Имената на гръцките острови

Знаете ли, че Наксос се е наричал легендарният първи колонизатор на острова. Същото важи и за имената Парос, Тасос, Закинтос и Кефалос.
Знаете ли, че Крити (Κρήτη) се е наричала една от нимфите Хеспериди, които пазели златните ябълки в градината а боговете, в страната на титана Атлант. Сими (Σύμη) пък е името на друга нимфа, съпруга на Главк, първия жител на острова, докато Фолегандрос (Φολέγανδρος) бил син на Минос, прочутия критски владетел.
Вероятно за никого не е изненада, че древната история играе важна роля при избора на имена за гръцките острови. Има обаче и други интересни истории, и не всички са свръзани с митологията. В тази статия ще Ви запознаем с някои от тях

Κυκλάδες

Циклади: Това е група от острови в Егейско море, която включва островите Наксос, Андрос, Парос, Тинос, Милос, Кеа, Аморгос, Иос, Китнос, Миконос, Сирос, Сандорини,Серифос, Сифнос, Сикинос, Анафи и мн.други по-малки острови. Наименованието Κυκλάδες (Циклади) e познато още от античността (споменава се от Херодот, Тукидид и мн.др.). Идва от думата κύκλος (кръг), тъй като островите описват окръжност около свещения остров Делос (Δήλος) - родно място на Аполон и Артемида.

 
Σύρος

Сирос: Името на острова му било дадено от първите му жители – финикийците. Днес има две версии относно значението му. Според първата – името идва от думата ουσύρα / усИра/ (щастлив), а според втората от „сир“ (скала)

Σκύρος

Скирос: Получил името си от грубата и камениста почва.  „Скирон“ / σκύρον / означава „отломки, късчета от камък“

 Ανάφη

Анафи: Остров Анафи е запазил името си от древността и по-точно от древногръцката митология. Според мита по пътя си към дома, навръщане от Колхида, Аргонавтите попаднали в страшна буря насред открито море. Корабът им се разбил, а моряците, попаднали в морето, започнали да молят бог Аполон да ги спаси. Аполон откликнал на молбите им и с помощта на светлината от една светкавица им посочил намиращ се в близост остров, до който те успели да доплуват. Там Аргонавтите построили олтар в чест на Απόλλωνας του «Αιγλήτη» (Αίγλη = блясък, вълшебство, илюзия) и нарекли острова Ανάφη (от глагола „αναφαίνω” – появявам се), тъй като островът се появил изневиделица.

Μύκονος

Миконос: Името Миконос е известно от древни монети и надписи, легендите разказват, че Миконос бил прочут герой, наследник на митичния цар на Делос – Ениос, син на Аполон и една нимфа.

 
Σαντορίνη (Θήρα)

Санторини: Името Θήρα произлиза от името на древния спартанец Тиран, който бил първият колонизатор на острова. Името Σαντορίνη (на гръцки се произнася 'Сандорини') произлиза от периода на франките кръстоносци, които при преминаването си по Егейски море получавали запаси от храна на острова близо до църквата Света Ирина (Αγίας Ειρήνης = Санта Ирини).

Ικαρία

Икария: Има различни теории за произхода на името Икария. Една от тях е свързана с финикийския корен «-καρ» и Карите – племена от Мала Азия. Според гръцката митология, обаче, островът е наречен Икария на името на легендарния Икар. Икар бил син на Дедал, съзадателя на Лабиринта. За да избягат от остров Крит и цар Минос, гениалният майстор Дедал изработил за себе си и за сина си криле от пера, залепени с восък. За жалост Икар не послушал предупрежденията на баща си да не лети твърде високо към слънцето, което стопило восъка на крилата му и той паднал в морето. Със смъртта си дава името си на Икарийско море (Ικάριο πέλαγος) и на остров Икария.

 Σκιάθος

Скиатос: Името на острова идва от думите «σκιά» (сянка) и «Άθως» (Атон), тъй като географски погледнато (и метафорично) островът се намира в сянката на Атон.

Αλόννησος

Алонисос: Островът, който е бил известен като „Икос” за древните гърци, получава названието Алонисос по времето на цар Отон (1838). По предложение на тогавашния министър на външните работи, Алонисос замества предишното име Лиaдромия или Илиодромия (Λιαδρόμια ή Ηλιοδρόμια) известно от административното деление на Гърция от 1828 г. При проучвания на по-късен етап било установено, че през древността с името Αλόννησος е бил наричан друг остров (неизвестно кой точно). Въпреки това Алонисос запазва името.

 Λήμνος

Лимнос: Според една от теориите думата „Λήμνος” има финикийски произход и означава „λευκή, άσπρη, λαμπερή” (бяла и светеща). Тези думи обаче едва ли имат нещо общо с острова с вукланичен произход. Според други източници името произхожда от омировата дума „λήιον”, която се използва за нива, засята с посеви, земеделска земя; или пък от древните думи «ληίς» (стадо) + «μήλο» (овца), т.е. това е бил остров пълен със стада от диви овце. Тази последна версия изглежда най-близка до реалността, тъй като Лимнос е островът с най-низинен релеф в Егейско море и от древността е известен с производството на земеделски и животиски продукти.

Λέρος

Лерос: Почти целият остров Лерос наподобява на равнинна плоскост с ниски планини (най-високата му точка е το Κλειδί  - Ключът 320м.) Ето защо островът получил името си от древната дума „λέρος” = гладък, плосък.

Ρόδος

Родос: от древни времето доминира версията за връзката на името  на острова с цветето роза (ρόδο) = свещено за бога Слънце. Затова и паричната единица на Родос представлявала от една страна глават на бога Слънце, а от другата – Роза.

 
Κέρκυρα

Керкира: Според много изследователи Керкира дължи името си на нимфата Кoркира, дъщеря на река Асопос. Бог Посейдон обикнал красивата девойка и я докарал на острова, който кръстил на нея. Легендите разказват, че Посейдон и Кoркира се обичали толкова много, че правели любов навсякъде из острова и доказателтво за това са множеството камъчета с формата на сърце, които можете да откриете по плажовете. Аз лично си откраднах няколко мънички камъчета – сърчица за спомен от приказния остров. Според проучванията легендата за нимфата Керкира се свързва етимологично и с думата κορυφώ (от възвишението – акропола, който се намира срещу днешната столица на острова. От думата κορυφώ – връх, възвишение, произлиза и латинското име Корфу, с което е известен острова до днес.

Λευκάδα

Левкада: Островът получил името си от името на града Λευκάδα, който Коринтийци основали на острова. Градът пък бил наречен Λευκάδα заради цвета на белите стръмни скали (λευκά = бели). Според митологията точно от тези скали се хвърлила в морето поетесата Сапфо и сложила край на живота си.

Κεφαλονιά

Кефалония: Според митологията островът дължи името си на първия си цар - героя Кефалос, син на Хермес и Херса.

Κύθηρα

Китира: Няколко пъти Китира е променяла името си. Различните владетели са давали различни имена на острова. През средновековието се е наричал КитурИа (Κυθουρία) и Τσερίγο (Цериго), както го нарекли венецианските моряци. Наричал се е и Финикунда (Φοινικούντα) преди много години, тъй като е бил финиийска колония. Името Китира островът получил от Афродита – негова покровителка през древността, която по тези места била известна като Китирия / Китерия (Κυθήρια ή Κυθέρεια), от глагола «κεύθω», който значи «κρύπτω τον έρωτα στην κοιλία» = крия любовта си в корема. Според версията на Хезиод за родословието на боговете в „Теогония”, Афродита е родена в Китира от пяната, образувана от падането в морето на осакатения член на бог Уран (Ουρανός), след като той е кастриран от сина си Кронос (Κρόνος) с помощта майка си Гея. От капките кръв се ражда Небесната Афродита (Ουράνια Αφροδίτη), богинята на любовта и красотата.

 
Σαμοθράκη

Самотраки: Островът се отличава с девствена природа, богат растителен и животински свят, гори с чинари, бор, кестени, кедри и други дървета, кристална течаща вода, с водопади, малки вирове по теченията на планинските реки... и издигаща се високо планина. Оттам води и името си, което се превежда като "високата Тракия" (Σαμοθράκη) - от старогръцки σάμος = висок, а в древността островът е бил населен с тракийски племена. Името на високата планина е Саос или Фенгари (1611 м) (от гр.φεγγάρι- луна). Местните я нарекли така, защото е "толкова висока, че скрива Луната". За нея Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война

Следва продължение...

Част от фотографиите са дело на курсисти на АРИСТЕА и са включени в албума "Пътуваме и опознаваме Гърция", който можете да разгледате на фейсбук страницата ни. Благодарности на Детелина Георгиева, Анна Бейкова, Боряна Ибришимова, Мариета Петрова