρω
ν’ ανασαίνω όπου βρεθώ .. να πεθαίνω όπου πατώ
και να μην σε υποφέρω”
3/ Какво е “Гърция” за сетивата ти? Кой вкус, аромат, звук и/или гледка свързваш с нея?
Вкус – Μπουγάτσα με κρέμα, κανελίτσα και ζάχαρη άχνη.. (солунска баница с точени кори, пълна с крем - поръсена с канела и пудра захар)
Аромат – този, който се носи от фурните сутрин, на прясно изпечен хляб и курабийки.. Ароматът на цъфнали портокалови дръвчета по улиците.. на тамян (почти всяка неделна сутрин домът ни в Атина се прикъдяваше.)
Звук – сутрин да ме будят камбаните на близката църква или «ο παλιατζής» (човек, който събира стари мебели и различни предмети и сутрин обикаля кварталите с високоговорител и съобщава за пристигането си в района).
Гледка – портокалови дръвчета по улиците и усмихнати лица. Акрополът и морето.. Егейско!
4/ Кое е най-ценното качество на гърците, според теб?
Оптимизмът и гостоприемството им! Както и това, че са задружни и родолюбци. Мислят за ближните си. Скоро се сетих как в Гърция, когато се разделяхме с приятели късно вечер, винаги ми казваха "Κάνε μου μια αναπάντητη όταν φτάσεις σπίτι!" ("Клипни ми като се прибереш вкъщи!")...
5/ Какво ни различава и какво ни сближава?
Дели ни една граница. Сближава ни същата. Ние сме същите хора със същите проблеми. Имаме обща история, много общи думи, общи поговорки, общи ястия, общи шеги… и със сигурност – общи мечти!
6/ Бързо ли научи езика? Как го научи? Сподели някое "трикче за бързо учене" с нас
Езикът още не съм го научила (винаги съм вярвала в това, че "човек се учи, докато е жив"!), но на моменти имам усещането, че го познавам по-добре от родния си език. Започнах да го уча в СУ. В специалност „Новогръцка филология” работят чудесни преподаватели, които ме научиха на много, но въпреки всичко една от основните причини да остана да живея две години в Атина беше желанието ми „да изживея гръцкия език”... Като заживееш вътре в езиковата среда наистина започваш да усещаш и възприемаш езика по друг начин. Мисля, че най-добрият начин да научи нещо човек е да го научи неусетно, като на шега или чрез някаква игра. Когато живеех в Атина много обичах да се събираме с приятели и да играем на игра на думи наречена „Табу”, по която те ме зарибиха и съм им много благодарна! Изключително много ми помагаше за обогатяването на речника. Преди да си тръгна от Атина ми подариха чисто нова игра: един от най-ценните подаръци, който съм получавала. Сега се опитвам да предавам наученото и на учениците си. Въведох доста елементи от играта в учебния процес и се получава страхотно! Използвам много песни и игри в преподаването на гръцки, защото аз самата уча така лесно и приятно.
7/ Разкажи някоя любопитна и незабравима случка.
Те са много, но има една случка, която се е запечатала в съзнанието ми, защото беше един от първите мили жестове от непознат, когато заживях в Атина. Веднъж се отбих в кварталния цветарски магазин, за да купя картичка за рождения ден на приятелка. Разгледах изложените картички, избрах си една и я подадох на продавача с въпрос „Колко струва?”, като същевременно понечих да отворя чантата си и да я платя. Тогава той ми каза «Δεν τις πουλάμε τις κάρτες, αγάπη μου, τις χαρίζουμε…»(„Ние не продаваме картичките, обич моя, подаряваме ги.”) и ми я подаде с усмивка!
Не помня вече колко пъти са ми подарявали плодове на пазара, и то количества.. Или няма да забравя онзи път, когато ватманът на трамвая се обади по радиостанцията на този пред него, за да спре на спирката и да ме изчака да се кача там, защото този, на който се возех, беше за гараж, а аз си бях хванала последния трамвай от Пиреас за Глифада и нямаше друг транспорт. Да ти се усмихне някой и просто да ти пожелае Καλή σας μέρα (Приятен ден), Καλό μήνα (Хубав месец) или Καλή εβδομάδα (Успешна седмица). Такива мили дребни жестове, които ти топлят сърцето...