Преди рецептата, която е наистина елементарна, искам да споделя с Вас един откъс от култов роман на Никос Казандзакис, който е роден на остров Крит. Дакосът (ντάκος) e традиционна критска разядка, която сякаш събира в себе си простотата и очарованието на това докоснато от Бога местенце.
"Тръгнахме, двамата мъже - отпред, жените, скръстили ръце на престилките си - отзад. От време на време си разменяхме по някоя и друга дума - за маслините, ще вържат ли плод, ще падне ли дъжд, та да се налее ечемикът. И изглежда, че и двамата бяхме гладни, защото скоро проведохме разговор за яденета и не ни се щеше вече да го променим.
- Кое ядене обичаш най-много, дядка?
- Всички, всичко, чедо мое. Голям грях е да казваме: това ядене е хубаво, онова е лошо!
- Защо? Не можем ли да избираме?
- Ами че не можем я!
- Но защо?
- Защото има хора, които гладуват.
Млъкнах посрамен. Никога сърцето ми не би могло да достигне такова благородство и съчувствие."
(превод от гръцки: Георги Куфов)
Този откъс от книгата „Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис ме вдъхнови да споделя рецептата за любимото си критско ястие. Нарича се дакос (ντάκος) и се приготвя много лесно и бързо, а е толкова вкусно, че сигурно ще се пристрастите! (Както се случи с мен, след като го опитах за пръв път на остров Крит преди няколко години.)
Впрочем, мисля, че едва когато посетих родното място на Казандзакис, започнах истински да разбирам творчеството му. А, докато се разхождах из малките критски селца ми се струваше, че започвах да разбирам истински смисъла на живота. Неслучайно критяните се славят със здравето и дълголетието си – знаят как да се радват на всички блага, които им дава земята, и ги консумират с много зехтин и маслини.
Като стана въпрос за пословичното критско дълголетие, тук ще направя едно лирическо отклонение, за да споделя една любима реклама, която много ме забавляваше преди време, когато живеех в Атина.
Ето я: http://youtu.be/Oi46s0R1Hhc
Рекламират критските сухари (παξιμάδια), които са и основна съставка на днешното ястие. В рекламата се води следният диалог:
- Μπρος! Τον Μανωλιώ;; .. Μανωλιώ!!!
- Ало! Манол ли?... Маноле!!
- Ποιος είναι, μώρε; -
- Кой е, бре?
- Ο παππούς σου σε γυρεύει!
- ДЯДО ТИ те търси!
- Έλα, ήντα θέλεις; Παξιμάδια; Καλά.. θα σου φέρω..
- Да? Какво искаш? Паксимади? Добре.. ще ти донеса..
На надписа пише „На Крит живеят дълго, защото се хранят добре” (Στην Κρήτη ζουν πολύ γιατί τρώνε καλά).
Край на лирическото отклонение.
Запретваме ръкави и приготвяме набързо един вкусен критски дакос (или малки дакосчета, в случай, че си набавите от по-малките сухарчета).
Въпросните сухари (παξιμάδια)* обикновено са ечемичени и вече можете да ги откриете и в българската търговска мрежа.
Ако ви е трудно да се сдобиете с автентични гръцки сухари, можете да си ги направите като си изсушите хлебчета на фурна.
Ето и основните съставки за тези вкусни гръцки брускетки
Продукти за една порция:
- 1 голям кръгъл ечемичен сухар или няколко малки
- 1-2 домата
- 100 гр. сирене (фета, козе или меко сирене)
- зехтин
- сол
- риган или босилек
- маслинки
Начин на приготвяне:
Настъргваме доматите на ренде или ги режем на малки кубчета. Добавяме сол. Натрошаваме сиренето на едро. Приготвяме сухарите като ги потапяме за много кратко във вода, за да омекнат малко или заливаме с малко топла вода. После задължително ги поливаме с обилно количество зехтин, след което поставяме отгоре от доматената каша /или ситно нарязани домати, към които можете да добавите и малко лук или чесънче/ , слагаме натрошеното сирене и поръсваме с риган. Ако имате пресен риган – още по-добре!
Добре е да гарнирате и с гръцки маслинки.
Вкусни хитринки:~ На някои места в Гърция, най-вече на егейските острови, гарнират с каперси.
~ Аз понякога добавям нарязан на дребно пресен босилек, вместо риган.
~ Друга моя иновация е намазването на тънък слой домашно песто върху сухарите, преди да сложа доматките.
Получава се страхотно. Опитайте!
Добър апетит или „Καλή όρεξη” – както се казва на гръцки.
Тук можете да видите и рецептата на гръцки език, представена от една млада кулинарка. Момиченцето разкава и историята на критския дакос.
* Любопитно: Преди години хората си замесвали хляб, който, след изпичането, режели на парчета и оставяли да се изсуши хубаво на слънце, за да може да се съхрани и да го консумират цял месец. Тези сухари нарекли παξιμάδια (паксимадиа) и ги хапвали с домати и сирене.
Така се родил днешният критски дакос.
Колко хубаво, че критяните пазят кулинарните си традиции и се хранят здравословно с това, което им поднася земята им!
автор: Петя Загорчева